Решение № 14190 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2009 г.

Решение № 14190 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Севдалина Герова Митова, в качеството й на изп. директор на "Химик-Провадия" АД, срещу решение № 326 от 5.03.2009 г. по адм. дело № 643 по описа за 2008 г. на административния съд - Варна в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 03002339 от 3.12.2007 г., потвърден с решение № 1008-А от 29.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит, респ. начислен ДДС по 6 броя фактури, издадени от "Балканхим" ООД с предмет "дикалциев фосфат", за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04 и м. 07.2002 г., на основание чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 3, чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). В първоинстанционното производство на стр. 22 от съдебното досие е приложено пълномощно от посочения изп. директор по отношение на адв. Нина Григорова. Същата е положила подписа си под касационната жалба независимо, че тя не е подадена чрез нея, а с писмените бележки, с характер на писмена защита, същият адвокат представя и договор за правна защита и съдействие, с оглед направени съдебни разноски за касационната инстанция, поради което настоящият съдебен състав с протоколно определение от 27.10.2009 г. приема, че е сезиран с редовна касационна жалба, подадена от посочения процесуален представител. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по повод отказаното право на данъчен кредит по 2 броя фактури, издадени от "Балканхим" ООД за данъчен период м. 4.2002 г. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 03002339 от 3.12.2007 г., потвърден с решение № 1008-А от 29.02.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по ЗКПО (отм.) и по ЗДДС (отм.), като с него е отказано право на данъчен кредит, респ. начислен ДДС в размер на 1 152.00 лв. и е начислява лихва за забава в размер на 889.54 лв. за данъчен период м. 02.2002 г. по 2 броя фактури, издадени от "Балканхим" ООД; в размер на 920.00 лв. и лихва за забава в размер на 677.50 лв. за данъчен период м. 03.2002 г. по 1 брой фактура, издадена от "Балканхим" ООД; в размер на 1 840.00 лв. и краен резултат за внасяне 1 145.58 лв. и лихва за забава в размер на 830.27 лв. за данъчен период м. 04.2002 г. по 2 броя фактури, издадени "Балканхим" ООД и в размер на 1 104.00 лв. и краен резултат за внасяне в размер на 274.72 лв. и лихва за забава в размер на 189.45 лв. за данъчен период м. 07.2002 г. по 1 брой фактура, издадена от "Балканхим" ООД. В частта за облагането по реда на ЗКПО (отм.) РА е бил отменен, а в частта по повод облагането по реда на ЗДДС (отм.), жалбата е отхвърлена, като е направена преценка за законосъобразност на РА в тази му част. Административният орган е отказал претендираното право, на основание чл. 6, чл. 64, ал. 1, т. 3, чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). Съдът в мотивите се подробно е обсъдил фактическата страна по спора, събраните в двете фази на производството доказателства, като е анализирал цитираните правни разпоредби. Съдът е обсъдил и представените два РА, съставени на прекия доставчик. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е прието, че непредставянето на документите по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и липсата на доставка са две различни основания за невъзникване на правото на данъчен кредит, поради което от цитираната правна норма не следва автоматично да се презюмира липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). След като е очертал кой носи доказателствената тежест, а именно данъчният субект, който е ползвал данъчният кредит, съдът е счел, че правилно е отказано претендираното право, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Представените доказателства при възражението по административен ред, а именно протокол за изпитване от 1.04.2002 г., издаден от ИДЛ-гр. Русе и анализно свидетелство от НВМС от 27.03.2002 г. не доказват извършването на доставката на ревизираното лице. Според съда правилно ревизиращият орган е приел, че само факта, че е изследвана проба от дикалциев фосфат, представена от "Балканхим" ООД, не означава, че доставките са реални. Резултатите от изпитванията са относими само към изпитваните образци, понеже посочените документи не съпътстват процесните фактури. От Агенция Митници е представено писмо, че за периода 1.01.2001 г.-31.12.2002 г. прекият доставчик не е осъществявал внос на дикалциев фосфат. Представените трудови договори са за друг период, следващ процесните, освен един трудов договор за м. 07.2002 г. Не са ангажирани доказателства относно превозването на стоката, независимо, че фирмата разполага с товарен автомобил. Няма доказателства за осъществени счетоводни записвания при прекия доставчик, във връзка с установяването на притежанието на фактурираното количество от процесната стока, като ИПДПОЗЛ до прекия доставчик е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Съдът е обсъдил заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която установява счетоводните записвания при получателя относно процесните доставки, както и това, че стоката е вложена в производствения процес на същия. Във връзка с последното обстоятелство съдът е направил извод, че реалност на тези доставки може да се обоснове, ако се докаже връзката между счетоводните записвания между доставчика и получателя, което не е направено понеже експертът е в невъзможност да осъществи проверка в счетоводството на първия. Настоящият съдебен състав намира, че изложените доводи са правилни и съответстват на установеното по делото от фактическа страна, като споделя направените правни изводи, а именно че, с оглед характера на данъка като косвен и многофазен, за признаване на правото на данъчен кредит е от значение да се установи не самото получаване на стоката, а получаването й конкретно от лицето издало фактурата и начислило данъка, ползван впоследствие от получателя като данъчен кредит за съответния период. Обсъден е и представеният РА № 84 от 22.07.2003 г., съставен на прекия доставчик и конкретно относим към процесния данъчен период м. 04.2002 г., понеже другият РА е неотносим към процесните периоди. Правилна е преценката на съда, че същият може да бъде преценяван само доколкото съдържа констатации по повод извършена проверка на ревизираното лице в качеството му на изпълнител, а не на получател, като такива конкретно липсват. Последният факт, ако беше реализиран би обосновал според настоящия съдебен състав само преценка за начисляване на данъка при доставчика, но не и относно реалност на доставките, ако има такива. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение