Решение № 14306 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2013 г.

Решение № 14306 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7114/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Теменужка Василева Станева, Василина Стефанова Гочева, Георги Стефанов Гочев, тримата от гр. Варна и от "Сий груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Борис Иванов Бодев и Василина Стефанова Гочева, срещу решение № 15/7.01.2013 г., постановено по адм. д. № 1552/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в тях се развиват оплаквания за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваната от тях заповед. Претендират присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът, н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър, не е изразил становище по касационните жалби. От останалите ответници, становища за неоснователност на касационните жалби във възражения, отговори и в съдебно заседание, са изразили Митко Панайтов Савов, Маринка Янева Савова, двамата от гр. Варна, както и държавата, представлявана от областния управител, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че решението е постановено при неизяснени факти, касаещи допустимостта на жалбата срещу заповедта на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, основание за отмяна на решението. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбите на Бойчо Христов Боев, Георги Стефанов Гочев, Теменужка Василева Станева и Василина Стефанова Гочева срещу Заповед № КД-14-03-256/25.01.2012 г., издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо нанасяне на нови обекти, както следва: нов поземлен имот с идентификатор 10135.1506.903 с площ 69 кв. м и поземлен имот с идентификатор 10135.1505.904 с площ 1986 кв. м, двата върху имот с идентификатор 10135.1505.532, както и сграда с идентификатор 10135.1506.904.1, и сграда с идентификатор 10135.1506.904.2, ведно със схеми на самостоятелни обекти. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателите са носители на ограничени вещни права - право на строеж върху държавна земя, а не собственици на идеални части от имот с идентификатор 10135.1505.532, поради което не е необходимо съставянето на акт за непълноти и грешки в кадастралната карта. Решението е постановено при неизяснени факти, касаещи допустимостта на жалбите срещу заповедта на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър. По делото безспорно е установено, че жалбоподателите Георги Стефанов Гочев, Теменужка Василева Станева и Василина Стефанова Гочева са наследници на Стефан Гочев Станев, който съгласно нот. акт № 41, том V, дело 1752/1965 г. на нотариусът при Варненския народен съд /л. 64/, е бил собственик на един апартамент от ЖСК "Антифашист", изградена по отстъпено право на строеж от държавата върху 470 кв. м, представляващи парцел IХ, Х, кв. 102, гр. Варна, ведно с избено помещение, тавански помещения и 1/9 част от общите части на сградата, като имотът е наследен от тях. Установено е също така, че жалбоподателят Бойчо Христов Боев е закупил от баща си съгласно нот. акт № 153, том ХХII, дело 5647/1993 г. /л. 63/ апартамент, избено помещение, таванско помещение и 1/9 част от общите части на сградата, от посочената по-горе ЖСК. С оглед на това жалбоподателите са носители на вещно право - право на строеж, върху 470 км. м, представляващи парцел IХ, Х, кв. 102 с площ 470 кв. м 102 по плана на гр. Варна, който съгласно нотариалния акт на Боев е парцел IХ-1, кв. 102 с площ 470 кв. м. Тяхното право на строеж, като друго вещно право, извън собствеността, не се разпростира върху целия имот с идентификатор 10135.1505.532 с площ 2055 кв. м, върху който се нанася новият имот с идентификатор 10135.1506.903 с площ от 69 кв. м, а само до размер на 470 кв. м, ограничени с регулационните граници на парцел IХ, Х, кв. 102, към момента на отстъпването на правото на строеж на ЖСК "Антифашист". Тежест за притежаваните вещни права имат нотариалните актове, на които се е позовал и административният орган при записването им в одобрените кадастрални регистри, а не самото записване, че притежават съответни идеални части собственост, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Съдът е следвало да изясни къде попада парцел парцел IХ, Х, кв. 102 с площ 470 кв. м, като назначи вещо лице със задача да изготви и представи скица с нанесен този парцел върху имот с идентификатор 10135.1505.532 по кадастралната карта, както и новонанесеният имот с идентификатор 10135.1506.903, с площ от 69 кв. м, от което да се установят нанесените граници на новонанесения имот засягат ли регулационните граници на парцел IХ, Х от 470 кв. м, върху които се простира правото на строеж на жалбоподателите. При засягането му, с навлизане и отнемане на части от парцела с новонанесения имот в кадастралната карта, ще е налице засягане на правото на строеж на жалбоподателите, съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 ПЗР на ЗКИР и жалбата им ще е процесуално недопустима. Едва след изясняване на процесуалната допустимост на жалбата, съдът може да се произнесе по съществото на оспорването. С оглед на това при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е указал на жалбоподателите, че не сочат доказателства, установяващи правният им интерес от оспорването, както и служебно не е назначил вещо лице за изясняване на допустимостта на жалбата, нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК. Като се има предвид гореизложеното налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да изпълни дадените по-горе указания, като назначи вещо лице и с оглед заключението му да постанови съответния съдебен акт - за оставяне без разглеждане на жалбите или по съществото на спора. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК