Решение № 860 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2016 г.
ВАСIII отделение22.01.2018 г.докладчик т Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 4263 от 20.06.2016 г., постановено по адм. д. № 10647 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд - С. град. Връща делото на Административен съд - С. град за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 860 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10311/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия против решение № 4263 от 20.06.2016 г., постановено по по адм. д. № 10647 по описа за 2015 г. по описа на Административен съд С. град. Р. оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Б. В. Б. оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение С обжалваното решение АССГ, в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е уважил жалбата на Б. В. Б. с искане за отмяна на Решение № 20/19.12.2007 г. и Решение № 2-558/30.09.2015 г. на Комисията, с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но оспорените Решение № 20/19.12.2007 г. и Решение № 2-558/30.09.2015 г. са постановени в нарушение на материалния закон. Съдът е приел е, че по делото липсват доказателства последното да е било връчено, респективно получено надлежно от Б. Б., поради което е направил извод, че същият е разбрал за процесното решение едва с получаването на съобщението за Решение № 2-558/30.09.2015 г. Приел е, че след като жалбата срещу Решение № 2-558/30.09.2015 г. е подадена в 14 - дневния срок от съобщаването му на Б., то и жалбата срещу първото решение на Комисията № 20/19.12.2007 г. от 2007 г. е подадена в срока и е процесуално допустима., поради което е разгледал по същество и двете обжалвани решения на Комисията. От събраните по делото доказателства писмени и гласни съдът е заключил, че в случая не може да се приеме, че Б. Б. е бил секретен сътрудник на органите на ДС. М. се е, че няма данни лицето да е предоставяло на органите на ДС намиращи се на негово разположение жилищни или други помещения. Направил е извод, че като основание за вземане на Решение № 2-558/30.09.2015 г. в протокола на Комисията е посочено, че за лицето има открити допълнителни документи по линя на управление VI, а такива по преписката липсват. Въз основа на тези доводи е заключил, че постановените решения на Комисията са незаконосъобразни. Решението е валидно и допустимо, но е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от Б. В. Б. от гр. П. против две решения на Комисията - съответно от 2007 и 2015 г., с които, въз основа на едни и същи писмени доказателства, за лицето се обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. И в двете административни решения са обсъдени едни и същи обстоятелства, едни и същи писмени доказателства и в двата случая жалоподателят е обявен в едно и също качество - съдържател на явочна квартира. В писменото заявление, подадено пред първоинстнационния съд жалбоподателят твърди, че решение № 20 от 19.12.2007 г. е предмет на оспорване, тъй като същото не му е било обявено веднага след издаването му и му е обявено за първи път заедно с решение № 2-558 от 30.09.2015 г. От материалите по делото става ясно, че ответникът в писмен отговор по жалбата е направил възражение за недопустимост поради просрочие на оспорването на решение № 20 от 19.12.2007 г. с аргумент, че на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо, ведно с извадка от решението, актът е публикуван на интернет сайта на Комисията, а лицето е проверявано при условия на задължителност на проверката, тъй като е бил кандидат за общински съветник и е заинтересован от резултата на проверката. Съдът е разгледал оспорванията срещу двете решения на Комисията по същество, без изрично да изложи мотиви по възражението за недопустимост на оспорването на решение № 20/19.12.2007 г. Това обстоятелство следва да се прецени от настоящия състав като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело до разглеждане по същество на оспорване срещу два административни акта с едно и също съдържание, отнасящи се до едно и също материално административното правоотношение. В рамките на прилагане на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА повторното произнасяне на административния орган при една и съща фактическа обстановка, без да са налице нови писмени доказателства - изискване по чл. 28 от закона, сочи на нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, т. е. на нарушение на изискванията за допустимост на второто административно производство. В случай, че първият административен акт не е влязъл в сила, то повторното произнасяне следва да се подложи на контрол за законосъобразност от съда с оглед на изискванията за неговата валидност, което предхожда проверката за спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. В случая съдът е разгледал по същество двата акта, като ги е отменил поради наличие на основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, без изобщо да обсъжда въпроса и да излага мотиви за валидността на втория административен акт. Ето защо нарушението - липса на произнасяне и излагане на мотиви по възражението за недопустимост на оспорването на решение № 20 от 19.12.2007 г. и липса на мотиви по валидността на второто решение № 2-558/30.09.2015 г. следва да се прецени като съществено и решението на АССГ следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, Върховният административен съд на осн. чл. 222, ал. 2 АПК