Решение № 9577 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2017 г.

Решение № 9577 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2017 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. С. М. против решение № 463 от 23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 12610/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Р. С. М. против заповеди № ЗЦУ 1493/3.12.2015 г. и № 2143/3.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд С. - град приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Правилно е заключението на съдебния състав, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че заповедта, с която е наредено да се образува дисциплинарно дело срещу жалбоподателката е подписана от името на изпълнителния директор не обосновава противния извод. Такъв довод в производството пред първоинстанционния съд не е правен и съответно доказателства за делегиране на права или заместване не са събирани. Дори да се приеме, че съдът е следвало да изясни този въпрос служебно, то отново не са налице основания за отмяна на акта. Действително конкретни указания за събиране на доказателства за посоченото обстоятелство не са дадени. Това е процесуален пропуск на съда, но след като в касационната жалба не са налице оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, за които касационната инстанция не следи служебно, то е извън правомощията й да се произнася по това нарушение. Още повече, че в самата касационна жалба не се оспорват правомощията на лицето, подписало заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че дисциплинарното производство е проведено от дисциплинарен състав, назначен от дисциплинарно наказващия орган и по предвидения за това в закона реда. Решението е взето след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение по случая и с необходимото мнозинство. Законосъобразен е и изводът на съда за спазване на нормата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Фактът, че писмени обяснения са поискани и служителката е изслушана преди образуване на дисциплинарното производство в случая не опорочава същото. От една страна ЗДСл. не регламентира поредността на действията в дисциплинарното производство, от друга страна е установено, че на жалбоподателката е връчен доклад на инспектората, с който дисциплинарното нарушение, извършено от Р. М. е установено, а именно издава ревизионен доклад при неизяснена фактическа обстановка, като не установява неправомерно ползване на данъчен кредит в размер на около 1 600 000 лв., чрез незаконосъобразни действия на задълженото лице, а именно включване само в дневниците за покупки на дублирани документи, касаещи ВОП, веднъж като протоколи по чл. 117 от ЗДДС и втори път като фактура, както и включване на едни и същи протоколи. Това е и нарушението, описано в оспорената заповед. Следователно дисциплинарното нарушение е установено към момента на искане на обяснения и изслушване на служителката. Доклада, установяващ нарушението й е връчен, това са и фактите, описани в решението на дисциплинарния съвет, поради което правото на защита не е нарушено. Ето защо доводът в касационната жалба за нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., е неоснователен. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на цитираната норма, тъй като при изслушването на държавната служителка са присъствали част от членовете на дисциплинарния съвет. Същественото в случая е, че изслушването е извършено от компетентния да наложи наказанието орган, а съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл. дисциплинарният съвет изслушва при необходимост обясненията на държавния служител. Следователно липсва законова забрана държавният служител да се изслуша и в присъствието на членове на дисциплинарния състав. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е допуснато и нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Дисциплинарното нарушение е констатирано в доклада на инспектората, изготвен на 28.09.2015 г., с който изпълнителният директор на НАП е запознат на 1.10.2015 г., видно от поставената върху него резолюция. От този момент е започнал да тече и двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, през което време жалбоподателката е ползвала 4 дни платен годишен отпуск. Заповедта за налагане на наказанието е издадена на 3.12.2015 г. т. е. в законоустановения срок. Доводът в касационната жалба, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е започнал да тече от датата на изготвяне на доклада, е неоснователен, тъй като съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл. срокът тече от откриване на нарушението, което е направено от дисциплинарно наказващия орган на 1.10.2015 г. със запознаването му с доклада. Доказателства за запознаване на органа с доклада на по-ранна дата по делото не са ангажирани. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че е спазено и изискването на чл. 91 ЗДСл., а именно при определяне на вида на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Законосъобразен е изводът на съда, че подаването от задълженото лице на справка декларация и погасяването на задължението е извън волята на ревизиращия орган и изцяло зависи от поведението на ревизираното лице, поради което този факта е ирелевантен при определяне тежестта на извършеното нарушение. В заповедта е обоснован вида на наложеното наказание като са взети предвид законоустановените критерии, за което първоинстанционният съд излага обстойни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Допуснатото нарушение на служебната дисциплина е установено от всички събрани по делото доказателства, като такива, които да ги опровергават не са ангажирани. Доводът на касатора, че първоинстанционния съд не коментира нарушението предвид работата с информационните системи на НАП и техните възможности не обосновава незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. По делото е установено, че ревизията е продължила 2 години, а след съставяне на ревизионния доклад за съвсем кратък период от време служителката открива нарушението на ревизираното лице, което не е направено в ревизионния доклад и констатира наличие на дублирани записи през много данъчни периоди. Следователно към момента на изготвяне на ревизионния доклад са съществували достатъчно данни за установяване на нарушението на ревизираното лице. Това се установява и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което ревизиращия екип е имал възможност да сравни представените от ревизираното лице счетоводни с данъчните регистри, при което се констатира двойно включване на документи в дневника за покупки, довело до това дружеството да упражни в двоен размер правото си на приспадане на данъчен кредит. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Р. С. М. да заплати на Национална агенция за приходите сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,