Решение № 388 от 23.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 374/2009 г.

Решение № 388 от 23.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 374/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е касационно по жалба на подсъдимия И. Константинов В. против въззивна присъда № 74/27.V.2009 г. по нд 65/2009 г. на Военно- апелативния съд на РБ с доводи за всички касационни основания по съображения, че не е извършил престъпление. Защитата поддържа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, защото приложението на чл. 55 НК е по силата на закона, а наличните смекчаващи обстоятелства на свое основание налагат определяне на по-леко наказание.

Искането е да се отмени присъдата и подсъдимия да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане, или да се намали размера на пробацията и отмени лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.

Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна.

След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира обжалваната присъда правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила.

В производство по Глава ХХVII - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл. 371, ал. 2 НПК, с присъда № 1/6.III.2009 г. по нохд 1/2009 г. на Софийския военен съд подсъдимия И е признат за невинен и оправдан по възведеното против него обвинение по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК за това, че на 1.VI.2005 г. в София и в качеството на длъжностно лице - главен експерт по разпореждане с недвижими имоти в сектор "Разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост" в И. агенция "Държавна собственост на МО", съставил неистински официален документ - пазарна оценка на жилище, находящо се в района на Гара Яна, ул. "Васил Левски", бл. 22, ап. 2, с цел да бъде използван за изготвяне на Заповед № З* от 22.VII.2005 г.

По протест на прокурора с присъдата, предмет на настоящето производство - № 74/27.V.2009 г. по нд 65/2009 г. на Военно-апелативния съд на РБ първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея подсъдимия И е признат за виновен по предявеното обвинение и осъден по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 НК на пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година;

2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

На основание чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 подс. И. К. В. е лишен от право да заема държавна длъжност, свързана със съставяне и обработване на официални документи за срок от две години за това, че на 1.VI.2005 г. в София, в сградата на И. агенция "Държавна собственост на МО", в качеството на длъжностно лице - "главен експерт по разпореждане с недвижими имоти ведомствен жилищен фонд" в сектор "Разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост" в кръга на службата си съставил неистински официален документ - пазарна оценка на жилище, находящо се в района на Гара Яна, ул. "Васил Левски", бл. 22, ап. 2, като се подписал за "изготвил", изписал след подписа "К" и по този начин се подписал вместо посочената като автор на документа Ю. С. К., с цел да бъде използван за изготвяне на Заповед № З* от 22.VII.2005 г. на министъра на отбраната.

При приетото за установено по несъмнен начин, че именно подсъдимият е съставил инкриминирания документ - оценка на жилище, находящо се в района на Гара Яна, ул. "Васил Левски", бл. 22, ап. 2 в кръга на службата си и в качеството на длъжностно лице, вместо посочената като автор К., правните изводи на въззивния съд, че е осъществил от обективна и субективна с. признаците на документно престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК съответстват на смисъла на закона и практиката по приложението му. Във връзка с това доводите на жалбоподателя, че има правомощие да коригира оценката при задължението му да я провери са без значение, защото в случая не е извършена корекция, а по същество е съставен нов документ, на който е придаден вид, че е от посочения за "съставител".

При разглеждане на делото и постановяване на въззивната присъда няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - нито от категорията на абсолютните, нито пък са ограничени процесуални права на подсъдимия.

Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание.

По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, I-во н.о.