Решение № 5985 от 6.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Данчева- Василева против решение 1085 от 01.11.2022 г. по адм. дело 328/2022 г. на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 3-88/21.02.2022 г., издадена от заместник кмета на община Правец и жалбоподателката е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. В касационната жалба, в писмената защита и в хода на делото по същество излага подробни съображения в този смисъл и моли решението да бъде отменено или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. С частна жалба Д. оспорва и разпореждане 94 от 13.01.2023 г. по същото дело, с което е изменено решението по делото в частта за разноските. Моли разпореждането да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът заместник- кмет на община Правец оспорва касационната и частна жалби. Моли решението на административния съд и разпореждането от 13.01.2023 г. да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София област е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Действително, обжалваната заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които не са отчетени от първоинстанционния съд и са основание за нейната отмяна. Обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено премахване на незаконен строеж навес с конструкция от стоманени профили и дървен покрив , изграден върху терен за озеленяване по застроителен, регулационен и кадастрален план на в.з. [адрес], одобрен със заповед АБ-20/08.02.1985, чието прилагане е спряно и в терен за озеленяване и улица с о.т. 199- о.т.200 по неодобрен кадастрален и регулационен план на мах. [адрес] от 1989 г. В обстоятелствената част на заповедта и съставения констативен акт 15 от 30.08.2021 г. навесът е описан по същия начин, като са посочени и размерите му: 11,52 м./4,14 м. и височина до стрехата 3,40 м. Същевременно констатациите в заповедта не съответстват на фактическото положение, установено от събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице Иванова по допусната съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, се установява, че в посочените в заповедта терени за озеленяване и улица, по спрян и по неодобрен регулационен и кадастрален план за в.з. (мах.) [адрес] няма изграден навес. Такъв е разположен северно от посочената в заповедта улица и попада в ПИ 500.1 от помощния план, който не е предвиден за озеленяване. Параметрите на навеса, установени на място от вещите лица по изслушаните съдебно технически експертизи, също се различават от посочените в заповедта размери на обекта. При тези несъответствия следва да се приеме, че нареденият за премахване обект не е описан по начин, който позволява неговото еднозначно и непротиворечиво индивидуализиране. Оспорената заповед е издадена в противоречие с изискванията за форма и в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, сред които точното местоположение и конкретните конструктивни характеристики и размери на наредения за премахване обект са особено съществени. По този начин е нарушено и правото на защита на жалбоподателката, която при допуснатите от административния орган неясноти при описанието на обекта, не може да изгради адекватна защитна позиция. При констатираните съществени нарушения на формата и административнопроизводствените правила, оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна, тъй като точното индивидуализиране и конкретно описание на наредения за премахване строеж е основна предпоставка при преценката за съответствието на заповедта с материалния закон. Изложеното налага заключението, че оспорената заповед е издадена в нарушение на формалните, на административнопроизводствените и на материалноправни изисквания на закона. Ето защо като стига до извод, че такива нарушения не са допуснати и отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което е в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, а при условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на заместник- кмета на община Правец да бъде отменена. Частната жалба против разпореждане 94/ 13.01.2023 г. по делото също е допустима, а разгледана по същество и основателна. С обжалваното разпореждане е изменено решението по адм. дело 328/2022 г. на Административен съд София област в частта за разноските, като частната жалбоподателка Д. е осъдена да заплати на община Правец допълнително сумата 980.00 лв., представляващи разноски по делото. С оглед направените по горе изводи по съществото на спора следва да се приеме, че разпореждането се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. В случая решението на първоинстанционния съд, както и административният акт са отменени, поради което административният орган няма право на разноски в съдебното производство. По тези съображения разпореждането от 13.01.2023 г. също следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред касационната инстанция, община Правец следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Д. сумата 70.00 разноски по делото, представляващи държавна такса. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,