Решение № 11698 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9113/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат Т. Модев против Решение 24510/15.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 5207/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2850/31.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че от фактическа страна се касаело за ясно очертан индивидуален случай на чужденец, който искал предоставяне на закрила. Сочи, че не било отчетено, че позицията на А. А. Х. е била, че той не желае да е военнослужещ, че не желае да убива. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 ЗУБ. Моли обжалваното решение да се отмени. Ответникът по касация председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и от фактическа страна е установил следното: С молба рег. УП 7295/02.12.2024 г. до Държавната агенция за бежанците А. А. Х., е поискал предоставяне на международна закрила. Производството е образувано с регистрирането му с регистрационен лист рег. УП 7295/02.12.2024 г. и е проведено в Регистрационно-приемателен център гр. София по общия ред. Държавна агенция Национална сигурност не възразила да бъде предоставена закрила на А. А. Х., в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 09.01.2025 г. с А. А. Х. е проведено интервю, резултатите, от което са обективирани в протокол. Съдът е установил, че оспорващият е твърдял, че е напуснал нелегално Сирия през лятото на 2024 г. и през Турция, с помощта на трафиканти е пристигнал в България отново нелегално, прекосявайки границата. В Турция е останал два-три месеца. До напускането си на Сирия е живял в гр. Хасака, където и до момента живеят майка му, баща му и братята и сестрите му. Градът се управлявал от кюрдите, които не се държали добре. Искали да го вземат да воюва на тяхна страна, но той не желаел, защото можело да го убият. Не искал да се бие за тях. Това е и причината за напускането на Сирия. Ако се върне, твърди, че кюрдите ще го вкарат в затвора. Не посочва да е бил арестуван, преследван, малтретиран или подлаган на мъчения, заради своите религия, раса, етническа принадлежност или политическо мислене. От становище рег. УП 7295/19.03.2025 г. на старши експерт при РПЦ Овча купел, изготвено до председателя на ДАБ, съдът е установил, че е предложено на А. А. Х. да се откаже предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като доказателства по делото от първоинстанционния съд са приети справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно настоящата обществена и политическа ситуация в Сирия; справка, видно от която от 01.12.2024 г. до 30.04.2025 г. на общо 566 граждани на Сирия е предоставена международна закрила, 18 от които са непълнолетни; становище на ВКБООН относно връщането на лица, напуснали Сирия и поискали предоставяне на международна закрила. С процесното решение председателя на ДАБ е приел, че А. А. Х. не е доказал наличието на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, предпоставки, поради което е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В решението е направен извод, че обстановката в Сирия дава възможност на търсещия закрила да се установи там, защото в страната няма вътрешен или международен въоръжен конфликт, заради който той може да бъде изложен на реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Няма данни, че той може да бъде изложен на смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на администартивнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. В тази връзка е изложил съображения, че по отношение на А. А. Х. не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Посочил е, че в оспореното решение са обсъдени подробно изтъкнатите от А. А. Х. доводи, касаещи търсеното от него право на закрила. Приел, че не могат да се приемат аргументите, че А. А. Х. има основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Посочил е, че при проведеното интервю, не са релевирани доводи и не са ангажирани доказателства в тази насока. Лицето е посочило, че не е имал лични проблеми с официалните власти или с представители на опозицията. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут са дефинитивно изброени в чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ и чл. 15, т. а-в от Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Посочил е, че за да се установи наличието на тези предпоставки е необходимо да бъде събрана и обсъдена надеждна информация за страната на произход на търсещия закрила. В тази връзка е изложил съображения, че ситуацията в Сирия непрекъснато се променя, но от приетите справки, изготвени от Дирекция Международна дейност при ДАБ на базата на насоките за Сирия на Агенцията за убежището на Европейския съюз не се установява наличие на въоръжен конфликт в тази страна, достигащ граници, представляващи заплаха за живота и здравето на цивилното население. Съобразявайки Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, съдът е посочил, че от доказателствата по делото не се установява, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съдът подробно е анализирал информацията, съдържаща се в справките на Дирекция Международна дейност при ДАБ и е приел, че изводът на административния орган, че липсва основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е правилен. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към делото доказателства, въз основа на които правилно е установил относимите към спора факти. Изводите на съда са логични и последователни и се базират на правилен анализ на доказателствата по делото. Решението съответства и на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай в конкретната бежанска история на А. А. Х., не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, А. А. Х. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения изводът на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно предвид правилния извод за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на А. А. Х. е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащи се по делото справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ, относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Сирия не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първоинстанционния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Сирия, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Представените пред настоящата инстанция справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ потвърждават тези изводи. Ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т. ч. срещу цивилни лица, но не са установени данни да безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата, независимо от липса на доказателства за лично засягане. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират по делото, поради което съдът не присъжда такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение