Решение № 537 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2012 г.

Решение № 537 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "Джулай" ЕООД Варна против решение № 1498/7.06.2012 г. по адм. дело № 342/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-СИР-245/2.12.2011 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: Покриване на съществуваща тераса и пристройки към ресторант "Акациите" /сграда № 10 - стол "Акациите" на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров", сега "Старо село"/, находящ се в УПИ-ВВМУ, пл. № 19, 18-ти м. р. на гр. Варна, кв. Чайка, ул. Васил Друмев № 73. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за конституиране на всички заинтересувани страни. Ответната страна, началник на РДНСК - Североизточен район, оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, а разпореденият за премахване строеж за незаконен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представените от страните доказателства и в съответствие с материалния закон, решаващия съд е достигнал до обосновани и верни изводи, че разпореденият за премахване обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е незаконен, защото е извършен без изискващите се одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като такъв подлежи на премахване от извършителя му, съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ в приложимата му редакция към момента на издаване на оспорения административен акт - чл. 142, ал. 1 АПК. Съгласието на собственика на имота е необходимо за разрешаване на строителство в неговия имот, но не квалифицира извършения без такова строеж като незаконен, защото не е сред изчерпателно изброените в чл. 225, ал. 2 ЗУТ хипотези. Административният съд неправилно приема противното, но това не се отразява на правилността на крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед. Касационно основание за отмяна на решението може да бъде само съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е допуснато спрямо касатора. Твърдяното от него нарушение - неправилно неконституиране като заинтересована страна по делото на собственика на имота, в който е извършен строежа, е извън предмета на касационната проверка, а е и неоснователно, защото това лице не е адресат на заповедта и няма гарантирано право на участие по делото. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,