Решение № 11384 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 610/2016 г.

Решение № 11384 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 610/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби подадени от Ц. Ц. Д., от гр. С., и директора на ТП на НОИ-С.-град, против решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководител на "ПО" и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител "ПО", и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Подадена е и частна жалба от Ц. Ц. Д., от гр. С., против определение № 6063/10.11.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е оставено без уважение искането му от 28.10.2015 г. за изменение постановеното решение № 6181/19.102015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд С.-град, в частта за разноските, като съдът му присъди сумата от 420 лева. В касационната жалба на Ц. Д. се излагат доводи за неправилност на решението в частта за мотивите, с които са дадени указания на административния орган. Поддържа, че цитираните от съда решения-съдебна практика, са неприложими в настоящия казус. И. се отмяна на решението в тази му част. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне на оплакванията. В частната жалба на Ц. Ц. Д. са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че е направено своевременно искане за заплащане на разноските. Жалбоподателят твърди, че е очаква отлагане на делото по негова молба. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски. По отношение касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град Ц. Дамянов изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът по касационната жалба и частната жалба на Ц. Д. - директора на ТП на НОИ-С.-град чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цанкова изразява становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба на Ц. Д., неоснователност на частната жалба на Ц. Д. и основателност на касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Ц. Д. против решение № 6181/19.10.2015 г. по адм. дело № 823/2014 г. на Административен съд С.-град е процесуално недопустима. С обжалваното решение по оспорване на касатора състав на Административен съд С.-град е отменил решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководител на "ПО" и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител "ПО", и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази част решението е благоприятно за жалбоподателя Дамянов, поради което съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Освен това И. на сила на присъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на присъдено нещо, тъй като те не са елемент на спорния предмет. Ето защо мотивите не могат да бъдат обект на касационно оспорване отделно от самото решение (ТР № 1/4.01.01 г. по т. гр. д. № 1/00 г. на ОСГК на ВКС). Само при наличие на негативни (неблагоприятни) правни последици за оспорващия, той би имал правен интерес от касационното му обжалване пред по-горната съдебна инстанция. Случаят не е такъв и по аргумент от чл. 210, ал. 1 АПК, определението за даване на делото ход по същество по отношение касационната жалба на Ц. Д. следва да бъде отменено. Предвид изложеното касационната жалба на Ц. Д. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното по повод нея касационно производство да се прекрати. Касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град и частната жалба на Ц. Д. са процесуално допустими, като подадени в срок от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които атакуваното с нея решение и определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационната жалба на директора на ТП на НОИ-С.-град е неоснователна, а частната жалба на Ц. Д. е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил решение № РО-890 от 09.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ-С.-град, с което е потвърдено разпореждане № 4206146424/7 от 15.08.2013 г. издадено от ръководител на "ПО" и разпореждане № 4206146424 от 01.04.2013 г. издадено от ръководител "ПО", и преписката е изпратена на директора на Териториално поделение на национален осигурителен институт С.-град за ново произнасяне и решаване на въпроса по същество в едномесечен срок, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че първоначално, с молба от 27.06.2006 г. Дамянов е направил искане да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и в хипотезата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО ДВ бр. 34 от 2006 г. За доказване правото си на пенсия към този момент, жалбоподателят представи копие от трудова /два броя/ и военна книжка. По това искане органът на "ПО "е постановил разпореждане от 29.09.2006 г. като е отказал отпускане на пенсия в хипотезата на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Дамянов е оспорил това разпореждане пред директора на ТП на НОИ, но последният не се е произнесъл с изричен акт. Дамянов е сезирал компетентните органи на НОИ с втора молба от 18.06.2007 г., съдържаща искане за отпускане на пенсия по чл. 68 от КСО, като отново се е позовал на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Уведомен е от компетентните органи, че следва да представи доказателства за заверен стаж в трудовата му книжка /писмо с изх. № 11-56-01 от 19.06.2007 г./. Дамянов отговорил, че се отказва от стажа в изрично уведомление до органа на "ПО". С разпореждане № 4206146424 от 27.06.2007 г. по втората му молба от 18.06.2007 г. на Дамянов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. пожизнено в размер на 79,48 лева. Уведомен е от компетентните органи, че следва да представи доказателства за заверен стаж в трудовата му книжка /писмо с изх. № 11-56-01 от 19.06.2007 г./. Дамянов отговорил, че се отказва от стажа в изрично уведомление до органа на "ПО". С разпореждане № 4206146424 от 10.10.2007 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. на 87,42 лв., като е поправено разпореждането от 27.06.2007 г. и последващите го относно зачетения осигурителен стаж. С последващи разпореждания на няколко пъти пенсията на Дамянов е изменяна. С обжалваното разпореждане от № 4206146424 от 01.04.2013 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2007 г. на 127,50 лв. С обжалваното разпореждане № 4206146424 от 15.08.2013 г. е изменена отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 11.02.2013 г. на 168,93 лева. Дамянов представил документи, с които разполага, включително решения на граждански съдилища, с които уволненията му се признавани за незаконни, че същият е работил през последните 15 години в ОФ "Озеленяване", впоследствие преименувано на "Озеленяване" ЕАД. На дружеството е била извършена ревизия, за което е бил съставен протокол с предписания, приложени и по делото. Периодът на проверката е бил от 17.04.1989 г. до 28.07.2010 г. Не се установява по делото тези предписания да са били обжалвани от "Озеленяване" ЕАД, поради което то е било длъжно да подава данни по чл. 5 от КСО, както и да издава удостоверение УП-2 и УП-3, включително и за Дамянов. "Озеленяване" ЕАД е издало такива на Дамянов през 2013 г., съответно УП-2 с изх. № 254 и № 255 от 08.05.2013 г. и УП-2 изх. № 273 от 17.05.2013 г., чието съдържание той е оспорил в хода на делото, вкл. и при оспорването на допълнително приетото заключение на единичната съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на тези доказателства размерът на пенсията на Дамянов е бил преизчислен по реда на чл. 70, ал. 3 от КСО. Постановено е обжалваното разпореждане от 15.08.2013 г., като на Дамянов е признат допълнителен стаж, а индивидуалният коефициент и според заключението на единичната ССЕ, е изчислен от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. В хода на делото, с първоначалната жалба до съда и последващите й уточнения, Дамянов е възразил, че неправилно му е определен осигурителния доход за периода от 23.10.1997 г. до 13.06.2007 г. при осигурителя "Озеленяване" ЕАД. В хода на делото и до приключване на устните състезания-06.10.2015 г., са настъпили нови факти от значение за спора, които са съобразени от първоинстанционния съд. Това са издадените и приложени по делото изискани от съда УП-2 и УП-3 от "Пазари юг" ЕАД от 2015 г., за посочените в удостоверенията периоди и въз основа на разчетните ведомости за 1992 г. и 1993 г., представени също от дружеството. С оглед на така събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че административният орган незаконосъобразно е отказал да зачете времето на незаконното уволнение за осигурителен стаж по съображение, че не е било представено удостоверение обр. УП-3 от осигурителя. В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от КСО са уредени случаи, при които се зачита времето за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.