Решение № 12216 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2023 г.

Производството е по реда на чл. 179 чл.184 АПК. Образувано е по жалби на Х. Янев, лично и в качеството му на кмет на гр. Обзор, П. Павлов, К. Янакиев, А. Добрев, Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, И. Дочков и Инициативен комитет за обособяване на нова община с център гр. Обзор /ИК/, всички действащи чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу Решение 329 от 27.04.2023 г. на Министерски съвет на Република България /МС/, с което на основание чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ е взето решение, както следва: 1. Оттегля предложението до Президента на Република България да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на създадената нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас, и на промените в границите на община Несебър, област Бургас; 2. Отменя Решение 253 на Министерски съвет от 2021г. за административно-териториална промяна за отделяне на населени места от община Несебър, област Бургас и създаване на нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас. В жалбите се твърди нищожност и незаконосъобразност на решението на всички основания по чл.146 АПК и по-конкретно поради издаването му извън правомощията и компетентността на Министерски съвет, включително тъй като е издадено от служебно правителство, неспазване на изискуемата форма, включително липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неправилното приложение на материалния закон, несъответствие с целта на закона. Поддържа се, че оспореното решение на МС не е мотивирано, неясно и двусмислено е, не става ясно на какви факти обстоятелства е основано, посочените в него правни основания не съответстват на изразената воля. Оспорващите изтъкват, че Министерски съвет се е произнесъл, след като вече е сезирал Президента на Републиката и че с издаденото решение последният е ограничен в изпълнението на конституционните си правомощия. Иска се прогласяване нищожността на решението и евентуално неговата отмяна, като незаконосъобразно. Оспорващите кмет на гр. Обзор, Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, И. Дочков и Инициативен комитет за обособяване на нова община с център гр. Обзор претендират разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Поддържа, че не е налице правен интерес от оспорването, както и че оспореният акт не подлежи на съдебен контрол, тъй като е приет по целесъобразност при упражняване на оперативна самостоятелност. Твърди също, че непроизнасянето на Президента с краен акт за приключване на процедурата в срок от две години от датата на отправеното до него предложение е формиран мълчалив отказ, поради което, с оглед приключване висящността на процедурата, било прието оспореното решение на МС. Ответникът излага и съображения по същество, а именно, че не са налице основания за обособяване на нова община с център гр. Обзор. Поради това се иска оставяне на жалбите без разглеждане, а евентуално отхвърлянето им като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със заповед РД - 09 - 4 от 08.01.2021 г. на Областния управител на област Бургас е определена дата за провеждане на общ местен референдум в следните населени места на община Несебър: гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Паницово, с. Козница, с. Приселци и с. Раковсково с въпрос "Подкрепяте ли предложението за обособяване на нова община с център гр. Обзор, състояща се от населени места гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково". Референдумът е проведен по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ на 28.02.2021 г., като с решение на Общинската избирателна комисия 26 от 01.03.2021 г. са обявени резултати от гласуването. В референдума са участвали 76,02% от избирателите със съответни права в населените места, като 73,37% са отговорили с отговор "да". Референдумът е обявен за редовен от общинската избирателна комисия и съгласно резултата от него областният управител е внесъл в Министерския съвет писмен доклад. В тази връзка и въз основа на писмен доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството и становища от министерствата, Министерският съвет е взел решение 253 от 24.03.2021 г. на Министерски съвет на Република България, на основание чл. 9, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 8, ал. 3 от ЗАТУРБ за отделяне от община Несебър, обл. Бургас на населените места гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково /по т.1/, за създаване на нова община с административен център гр. Обзор, обл. Бургас и включване в състава й на населените места с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково /по т.2/ и е отправено предложение до Президента на Република България на основание чл. 98 т. 5 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на новосъздадената община и на промени в границите на община Несебър, обл. Бургас, /по т.3./ С оспореното Решение 329 от 27.04.2023 г. на Министерски съвет на Република България по протокол 18 от 26.04.2023г., на основание чл. 9, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България /ЗАТУРБ/ е прието, както следва: 1. Оттегля предложението до Президента на Република България да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на създадената нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас, и на промените в границите на община Несебър, област Бургас; 2. Отменя Решение 253 на Министерски съвет от 2021г. за административно-териториална промяна за отделяне на населени места от община Несебър, област Бургас и създаване на нова община с административен център гр. Обзор, област Бургас. Към решението е приложен доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството /РРБ/, справка за отразяване на постъпили становища от съгласувателна процедура, самите становища, финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите. С доклада на министъра на РРБ е внесен проекта за оспореното решение, като е посочено че въз основа на изложените финансови, демографски и инфраструктурни показатели и аргументи се налага изводът, че създаването на нова община с административен център гр. Обзор ще доведе до фискален риск по отношение на бюджета ѝ, предвид недостатъчния приходен капацитет за финансиране на разходите за съответните дейности и явяващия се вследствие на това значителен дефицит и евентуално увеличаване размерите на местните данъци и такси, както и до възможен негативен ефект за самото население, поради недостатъчна инфраструктурна изграденост и капацитет за предоставяне на необходимите публични услуги. Проектът за решение е съгласуван без бележки и предложения със служебния заместник министър председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, с Министерство на вътрешните работи, с Министерство на външните работи, с Министерство на електронното управление, с Министерство на здравеопазването, с Министерство на земеделието, с Министерство на културата, с Министерство на околната среда и водите, с Министерство на труда и социалната политика, с Министерство на туризма. Бележки и предложения, които са отчетени при вземане на решението, са изразени от Министерство на финансите и от дирекция Правна при МС. Останалите министерства, областният управител на област Бургас и Национално сдружение на общините в Република България не са изразили становища в срок. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта: Спорът е подсъден на Върховния административен съд. Този съд е компетентен да се произнесе по оспорването като първа инстанция на основание чл.132, ал.2, т.2 АПК, тъй като с оспореното решение Министерският съвет на Република България е формирал волеизявление във връзка с упражняване на конституционните си правомощия по чл. 98, т.5 от Конституцията по отправяне на предложение до Президента на републиката да утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици. Дали Министерският съвет действително се е произнесъл в рамките на предоставените му от Конституцията правомощия е въпрос по съществото на спора. От значение при определяне на подсъдността е дали съответният административен орган по чл. 132, ал.2, т.2 се е произнесъл относно или в приложното поле на правомощия, които са му предоставени от Конституцията. Оспорванията са подадени в срок. Видно от приложената разпечатка от страница на Информационната система за правна информация на Министерски съвет, решението е публикувано на 28.04.2023г. В него не е посочен ред и срок за оспорване, поради което приложение намира нормата на чл.140, ал.1 АПК. Освен това решението се оспорва и като нищожно, а нищожността може да бъде релевирана безсрочно. Актът подлежи на оспорване. Съгласно чл. 98 т. 5 и чл. 102, ал.1 от Конституцията на Република България, Президентът на Републиката утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Вярно е, че решението на Министерски съвет, с което се отправя предложение до Президента за създаване на нова община, не е актът, който поражда посочените промени. Те възникват от указа на президента, съгласно посочените по-горе норми на Конституцията. Оспореното решение на Министерския съвет обаче не представлява такова предложение за издаване на указ, поради което цитираната практика на Конституционния съд, касаеща именно предложението, не е приложима в случая. Не е приложим и използваният от МС /в придружителното писмо, с което се изпраща преписката и в писмената защита/, аргумент от противното. Както се посочи, с т.1 от оспореното решение се оттегля вече отправено предложение до Президента да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на новата община, съответно промените на границите на община Несебър. С т.2 от същия акт се отменя самото решение, с което е отправено предложението, а именно Решение 253 на Министерския съвет от 2021г. Както е видно от самото него, оспореното решение на Министерски съвет няма подготвителен характер, не е част от процедурата по издаване на административен акт, а напротив, с него се препятства и всъщност се слага край на процедурата, включваща сложния фактически състав по чл.9 ЗАТУРБ, която по силата на закона би следвало да приключи с волеизявление на Президента. Цитираната от МС съдебна практика на Върховния административен съд се отнася до различни по вид и съдържание актове на МС, поради което не може да послужи като аргумент в настоящото производство. Оспореното решение на Министерския съвет на Република България, който, съгласно чл. 19, ал.2, т.1 от Закона за администрацията, е централен орган на изпълнителната власт, представлява властническо волеизявление на административен орган, което подлежи на съдебен контрол. То не е изключено от обхвата на АПК, съгласно чл.2 от него. Спорът за неговата валидност и законосъобразност е подведомствен на съда, съгласно чл.128, ал.1, т.1 АПК. Конституционният законодател възлага на Министерския съвет правомощието да ръководи и осъществява вътрешната политика на страната, както и да осигурява обществения ред и националната сигурност (чл. 105, ал. 1 и 2). Това правомощие трябва да бъде реализирано винаги в съответствие с Конституцията и законите на страната. Съгласно мотивите на Решение 8 от 23.04.2018г. по конституционно дело 13 от 2017г., материалното основание за произнасяне от Върховния административен съд по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите се корени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията. С чл. 120, ал. 2 от Основния закон е възприет принципът на непълната обща клауза за обжалване от гражданите и от юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Този принцип е израз на демократичната правова държава, защото предвижда осъществяването на пряк съдебен контрол за законосъобразност от административните съдилища върху всички административни актове, когато с тях се засягат или се застрашават права и свободи на адресатите им - граждани и юридически лица. Именно сочената разпоредба създава единното материалноправно основание за съдебно обжалване на всички административни актове, без оглед на техния характер и теоретична квалификация (в този смисъл е Решение 21 от 26.10.1995 г. по к. д. 18/1995 г.). Изключването от обсега на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на отделни административни актове със закон се определя от материята, която те уреждат, от конкретната преценка на тяхното съдържание, от балансиране на обществените интереси и защитата на конституционни ценности от висш порядък (в този смисъл са Решение 13 от 22.07.1993 г. по к. д. 13/1993 г.; Решение 8 от 12.05.1999 г. по к. д. 4/1999 г.; Решение 5 от 18.04.2003 г. по к. д. 5/2003 г.; Решение 21 от 26.10.1995 г. по к. д. 18/1995 г.; Решение 14 от 4.11.2014 г. по к. д. 12/2014 г.). Оспореното решение на МС не е сред изрично изключените от съдебен контрол актове по смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията. Поради това възражението на ответника, че актът не подлежи на съдебен контрол, е неоснователно. Твърденията на Министерски съвет, че приетият от него акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, нямат отношение към допустимостта на производството и ще бъдат преценени по съществото на спора. Оспорващите, с изключени на кмета на гр. Обзор, разполагат с правен интерес. Съгласно чл. 15, ал. 1 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на АПК, "Организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. Кметът на кметство Обзор е териториален орган на изпълнителната власт, съгласно чл.19, ал.3, т.2 от Закона за администрацията. Като такъв той не представлява гражданин или организация по смисъла на §1, т.1 и т.2 от АПК, следователно няма право на оспорване по смисъла на чл.147 АПК, тъй като това право е предоставено само на граждани или организации. Именно по отношение на тях се преценява и наличието или липсата на правен интерес от оспорване. Съдебните производства по АПК са предназначени да решават спорове между частноправни субекти и администрацията, а не между административните органи. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, изразена например в Определение 12815 от 29.10.2014г. по адм.д. 12553/2014 г., 5 чл. състав на ВАС, Определение 1127 от 28.01.2014г. по адм.д. 44/2014 г., VІІ отд. на ВАС, Определение 11478 от 28.10.2016г. по адм.д. 10792/2016 г., VІІ отд. на ВАС и др. Поради това оспорването от страна на кмета на кметство /град/ Обзор е недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане и в тази част производството следва да бъде прекратено. Оспорващите Х. Янев в личното му качество, П. Павлов, К. Янакиев, А. Добрев, Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, И. Дочков разполагат с правен интерес да сезират съда за осъществяване на съдебен контрол върху решението на МС. Видно от представените доказателства, оспорващите-физически лица са с постоянен адрес в населените места, за които е поискано да бъдат включени в състава на новосъздадената община с административен център гр. Обзор, а съгласно чл. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ населението на общината се състои от всички граждани, които имат постоянен адрес на територията ѝ. Освен това, с оспореното решение реално се слага край на административно производство, което, съгласно чл. 9, ал.1 т.7 ЗАТУРБ може да завърши с обособяване на нова община с административен център гр. Обзор, каквото е желанието на оспорващите. На същите е признато от закона, съгласно чл. 17 ЗМСМА, правото на местно самоуправление на територията на общината, в която имат постоянен адрес, в различните му проявления. Съгласно цитирания текст, местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, в изрично изброените в същия текст сфери. Съгласно чл. 17, ал.2 ЗМСМА, гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Този текст е изцяло основан на гарантираното в чл.136, ал.1 от Конституцията участие на гражданите в местното самоуправление, а самото местно самоуправление в рамките на единната държава е част от основните начала на Конституцията, по-конкретно прогласено в чл. 2 от същата. Следователно, с оспореното решение, с което се препятства приключването на производството по обособяване на нова община за населените места, в които оспорващите имат постоянен адрес, се засягат техни права и интереси, признати от закона, а и пряко от Конституцията, поради което те имат правен интерес по смисъла на чл.147 АПК. Инициативният комитет по чл.27, ал.1 т.3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление представлява организация по смисъла на § 1, т.2 от ДР на АПК, тъй като по естеството си е сдружение на граждани, организационно обособено въз основа на посочения закон. Видно от самото определение за "организация", дадено в АПК, кодексът не поставя ограничение какъв е видът на организационното обособяване на сдружението, стига обособяването да е въз основа на закон. Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 ЗПУГДВМС референдумът е една от формите на пряко участие на гражданите в управлението на национално или местно ниво, а именно референдум, проведен по условия и ред, определени в закон, се изисква от разпоредбата на чл. 9, ал.1 т.4 ЗАТУРБ, като един от елементите на фактическия състав за създаване на нова община. За да бъде проведен този референдум, е необходимо искане за създаване на община от едно или няколко населени места, изразено чрез подписка от най-малко 25 на сто от избирателите на тези населени места до съответния общински съвет. Точно това искане слага и началото на сложния фактически състав по чл.9 ЗАТУРБ. Условията и редът за провеждане на местен референдум са регламентирани в ЗПУГДВМС, а чл. 28 и чл.29 от него предвиждат съществуването и функциите на инициативния комитет с подписка. Тази уредба е достатъчна, за бъдат възприети инициативните комитети като "организация" по см. на § 1, т. 2 от ДР на АПК, респ. да им бъде призната административна правосубектност, а от тук и правото да бъдат страна в административното и съдебно-административното производство. Правото да бъде внесена подписка съгласно чл. 9, ал.1 т.1 ЗАТУРБ вр. чл. 28 и 29 ЗПУГДВМС е по своя характер право на инициатива за започване на административно производство по см. на чл. 24 от АПК. Правото на инициатива и сезиране на административен орган е немислимо без наличието на административна правосубектност у този, който е негов носител. Това е още един аргумент, че инициативните комитети имат призната от ЗПУГДВМС правосубектност, т.е. те се носители на права и задължения. Поради това инициативните комитети като форма на гражданско сдружение следва да се приемат като страна по см. на чл. 15, ал. 1 от АПК в административния процес по силата на специалния закон. В тази връзка е нужно е до се припомни, че на основание чл. 27, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, "процесуалната правоспособност на организациите" и "наличието на правен интерес" на заявителя са абсолютни предпоставки за допустимостта на искането, отправено до съответния орган. Ако бъде възприета тезата, че гражданските инициативи нямат правосубектност по силата на специалния ЗПУГДВМС, то това означава, че те не могат и валидно да упражняват правото си по чл. 9, ал.1, т.1 ЗАТУРБ и чл.28 ЗПУГДВМС да внесат съответната подписка. Това право обаче явно е разписано в закона. Липсата на изрична уредба, че инициативните комитети за провеждане на референдум имат право на достъп до съд, не означава, че те нямат право на оспорване. Правото им на оспорване произтича на общо основание от нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, според който право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че доколкото в специалния закон няма норма, която да ограничава изрично правото на оспорване и достъп до съд на гражданските инициативи, то същите имат такова право. В този смисъл е съдебната практика, изразена в определение 13563/17.10.2013 г. по адм. д. 11861/2013 г. на ВАС; решение 5489/23.04.2014 г. по адм. д. 2853/2014 г. на ВАС; определение 6318/07.05.2012 г. по адм. д. 5507/2012 г. на ВАС; определение 8607/04.07.2017 г. по адм. д. 7348/2017 г. на ВАС; решение 6706/30.05.2017 г. по адм. д. 3211/2017 г. на ВАС, петчленен състав. По тези съображения и Инициативният комитет е правосубектен и разполага с правен интерес да оспори решението на МС. Не се установява липсата на други процесуални предпоставки за допустимост на производството, съответно наличието на процесуални пречки, поради което оспорванията, с изключение на това на кмета на гр. Обзор, следва да бъдат разгледани по същество. По основателността на оспорванията: Оспореното решение представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. То е административен акт, защото е издадено от административен орган при упражняване на изпълнителната власт, а е общ такъв, защото има еднократно правно действие и се отнася до неопределен, но определяем кръг лица, част от които са оспорващите в настоящото производство. На основание чл. 168 вр. чл.146 вр. чл. 184 АПК съдът дължи произнасяне по всички основания за незаконосъобразност на акта. За да е законосъобразен, административният акт трябва на първо място да е издаден от компетентен орган - по материя, по място, по степен и по време. В мотивите на Тълкувателно решение 2/1991 г. на ОСГК на ВС, Върховният съд приема, че "всяка некомпетентност води до нищожност". В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, в това число и на Върховния административен съд. Решение 329 от 27.04.2023 г. на Министерски съвет на Република България е нищожен административен акт в неговата цялост, тъй като е издадено извън конституционно и законово установените правомощия на издалия го орган и при липса на материалноправно основание за това. Съгласно чл. 98 т. 5 и чл. 102, ал.1 от Конституцията на Република България, Президентът на Републиката утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Предвиденото в Конституцията правомощие на Министерски съвет е отправяне на предложение до Президента на Републиката да утвърди промени на границите и центровете на административно-териториалните единици. Съответно разпоредбата на чл. 9 ЗАТУРБ регламентира сложен фактически състав, при осъществяването на който и при наличие на предпоставките на чл.8 или на чл. 9, ал.3 от същия закон, се създава нова община. Съгласно чл.9, ал.1, т.6 ЗАТУРБ, след осъществяване на юридическите факти, предвидени в чл.9, ал.1, т.1-5 и писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министерският съвет приема решение, а съгласно т. 7 решението на Министерския съвет за създаване на нова община се изпраща на Президента на Република България за утвърждаване. Вярно е, че МС може да извърши преценка за изпълнение на предпоставките по чл.8 от закона и за осъществяване на фактическия състав по чл. 9 и в тази връзка решението му може да бъде както положително за създаване на новата община, така и отрицателно за отказ такава да бъде създадена. В хипотезата на чл. 8, ал.3 и чл.9, ал.3 ЗАТУРБ, които касаят специфични хипотези, Министерски съвет действа и при условията на оперативна самостоятелност. В конкретния случай обаче Министерски съвет вече е осъществил правомощието си по чл. 9, ал.1 т.6 ЗАТУРБ, приемайки решение 253 от 24.03.2021 г. за отделяне от община Несебър, обл. Бургас на населените места гр. Обзор, с. Баня, с. Емона, с. Козница, с. Паницово, с. Приселци и с. Раковсково /по т.1/, за създаване на нова община с административен център гр. Обзор, обл. Бургас и включване в състава й на споменатите населени места /по т.2/ и е отправил предложение до Президента на Република България на основание чл. 98 т. 5 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗАТУРБ да издаде указ за утвърждаване на границите и административния център на новосъздадената община и на промени в границите на община Несебър, обл. Бургас, /по т.3./ Не е спорно, че този акт е влязъл в сила. Нито Конституцията, нито специалният закон предвиждат правомощие на Министерския съвет да оттегля или отменя решенията си по чл.9, ал.1, т.6 ЗАТУРБ, включително и тези, взети при условията на чл.8, ал.3 ЗАТУРБ. Министерски съвет не може да отмени акта си в разглеждания случай нито служебно, нито по искане на заинтересована страна. Нещо повече, веднъж след като е отправено предложението до Президента за издаване на указ по чл.98, т.5 от Конституцията, изцяло в правомощията на този орган е да разреши отнесения до него въпрос. Както вече се посочи, решението по чл.9, ал.1, т.6 ЗАТУРБ не е просто процесуален акт, част от административно производство, а е елемент от фактическия състав по създаване на нова община. Веднъж след като е отправено предложението до Президента, МС следва да се счита десезиран с въпроса, отнесен до него, а производството продължава пред органа, който трябва да издаде финалния акт, слагащ край на това производство. Да се признае на МС възможността да оттегля или отменя решенията си по чл. 9, ал.1 т.6 ЗАТУРБ означава да се ограничи или обезсмисли правомощието на Президента по чл.98, т.5 от Конституцията. В Решение 8 от 06.06.1996г. по конституционно дело 7 от 1996г. Конституционният съд приема, че когато със законова уредба се ограничава (поставя под условие) упражняването на конституционно установено правомощие, въпросът надхвърля границите на целесъобразността и навлиза в сферата на конституционосъобразността. Противното разбиране би позволило всяко конституционно установено правомощие на държавен орган да бъде ограничавано чрез закон и би обезсмислило до голяма степен Конституцията на Република България. На още по-голямо основание това означава, че изпълнителната власт, дори в лицето на Министерски съвет, не може с актовете си да ограничава упражняването на конституционно установено правомощие на Президента да издаде или да откаже изрично да издаде финалния акт във фактическия състав по създаване на нова община. Решението е нищожно и поради пълна липса на материалноправно основание за издаването му. Вярно е, че Министерски съвет е централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, което означава, че той разполага с конституционно и законово предоставената му възможност чрез своите актове и дейност да въздейства върху различните обществени сфери, които са му възложени да управлява. Изпълнителната власт в Република България обаче по определение е дейност, която се осъществява въз основа и в изпълнение на закона, което означава, че всички административни органи, включително Министерски съвет, могат да действат само в рамките на законово определените им правомощия. Публичното право определя, посредством Конституцията и законите, пределите и обхвата на държавната власт. Основен принцип в публичното право е, че на органите на държавна власт е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона. Следователно правомощията на органите на изпълнителната власт, включително на Министерски съвет, не могат да бъдат тълкувани разширително. Освен че липсва материалноправно основание за издаване на оспорения акт такова не е предвидено нито в Конституцията, нито в закона, не е налице и процесуална норма, която да позволява на Министерски съвет да оттегля или отменя акта по чл. 9, ал.1 т.6 ЗАТУРБ. Оттеглянето, изменението или отмяната на административен акт от издалия го орган е допустимо в хипотезите на чл.91 и чл. 156 АПК, при подадена жалба срещу акта по административен или съдебен ред. В случая оспорване по административен ред няма, а и е недопустимо, защото Министерски съвет няма горестоящ административен орган чл.82, ал.1, т.2 АПК. Оттеглянето не е извършено и в хода на проведеното съдебно оспорване на Решение 253 от 24.03.2021 г. на Министерски съвет на Република България, което оспорване е прието за недопустимо от ВАС с влязло в сила Определение 11541 от 15.11.2021 г. по адм.д. 9203/2021 г., 5 чл. състав на ВАС. Не са налице и условията за възобновяване на производството по издаване на административен акт по реда на дял втори, глава седма от АПК, тъй като всички срокове по чл.102 АПК са изтекли. Впрочем и МС не се позовава на никоя от тези разпоредби. За пълнота на изложението, неоснователни са доводите на Министерски съвет, че е формиран мълчалив отказ на Президента да се произнесе. Административнопроцесуалният кодекс не се прилага за актовете на Президента на Републиката, както е посочено в чл.2, ал.2, т.1 АПК. Следователно, за тези актове не са приложими и фикциите на чл. 58, ал.1 и ал. 2 АПК. Обстоятелството, че до момента Президентът не се е произнесъл с финален акт, приключващ фактическия състав по създаване на нова община не може да бъде приравнено на мълчалив отказ. Дори обаче да се касаеше за такъв, това не би дало правно основание на Министерски съвет да се произнесе с оспорения акт. Както вече се посочи, такова правно основание няма. Дори да се приеме, че липсата на законова уредба, която да позволява на МС да издаде оспорения акт не води до нищожност на акта, то всичко изложено по-горе би довело до извод за порок на акта по чл. 146, т.4 АПК противоречие с материалноправни разпоредби, което би представлявало самостоятелно основание за неговата отмяна. Налице са и съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи основание за отмяна по чл. 146, т.3 АПК, тъй като никоя от страните в административното производство не е уведомена за започналото производство по оттегляне на предложението по чл. 9, ал.1, т.6 ЗАТУРБ и за отмяна на решение 253 от 24.03.2021 г. Що се отнася до мотивите на Министерски съвет във връзка с финансирането на новата община, тези обстоятелства са подлежали на преценка при вземането на решение 253 от 24.03.2021 г. Веднъж след като е взето, правомощия да преценява тези обстоятелства има само Президента. Поради това финансовите съображения не могат да съставляват фактическото основание за издаване на оспорения акт. Предвид изложеното, настоящият състав на Трето отделение на ВАС следва да обяви нищожността на Решение 329 от 27.04.2023 г. на Министерски съвет на Република България. На основание чл. 143, ал.1 АПК Министерски съвет следва да заплати на Х. Перчемлиев, П. Проданов, В. Евтимова, Я. Неделев, И. Дочков и Инициативен комитет за обособяване на нова община с център гр. Обзор сторените разноски - на всеки от оспорващите по 10 лв за държавна такса и на Инициативния комитет - 20 лв за обнародване на оспорването. Доказателства за други разходи и списъци на разноски страните не са представили. Воден от горното Върховният административен съд, състав на Трето отделение,