Решение № 5993 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2016 г.

Решение № 5993 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8130/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез юрк. Т. К. против Решение № 4422 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 4903/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменено Решение № 2970 от 27.04.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на К. Д. Х., гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при съобразяване с дадените в съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - К. Д. Х. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на К. Д. Х. срещу Решение № 2970 от 27.04.2015 г. на Зам. председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставянето на хуманитарен статут, поради липса на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. С Решение № 4100 от 14.06.2016 г. за допълване на Решение № 4422 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 4903/2015 г., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец поради липса на предпоставките на чл. 8 и от ЗУБ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата срещу административния акт в частта му, с която е постановен отказ да се предостави статут на бежанец на жалбоподателя. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила на 4.07.2016 г. Първоинстанционният съд е отменил обжалваното пред него решение на заместник - председателя на ДАБ в частта, с която административния орган е постановил отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Административната преписка е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания дадени от съда. Именно в тази част, решението на АССГ се обжалва пред настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Въз основа на актуалните данни в справка с вх. № 01-836 от 24.01.2015 г. за обществено-политическата обстановка в страната на произход - Ирак, при възприети критерии, дадени с Решение от 17.02.2009 г., по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д", на понятието "въоръжен конфликт", съдът е направил извод за наличие на такъв в Ирак. Формулиран е извод за наличие на реална заплаха за живота и здравето на търсещия убежище, ако бъде върнат на територията на Ирак, предвид наличието на въоръжен конфликт. Въз основа на този извод състава на АССГ е отменил решението на Зам.-председателя на ДАБ в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението на Административен съд С.-град в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Правилно е прието от административния съд, че ситуацията в Ирак следва да се възприеме в светлината на тълкуването, дадено в решението по дело № С-465/07 от 17.02.2009 г. на Съда в Люксембург, което дава правомощие на съдилищата, до които е отнесено решението за отказ на молба за предоставяне на хуманитарен статут да преценяват силата на степента на безогледно насилие, характеризиращо наличието на въоръжен конфликт в страната. Въз основа на цитираната актуална информация за действията на "Ислямска държава" и реакцията на международните сили, съдът е приел, че степента на безогледното насилие в Ирак е висока. Първоинстанционният съд не е отчел обаче обстоятелството, че ситуацията в различните региони на Ирак е различна. В случая, от значение е каква е ситуацията в тази част на страната, от която идва кандидата за закрила, а именно гр. А., находящ се в И. К. Необоснован се явява извода, че може са се приеме, че със самото си присъствието на територията на държавата си по произход, жалбоподателя би бил изправен пред реален риск и заплаха за живота и здравето му. След детайлно запознаване с представената по делото справка вх. № МД - 270/2.03.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, се установява, че в определени части на страната не съществува реален риск от тежки посегателства върху населението, поради наличието на изградени държавни структури, правоохранителни органи, въведени по установен за страната правила, даващи възможност за изповядване на различни религии. Посочено е, че има граждани на страната, които се придвижват към гр. Б., Кербала, Наджаф и И. К., които представляват територии от страната, в които ситуацията не може да бъде определена като "въоръжен конфликт". Към момента на подаване на последващата молба и постановяване на обжалвания отказ, за чужденеца не е съществувала реална опасност от тежки посегателства срещу личността му като гражданско лице, като изводите, че понастоящем вътрешната ситуация в страната по произход сочи на насилие, произтичащо от разрастващ се вътрешен въоръжен конфликт, и това е основание за приложение на чл. 9 от ЗУБ са неподкрепени с доказателства. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Липсват доказателства територията гр. А. /градът, в който търсещият закрила е живял преди да дойде в Р България/ да е част от територията, завзета от "Ислямска държава", на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие вътрешен въоръжен конфликт. Такива данни не са представени на административния орган, административният съд не е събрал, а настоящата инстанция не може да ги събере служебно. Решението, в частта, с която е отменен отказът да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ е необосновано. Развитите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. вр. чл. 9 ЗУБ стандарти не могат да бъдат приложени в конкретния случай, тъй като по делото не са събрани доказателства за опасност за здравето и живота на заявителя поради наличието на безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт в района на Ирак, в който е живеел и пребивавал Ходор. С оглед изложеното, решенето в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, а жалбата на К. Д. Х., гражданин на Ирак, против решение № 2970/27.04.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение