Решение № 13968 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15767/2014 г.

Решение № 13968 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15767/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Вирджиния - Димитър Димитров", представлявано от адв. Т. Ташев, против решение № 6288/22.10.2014 г. по адм. дело № 14078/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против писмо изх. № 02-260-2600/9398 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъден да поеме съдебните разноски на ответната страна. В касационната жалба са изложени подробни съображения относно неправилността на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост на съдебните изводи. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 дневния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Според прокурора, решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. При служебно упражнения на основание чл. 218, ал. 2 от АПК контрол за допустимост на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е недопустимо при следни съображения. С определение № 3546 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 14078/2012 г., Административен съд София-град. е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ "Вирджиния-Димитър Димитров" против Уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-260-2600/9398 от 20.07.2012 г. и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че срещу административния акт е била подадена жалба по реда на чл. 81 и сл. от АПК до министъра на земеделието и храните на 03.08.2012 г. Горестоящият административен орган е получил преписката на 04.09.2012 г., но не се произнесъл по жалбата в законово установения срок, който според чл. 97, ал. 1 от АПК е двуседмичен и тече от получаване на преписката, т. е. до 18.09.2012 г. При това положение, съдът е приел, че считано от 18.09.2012 г. за жалбоподателя започва да тече срокът за оспорване законосъобразността на уведомителното писмо пред компетентния административен съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за оспорването му се удължава на два месеца и е изтекъл на 19.11.2012 г. /присъствен ден/. Приемайки, че жалбата до съда е подадена чрез органа, издал акта на 10.12.2012 г., е приел че същата е просрочена. Съдът е посочил, че произнасянето на горестоящия административен орган с изрична заповед на 27.11.2012 г. не поражда право на оспорване на административния акт в нов срок, нито възстановява срока за съдебно обжалване, съгласно чл. 149, ал. 3 АПК. В резултат на проведено частно касационно производство по адм. дело № 9314/2013 г. на ВАС с определение № 10255/08.07.2013 г. на тричленен състава е отменено като неправилно определение № 3546 от 24.04.2013 г. на АССГ, в коментираната му тук част. Съдебният състав на ВАС е приел за противоречащи на процесуалния закон (АПК) изводите на АССГ за просрочие при упражняване на право на оспорване на административния акт. Прието е, че съгласно чл. 149, ал. 3 АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1/14-дневен за оспорване на акта пред съда/, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Определението на тричленният състав е било задължително за АССГ и е пристъпено към продължаване на съдопроизводствените действия по делото, завършили с постановяването на сега обжалваното съдебно решение от 22.10.2014 г. След приключване на главното първоинстанционно производство и в хода на сегашното касационно производството, е постановено Тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г. в чиято т. 2 Общото събрание на колегиите във ВАС реши, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. С други думи, преклузивният 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК започва да тече в хипотезата на чл. 149, ал. 3 от АПК при непроизнасяне в срок на горестоящия орган, от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение, доколкото настоящия тричленен състав осъществява краен касационен контрол, респ. не е обвързан с определение № 10255/08.07.2013 г. на ВАС, но е длъжен да реши делото съгласно горецитираното тълкувателно решение, както и като съобрази фактът, че по делото е установена датата 18.09.2012 г. като краен срок за произнасяне на министъра на земеделието и храните по жалбата против процесното писмо, както и фактът, че оспорването пред съд е инициирано почти три месеца по-късно (на 10.12.2012 г.), то следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. Касационният съд приема, че първонистанционното решение е постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, преграждаща допустимото упражняване на правораздавателните правомощия на първоинстанционният съд, а именно срочното упражняване на правото на жалба пред съд. При това положение и на основание чл. чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 159, т. 5 във вр. с чл. 149, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да се обезсили, а образуваното първоинстанционно дело прекратено. С оглед изхода на делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в молбата му от 30.10.20105 г. Това искане съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, тъй като не e осъществено реално и ефективно подпомагащо съдебното производство по делото участие от страна на юрисконсулт при ответната страна. Върховният административен съд, трето отделение, тричленен състав