Решение № 11201 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16466/2013 г.

Решение № 11201 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16466/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Легион Секюрити БГ " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана, представлявано от управителя Юлиян Георгиев Георгиев, срещу решение № 509/08.10.2013 г. по адм. д. № 136/2013 г. по описа на на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 120991200008417/04.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 34/18.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. В касационната жалба се поддържат доводи за касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на касатора, доколкото в производството по издаване на акта за дерегистрация не са изчерпани способите по ДОПК за намирането му на адреса за кореспонденция, а проверките не са удостоверени надлежно. Твърди се, че при извършените посещения на адреса за кореспонденция не е изпълнена процедурата по чл. 32 ДОПК за връчване на съобщения чрез прилагане към досието - не е изпратено електронно съобщение на декларираната от дружеството електронна поща и не е извършена публикация в Интернет. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор от юрисконсулт Я. Георгиева, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на дружеството - касатор в настоящото производство на основание чл. 106, ал. 2, т."б", вр. чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция, който е адрес на управление при две посещения, извършени съответно на 21.09.2012 г. и на 29.09.2012 г., за което са изготвени протоколи, приложени по делото. Съдът е приел, че двата протокола са издадени при спазване изискванията на чл. 50, ал. 2, вр. ал. 4 ДОПК, както и че е спазена процедурата по връчване чрез прилагане към досието по реда на , приложим в конкретния случай. Наличието на предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е доказано и оспорения акт за дерегистрация е законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрация (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация - чл. 106, ал. 2 от ЗДДС. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адреса за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Фактическите и правни изводи на първоинстанциония съд, съдържащи се в обжалваното решение се споделят от касационната инстанция. Твърденията в касационната жалба за съмнения в достоверността на протоколите, за съдържащи се в тях неверни факти и за нарушена процедура по връчване на акта за дерегистрация са възражения, поддържани и пред първоинстанционния съд и обсъдени от същия с мотивирани изводи за неоснователност на същите. В процесния случай по делото са приложени два протокола за извършени насрещни проверки, от които се установява, че дружеството не е намерено на посочения от него адрес за кореспонденция, който видно от представените удостоверения за актуално състояние съвпада с адреса на управление. Доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция е убедително проведено с протоколите от датите на посещенията на този адрес, който е и адреса за управление. Доколкото относно реда за откриване на лицето на адреса за кореспонденция разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, то този ред е следван и спазен от приходната администрация. Изготвените от органа по приходите протоколи са официални свидетелстващи документи, изготвени съобразно изискванията на чл. 50, ал. 1 от ДОПК и притежават материалната доказателствена сила за установяване на основанието по чл. 179, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изискванията на чл. 32, ал. 1 ДОПК адресът е двукратно посетен. В случая това е приложимата разпоредба, а не разпоредбите на чл. 32, ал. 4 - 7 ДОПК, на които касатора неправилно се позовава в съображенията, изложени в касационната жалба, за да се обоснове нередовност на проверката. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, каквото е заявеното искане в писмения отговор по касационната жалба, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд в размер на 150 лв. и съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение