Решение № 5107 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2014 г.

Решение № 5107 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Слави Велков Аврамов от гр. Кърджали против решение № 56 от 09.10.2014 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 090/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РПО-33/11.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали. Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извежда като отменително основание нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Свежда се до това да бъде постановено решение с което се даде полагащият му се по закон процент от отпусната пенсия за инвалидност. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Кърджали не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Не се спори а от доказателствата по делото съдът е установил, че с разпореждане № 1/15.04.2002 г. на Аврамов е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69, ал. 1 и 2 КСО считано от 07.01.2002 г. в размер на 379.01 лева който размер на основание § 6 ПЗР на КСО е ограничен на 176 лева. Този размер е бил изменян, като с разпореждане от 01.04.2013 г. на основание § 3, ал. 1 ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. и ПМС № 322/20.12.2012 г. е определен размер на пенсията за ОСВ - 879 лева който на основание § 6 на КСО е ограничен до сумата от 770 лева. Установено е, че с експертно решение № 1571/24.04.2014 г. на специализирана ТЕЛК "Очни болести" гр. Пловдив на жалбоподателя е определена 76% ТНР пожизнено считано от 16.06.2008 г./ дата на подаване на молбата пред ТЕЛК/. На 10.05.2014 г. Аврамов е подал заявление до директора на ТП на НОИ Кърджали за получаване на пълен размер от отпусната пенсия за ОСВ и на социалната пенсия за инвалидност. С разпореждане от 29.05.2014 г. на жалбоподателя е била отпусната социална пенсия за инвалидност считано от 16.06.2008 г. в размер съгласно чл. 90, ал. 2 КСО в приложимата редакция /110% за лицата с ТНР от 71 до 90%, която да се изплаща в размер на 25% от определения размер. Съдът е приел, че жалбоподателят има право на пенсия за ОСВ и на социална пенсия за инвалидност в размерите определени съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР на КСО която правилно е приложена от административния орган. При тези съображения от фактическа и правна страна жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Спорен е останала въпросът за общия размер на получаваните пенсии и размерът на получаваната социална пенсия за инвалидност която касаторът счита за добавка а не за отделен вид пенсия. Тези доводи са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 90а КСО право на социална пенсия за инвалидност имат лицата навършили 16 годишна възраст с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, като размерът се определя на 110 на сто от социалната пенсия за старост. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3а КСО когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер на 25 на сто. Така цитирана разпоредбата определя социалната пенсия за инвалидност като вид пенсия, а не като добавка към пенсия поради което за нея е приложима разпоредбата на § 6, ал. 1 КСО според която максималният размер на получаваните повече от една пенсии, без добавките към тях се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В § 6, ал. 3ПЗРКСО са посочени лицата спрямо които не се прилага ограничението по ал. 1 и правилно съдът и административният орган са приели, че жалбоподателят не е сред тях. Разпоредбата на § 6 ПЗР КСО е част от закона и въпросът дали противоречи на Конституцията на РБ като ограничава правата на гражданите не е предмет на настоящето производство и такъв довод не може да се преценява като касационно основание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение