Решение № 5654 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2016 г.

Решение № 5654 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на "Национална агенция за приходите" С. срещу решение № 7360 от 26.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6833/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЦУ-715/18.06.2015 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. Г. И., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е, че до уволнението си Илиев е заемала длъжността главен инспектор по приходите, сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Констатираните от органа по назначаването и вменени във вина на жалбоподателят нарушения, обосновали дисциплинарното й уволнение са две: 1. Предложението й в ревизионен доклад № 1401879/7.05.2014 г. за възстановяване на ДДС в размер на 267 147.60 лева на "Елада медикъл" ЕООД, който впоследствие е бил възстановен на това дружество с ревизионен акт от 23.05.2015 г., е направено при неизяснена фактическа обстановка по отношение реалността на доставката на ноу-хау по фактура № 20/8.11.2013 г., издадена от "Елада трейдинг Интернешънъл" ООД и 2. Непредприемане на своевременни действия за започване на производство по вменяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС на "Елада медикъл" ЕООД по отношение на задълженията на "Елада трейдинг Интернешънъл" ООД, в съответствие с насоките, дадени в работна карта от 13.01.2014 г. и ангажиментите, разписани в т. 4.5 от процедура К-2 "Изпълнение на ревизия", версия К. За да уважи жалбата, съдът е направил извод за наличие на неправомерно и пристрастно по отношение и в полза на "Елада медикъл " ЕООД поведение от страна на жалбоподателя Илиев, но наличието на индиции за пристрастност, относно конкретен данъчен субект, както и моралната укоримост на такова поведение от страна на орган на приходите, не е достатъчно само по себе си за да бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание. Решаващият извод на първоинстанционния съд е, че административното производство, приключило с издаването на Заповед № ЗЦУ-715/18.06.2015 г. и Заповед № 720/18.06.2015 г. е проведено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила опорочаващи ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавния служител. На първо място, съдът макар да сочи, че санкционираният служител е изслушан и са приети писмените му обяснения, съответно на 22.05.2015 и 27.05.2015 г., т.е. преди да бъде образувано дисциплинарно дело - формално е налице изпълнение на задължението от страна на дисциплинарно наказващия орган по чл. 93, ал. 1 ЗДСл - т.е. преди налагане на дисциплинарно наказание -да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения; да събере и оцени сочените от него доказателства. Други, според първоинстанционния съд са съществените нарушения на производствените правила. Въз основа на събраният доказателствен материал съда приема, че безспорно са установени датата на издаване на РА № 2141401878/23.05.2014 г. и датата на фактическото възстановяване на ДДС, в размер на 267 147,60 лева, но не е изяснено: на коя дата, или в кой период от време И. не е предприел /както е посочено в заповедта/ своевременни действия за стартиране на производство за вменяване на отговорност по чл. 177 ЗДДС на "Елада медикъл " ЕООД; както и не е изяснено от наказващия орган - с коя конкретна хипотеза от тези, очертани като варианти за поведение в т. 4.5 от процедура К-12 "Изпълнение на ревизия, версия К"- не се е съобразил Илиев; кои точно задължения от длъжностната си характеристика не е изпълнил. Изхождайки от разбирането, че реализирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител, за неизпълнение на служебни задължения може да стане само след прецизен, обективен и всестранен анализ на всички обстоятелства, поради което липсата на установяване и доказване в оспорената заповед -според първоинстанционния съд опорочава същата и има за последица отмяната й като незаконосъобразна при съдебно оспорване. Настоящата инстанция не споделя изводите на АССГ, че в случая липсва извършено нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Напротив, констатира, че правото на защита на служителят в дисциплинарното производство е било съществено нарушено, което съгласно ал. 2 на разпоредбата е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество. Установява се, че в ЦУ на НАП е получена молба с вх. № 94-Я-27/16.02.2015 г., в която са изложени твърдения за допуснати субективизъм и целенасоченост при извършването на ревизия на "Е. М." ЕООД и изготвяне на РД № Р-22221014000226-092-01/10.02.2015 г. Със заповед № ЗЦУ-335/27.03.2015 г. е разпоредено да бъде извършена проверка, която е приключила с доклад вх. № 94-08-27/5.05.2015 г., съдържащ констатации и изводи за нарушения при предходни ревизии на дружеството по вина на служителите И. И., Т. Г. и К. С. Върху този доклад има поставена резолюция от 11.05.2015 г. за "спешно стартиране на дисциплинарна процедура". Следва становище на директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" на НАП с вх. № 94-Я-2714/14.05.2015 г. за изслушване на тези лица по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл с оглед ангажиране на дисциплинарната им отговорност. На 20.05.2015 г. на жалбоподателят И. е връчено уведомление, че срещу него има открита дисциплинарна процедура и е поканен да се запознае с материалите по доклада от 05.05.2015 г., както и да се яви на изслушване на 22.05.2015 г. при органа по назначаването (л. 41), чието провеждане е удостоверено с протокол (л. 43). На същата дата Илиев е поканен да даде и писмени обяснения, които са депозирани на 27.05.2015 г. /л. 46./ Със заповед № ЗЦУ-645/4.06.2015 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл изпълнителният директор на ЦУ на НАП е наредил на дисциплинарния съвет, назначен от него, да образува дело срещу държавния служител И. И. във връзка с образувано дисциплинарно производство за извършени дисциплинарни нарушения, изложени в доклада от 5.05.2015 г. (л. 44). На 4.06.2015 г. съветът провежда заседание, видно от представения по преписката протокол (л. 48 - 55) и постановява решение № РЦУ-74/4.06.2015 г., с което единодушно предлага на служителите И., Герасимов и Ст. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (л. 49 - 51). Становището на дисциплинарния съвет е съобщено на органа по назначаването на 17.06.2015 г. (л. 52) и на следващия ден е издадена процесната заповед. При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: Според чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В случая както изслушването на И., така и дадените от него писмени обяснения предхождат образуваното пред дисциплинарния съвет дело. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната разпоредба е императивна и нарушаването й има за последица правна ирелевантност на извършените действия извън така образуваното дисциплинарно производство. Затова приобщаването на по-рано дадените писмени обяснения на Илиев и проведеното с него изслушване не удовлетворяват изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Към датите 22 и 27.05.2015 г. жалбоподателят не е знаел срещу какво точно да се защити, тъй като към този момент не е било налице обвинение в извършено дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание "уволнение". Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след приключване на производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието. Това е ясно разписано в съдържанието на тази правна норма и в този смисъл е константната съдебна практика. Допуснатото в случая съществено нарушение на административно производствените правила не се санира, както неправилно е приел АССГ, нито от провеждането на заседанието на дисциплинарния съвет, който приема решение с необходимото мнозинство и представя същото на органа, нито от това, че становището на съвета относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, са възприети от изпълнителния директор на НАП. Като е стигнал до този извод, макар констатирайки други нарушения в дисциплинарното производство, АССГ е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 600 лева, за чието заплащане следва да се осъди НАП. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на пето отделение,