Решение № 1003 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2013 г.

Решение № 1003 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодора Николова Георгиева против решение № 1074 от 18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 11145/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт да се отмени. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Теодора Николова Георгиева против заповед от 5.09.2012 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) жалбоподателката временно е отстранена от длъжност. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно. По несъмнен начин по делото е установено, че спрямо държавната служителка с постановление на СГП е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 284, ал. 1 от НК, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК. Съгласно нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. държавният служител се отстранява временно от работа от органа по назначаването във всички случаи, когато е образувано наказателно производство срещу него за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. Следователно като е направил извод, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон Административен съд София - град е постановил решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена при условията на обвързана компетентност, поради което за административният орган не е налице правна възможност да преценява дали следва да приложи чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. или не. За приложението на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. е достатъчно да бъде образувано наказателно производство срещу държавния служител за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК, която хипотеза в случая е налице. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че нормата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. е приложима само при привличането на лицето като обвиняем. Досъдебното производство е регламентирано от НПК като част от наказателното производство - чл. 207 и сл. от НПК във връзка с чл. 23 от НПК. Съгласно чл. 212, ал. 1 от НПК то се образува с постановление на прокурора. Повдигането на обвинение е едно от правомощията на прокурора след завършване на разследването, като в разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. изрично е посочено "...когато е образувано наказателно производство...", което означава, че нормата се явява приложима към този момент. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на административния акт се подкрепят от събраните по делото доказателства, а именно постановление от 16.08.2012 г. на прокурор при СГП, с което е образувано наказателно производство срещу Теодора Николова Георгиева за престъпление от общ характер в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,