Решение № 151 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 646/2009 г.

Решение № 151 от 22.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 646/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 47, т. 3, пр. 2 във вр. с чл. 47, т. 5 ЗМТА. Образувано е по искова молба на "А" Е. за отмяна на решението на АС при БТПП, постановено по а. д. № 192/2008 г., с което е осъден да заплати на "Б" Е. сумата от 11 908.60 лв., представляваща лихви за забавени плащания за периода от м. ХI.2005 г. до м. VII.2008 г. поради нарушаване на обществения ред на Република България и основни принципи на правото. Твърди се, че е нарушен един от основните принципи на правото, формулирани в чл. 9 ЗЗД, а именно принципа на договорната свобода в рамките на законоустановеното, в противоречие с повелителните норми за валидност на договорите и несъобразяване с нормите за недействителност на споразуменията, т. е. на недействителна клауза на договора, на принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните. Според ищеца е подменена действителната воля на страните и АС се произнесъл по искане, което не е претендирано, вместо "лихва за забава" с атакуваното решение е присъдена "неустойка" която на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Ответникът по иска "К" Е. с предишно наименование "Б" Е. в писмено становище и допълнителни писмени бележки, представени на 14.12.2009 г. по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, изразява становище за отхвърляне на иска като неоснователен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на фактите по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 3252 от 24.07.2009 г., арбитражното решение е получено на 29.07.2009 г. от процесуален представител на ищеца адв. Д. Исковата молба е подадена на 5.08.2009 г. в посочения в закона 3-месечен срок, което обуславя процесуалната допустимост на предявения иск. Съгласно чл. 47, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от В. касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то противоречи на обществения ред на Република България - т. 3 или ако решението разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, или съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора - т. 5. Съдебната практика на ВКС приема, че при втората хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА - решението на арбитражния съд ще е в противоречие с обществения ред тогава когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. Тези принципи са материалноправни и процесуалноправни и са израз на основните правни идеи и ценности на държавата и обществото, например принципите за законност, установяване на истината, равенство на страните в процеса, състезателно начало и др. Недопустимо е в производството по иска с правно основание чл. 47 от ЗМТА да се изследват материалноправните отношения между страните - предмет на постановеното арбитражно решение, нито да се извършва проверка на правилността на решението на АС при БТПП по същество, не може да се прави преценка относно правилността на мотивите на арбитражния съд, нито да се ревизира самия арбитражен процес, защото в това производство ВКС не е нито въззивна, нито касационна инстанция. Искането за отмяна на решението на основание чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА е неоснователно. В случая ищецът се позовава на грубо нарушение на принципа на тълкуване и търсене на действителната воля на страните в договора от 1.08.2006 г. и на нормите за недействителност на споразуменията, като се твърди, че с арбитражното решение се санира със сила на пресъдено нещо една недействителна клауза от договора.