Решение № 90 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 35/2013 г.

Решение № 90 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 35/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 214 от 18.09.2012 г., постановено по в. гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 214 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 2233/2011 г. на Хасковски районен съд, е признато за установено, че И. Г. К. дължи на [фирма] сумата 1 581.75 лв., изплатена на трето лице като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 231090063928 във връзка със застрахователно събитие на 10.11.2009 г., ведно със законната лихва от 18.03.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 97.02 лв. - мораторна лихва за периода 10.08.2010 г. - 14.03.2011 г., за които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 969/2011 г. на Хасковски районен съд. Молителят поддържа, че решението по в. гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд противоречи на влязлото в сила решение № 219 от 12.10.2012 г. по в. гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 211 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] против него иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на регресно вземане по повод на същото застрахователно събитие, за което е издадена заповед № 544/10.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 775/2011 г. на Хасковски районен съд. По съображения, че е недопустимо при идентични факти и доказателства да съществуват различни по смисъл и съдържание съдебни решения, молителят прави искане за отмяна на решението по в. гр. д. № 503/2011 г., което счита за неправилно и несъобразено с уеднаквената практика на съдилищата. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Изразява становище, че ако се приеме за осъществено основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като неправилно следва да се отмени решение № 219 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд и потвърденото с него решение по гр. д. № 2233/2011 г. на Хасковски окръжен съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Молителят е обосновал искането си за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предполага субективно и обективно тъждество в страните и предмета на делата, по които са постановени сочените за противоречиви съдебни решения. Тъждество в предмета на делата е налице както в случаите, когато предметът на едното дело се припокрива изцяло с предмета на другото дело, така и когато предметът на едното дело се включва в предмета на другото дело, стига спорът да се отнася до съществуване на едно и също субективно право, претендирано или отричано на едно и също правно основание. С влязлото в сила решение № 214 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съществуването на парично вземане на [фирма] към И. Г. К. за сумите 1 581.75 лв. и 97.02 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 969/2011 г. на Хасковски районен съд. Вземането съставлява регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, претендирано по повод изплатено на лицето М. Н. М. застрахователно обезщетение по щета № 0410-630-0026-209 г. за причинени на собствения му лек автомобил "Фиат П. " с рег. [рег. номер на МПС] имуществени вреди при ПТП на 10.11.2009 г., реализирано след употреба на алкохол от ответника И. К. като водач на превозно средство, застрахован в [фирма] със застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 231090063928. С влязлото в сила решение по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд, потвърдено с решение № 219 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 465/2012 г. на Хасковски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против И. Г. К. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на парично вземане, формирано от сумите 880.60 лв., 84.19 лв. и 30 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 775/2011 г. на Хасковски районен съд. Вземането произтича от регресна претенция на застрахователното дружество по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ за изплатени застрахователни обезщетения по сключената с ответника застраховка "Гражданска отговорност" за други причинени при произшествието от 10.11.2009 г. имуществени вреди, както следва: Обезщетение, изплатено по щета № 0410-630-0027-2009 г. на Н. Т. Т. за нанесени имуществени вреди на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС]; Обезщетение, изплатено по щета № 0410-630-0027-2009 г. на Д. Д. З. за имуществени вреди, нанесени на лек автомобил "Опел Вектра" с рег. [рег. номер на МПС]. Съпоставяйки предмета на двете дела, по които са постановени определените като противоречиви съдебни решения, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице обективно тъждество в спорния предмет на делата като елемент от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. С решенията е формирана сила на пресъдено нещо относно съществуването на различни парични вземания на застрахователното дружество - ищец, произтичащи от различни регресни претенции по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ и заявени в различни заповедни производства по реда на чл. 410 ГПК. Разликата в съдържанието на регресните вземания предопределя и разлика в спорния предмет на всяко от делата, с решенията по които е формирана сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземанията. При отсъствие на идентичност между предмета на спора по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд и предмета на спора по гр. д. № 1800/2011 г. на Хасковски районен съд не би могло да има противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК между постановените по двете дела съдебни решения. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 503/2012 г. на Хасковски окръжен съд при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството за отмяна на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,