Решение № 7168 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14242/2014 г.

Решение № 7168 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14242/2014 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Ахмед Али Халил от с. Ръжица, обл. Бургас, чрез пълномощника му адв. Апостолова срещу решение № 1474 от 23.09.2014 г. по адм. дело № 743/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му с постановяване на ново по съществото на спора, като се отмени процесното решение на началника на РУ "Полиция" - Руен. Претендират се разноските по делото. Ответникът - началникът на РУ "Полиция" - Руен, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт Административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ахмед Халил срещу решение рег. № 1664 от 04.03.2014 г. на началника на РУ "Полиция" - Руен, с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е отнето разрешение № АЛ 135222 за носене на ловно оръжие и боеприпаси и разрешение за съхранение № 313 от 01.08.2012 г., издадени от РУП - Руен на касационния жалбоподател, както и е иззет ловен полуавтомат "Ата - Армс" - 12 кал. № 11/17020 и цев "Слуг"- 12кал. № 08/12455. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Халил притежавал разрешение за носене на ловно оръжие и боеприпаси и разрешение за съхранение с период на валидност до 01.08.2017 г. Установил е, че е издадена заповед № 1 от 11.02.2014 г. за незабавна защита на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), постановена по гр. дело № 103/2014 г. по описа на Районен съд Айтос, с която са наложени мерки за незабавна защита по отношение на съпругата и децата на Халил, а последният е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на горните лица и му е забранено да се приближава до по-малко от 50 метра от жилището и местата за социални контакти на семейството му. На основание заповед № 1 от 11.02.2014 г. за незабавна защита началникът на РУП - Руен е издал процесното решение, с което на основание чл. 153, т. 6 и чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отнел разрешителното за носене на ловно оръжие и боеприпаси и това за съхранението им, както и е иззет ловен полуавтомат "Ата - Армс" - 12 кал. № 11/17020 и цев "Слуг"- 12кал. № 08/12455. На 11.03.2014 г. между Халил и съпругата му е постигната спогодба относно условията, при които касационният жалбоподател да се въздържа от домашно насилие, одобрена с определение № 132 от 11.03.2014 г. на Районен съд Айтос, като в резултат на спогодбата е отменена и заповед № 1 от 11.02.2014 г. за незабавна защита. При така установената фактология, съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е за неоснователно възражението на Халил, че след отмяната на заповедта за незабавна защита, процесният административен акт е издаден при липса на фактическо основание, тъй като в производството пред гражданския съд страните са постигнали спогодба, която по своята същност и правни последици замества съдебния акт в хипотезата на чл. 15 от ЗЗДН. Мотивиран по този начин, първинстанционният съд е постановил акта си. Оспореното решение е правилно. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема в хипотезата на т. 8 на чл. 58, ал. 1 от с. з., а именно на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Т. е. законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването на който, разрешителното следва да бъде отнето, е налагането на мярка за защита по специалния закон. Самият факт на налагане на мярката е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното. В случая, по делото не се оспорва и от касационния жалбоподател, че към момента да издаване на процесния административен акт е била издадена заповед № 1 от 11.02.2014 г. за незабавна защита на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, постановена по гр. дело № 99/2014 г. по описа на Районен съд - Айтос, с която са наложени мерки за незабавна защита по отношение на съпругата и децата на Халил, а последният е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на горните лица и му е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра от жилището и местата за социални контакти на семейството му. С оглед на така установения фактически състав на относимата правна норма, доводите, че процесната заповед е била отменена впоследствие поради сключена между страните и одобрена от съда спогодба, са неотносими, тъй като този факт не е релевантен за законосъобразността на оспореното решение на началника на РУП - Руен. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, законосъобразността на обжалвания акт се преценява към момента на издаването му. След като към момента на издаване на процесното решение се били налице материално-правните предпоставки за издаването му, т. е. актът е законосъобразен към момента на издаването му, подадената срещу него жалба е неоснователна. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона и е обосновал фактическите си изводи, поради което решението му е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,