Решение № 1175 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2013 г.

Решение № 1175 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Юсеф Абдулкарим Мохамед Абусултан, без гражданство, против решение № 1490 от 04.03.2013 г. по адм. д. № 11629/2012 г. на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Юсеф Абдулкарим Мохамед Абусултан, без гражданство, против решение № 732/01.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че бежанската история на кандидата е недостоверна и спрямо него не са налице предпоставките на закона за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно и обосновано и настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда. Постановено е след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗУБ - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи обоснован извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведените няколко интервюта Юсеф Абдулкарим Мохамед Абусултан е заявил, че е живял в Ивицата Газа, по конкретно в гр. Хан Юнис, като е напуснал същата легално на 10.01.2012 г. и е заминал за Египет. След 15 дневен престой отпътувал легално за Турция с входна виза. На турска територия останал в продължение на 3-4 месеца и работил в шивашка фабрика. В Република България пристигнал нелегално на 18.04.2012 г. Основано е мотивирал молбата си за закрила с влошената обстановка, израелската блокада над Ивицата Газа, управлението на "Хамас", както и невъзможността да си осигури постоянна работа. Правилно съдът е приел за недоказани твърденията на чужденеца, че е бил преследван от управляващата групировка "Хамас" поради това, че бил членувал в организацията "Фатах". Този извод напълно се подкрепя от разминаването и неточностите в дадените от Юсеф Абдулкарим Мохамед Абусултан данни в проведените с него няколко интервюта, а именно: веднъж той е заявил, че не е членувал в горепосочената организация, а единствено е бил неин симпатизант, а по - късно е заявил, че е бил преследван заради членството си в организацията и че е бил два пъти арестуван. Не е без значение и фактът, че в проведеното на 28.08.2012 г. интервю кандидатът изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти и с полицията, не е членувал във въоръжена групировка и не е ходил в казарма, поради което правилно административният съд е приел за обоснован изводът на ДАБ за липса на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по ЗУБ. Молителят не е бил принуден да напусне Газа, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. С оглед на достоверно изложените факти и обстоятелства основателно в тях е прието, че актовете на насилие в Ивицата Газа не могат да се определят като достигащи степен на безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт и че предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено с решение на СЕС от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., е налице и специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилен е изводът на съда, че в случая се касае за причини от личен и икономически характер, които не са предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ., поради което и в тази част решението на ДАБ е прието за обосновано. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,