Решение № 15888 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2010 г.

Решение № 15888 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11138/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Любимка Иванова Любомирова-Георгиева от гр. София, срещу решение от 22.03.2010 г., постановено по адм. д. № 81 по описа за 2010 г. на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена нейната жалба против заповед № 276/12.01.2010 г. на Кмета на Община Монтана, обективираща отказ за признаване на право да придобие собствеността върху ползвания от нейния наследодател имот № 873 по помощния план на м. "Парта", в землището на гр. Монтана, с площ от 504 кв. м, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че освен неправилно приложение на материалния закон е налице и несъобразяване с предходно решение на ВАС. Иска отмяна на решението и на заповедта, като й да бъде признато правото да придобие собствеността върху ползвания имот. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованите страни - Пунка Тодорова Апостолова Бойнова, Пламен Иванов Любомиров, Велко Георгиев Иванов, Надка Георгиева Томова, Мария Георгиева Иванова, Сашка Иванова Георгиева, Ивана Георгиева Стоянова, Роза Николова Петкова, Пламен Славчев Георгиев и Елиза Славчева Петрова не се явяват и не изпращат представител. От тях Надка Георгиева Томова и Велко Георгиев Иванов в писмен отговор, а последният и в писмена защита заявяват становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно по съображения, изведени от разпоредбата на § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ. Аргументира се със събраните писмени доказателства, от които е установено, че наследодателят на жалбоподателката е бил ползвател на два имота, предоставени му за ползване по силата на нормативни актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в м. "Палековото" и в м. "Парта", че неговите наследниците, между които и касационната жалбоподателка, са встъпили в правата му за трансформация на правото на ползване в право на собственост върху имотите при условията на § 4-а и § 4-б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със заповед № 1662/22.07.2009 г. на кмета на община Монтана те са придобили право на собственост върху единия от имотите по § 4-а от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Парта", а жалбоподателката, в качеството си на наследник на ползвателя, е подала молба до кмета на общината за придобиване на право на собственост по § 4-б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху другия имот. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на решението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 276/12.01.2010г г. на кмета на община Монтана, с която на него и на останалите наследници на Иван Добромиров Бойнов е отказано признаване на правото да придобият собствеността на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху ползвания от наследодателя им имот от 504 кв. м, представляващ имот № 873 по помощния план на зона "Парта", землищетонагр. Монтана. Мотивитезаотказаса, чесъсзаповед№ 1662/22.07.2009 г. наследниците на Иван Л. Бойнов са придобили право на собственост върху друг имот № 670.191 по плана на новообразуваните имоти в зона "Парта", землище Монтана с площ от 574,4 кв. м. и съобразяване с указанията на ВАС по адм. д. № 7251/2009 г. От приложените по делото писмени доказателства съдът приел за установено, че жалбоподателката Любимка Иванова Любомирова, в качеството на наследник на ползвателя Иван Л. Бойнов, подала молба вх. № АБ-94-1-259/06.07.1992 г. до кмета на община Монтана, с която поискала да заплати процесния имот от 504 кв. метра в м. "Палековото", в землището на гр. Михайловград /сега Монтана/, катоприложила удостоверение за ползване № 141/12.01.1982 г. за предоставено право на ползване на наследодателя й Иван Л. Бойнов. Установил, че била изготвена оценка на земята, по оценителен протокол, връчен на жалбоподателката на 30.12.1992 г., видно от приложената разписка, която тя не заплатила. Извел извод, че процедурата не е завършена, поради което оспорената заповед № 276/12.01.2010 г., издадена въз основа на протокола на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и след съобразяване с указанията на ВАС, е законосъобразна. Изложил съображения, че е налице и второто основание за отказ на наследниците на ползвателя Иван Л. Бойнов правото да придобият собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху процесния имот, а именно § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ . Съдът съобразил решението си с Решение № 131 от 06.01.2010 г. по адм. д. № 7251/2009 г., IV отд. на ВАС, образувано по касационна жалба от Пунка Тодорова Апостолова, Любимка Иванова Любомирова - Георгиева и Пламен Иванов Любомиров, против решение от 27.03.2009 г., постановено по адм. д. № 852/2008 г. от Административен съд - Монтана, с което съдът е отменил по жалба на Велко Георгиев Иванов предходна заповед № 2716 от 02.10.2008 г. на кмета на община Монтана, постановена по същото искане, по съображения, че за наследниците на Иван Любомиров Бойнов не са налице законовите предпоставки за придобиване собствеността на процесния имот по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид събраните в производството пред него доказателства, и най-вече фактът, че оценителният протокол за оценка на процесния имот /л. 22 от делото/ е връчен лично на жалбоподателката на 30.12.1992 г., видно от разписка за връчване /л. 23 от делото/, и че тя не е заплатила земята, т. е. не се е възползвала от възможността да заплати цената на земята в максимално удължените срокове до 1998г, съдът приел, че процедурата не е завършена по вина на жалбоподателката, поради което правото й да иска трансформация е преклудирано . Оттам извел извод че, освен наличието на основанието по § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ, и на това второ основание правилно кметът е отказал на наследници на Иван Л. Бойнов право на собственост върху процесния имот. Въз основа на така възприетите факти и направените правни изводи съдът е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Съгласно § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на протокола на комисията по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. Необходимо е осъществяване на сложен фактически състав, съществен елемент в който е протокол на надлежно назначената комисия в състав, изрично определен с § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която преценява дали са спазени изискванията на актовете на органите по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, както и основанията по § 4а и § 4б за придобиване право на ползване от ползвателите. От данните по делото е установено, че по отношение на ползвателя е издаден оценителен протокол от 1992 г. по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в многократно удължаваните срокове ползвателят не е заплатил изготвената оценка . Безспорно е установено и че оценителния протокол е връчен надлежно на заявителя, като в конкретния случай е налице неоспорен документ - разписка за връчване, представляваща доказателство за съобщаване на оценителния протокол на адресата му - Любимка Иванова Любомирова, който впрочем не е бил приложен по предходното дело. Обоснован е изводът на съда, че на оспорващата е издадена оценка на имота още през 1992 г., която й е съобщена, но не е заплатена. Правилно при това положение съдът е приел, че дори и да са основателни съображенията за нарушение на § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ (Нов - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 1995 г. /ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г./, след като оценката не е заплатена и не е довършен фактическия състав по придобиването, то това право е погасено, т. е. жалбоподателят е изгубил правото да придобие имота по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на касатора, че правото на ползване не се наследява и в съгласно чл. 59 от ЗС е погасено правото за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая на наследодателя на касатора е предоставено право на ползване. С влизането в сила на ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставено на граждани по силата на актове на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет, както и е прекратено правото на ползване по ПМС № 26/1987 г. с § 1, т. 8 от ПЗР на ПМС № 37/1991 г., но е дадена възможност с § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на бившите ползватели при определени предпоставки да придобият собствеността върху имотите, предоставени им за ползване. Нормите на ЗСПЗЗ са специални по отношение на тези в ЗС, като относимо към случая е не дали е прекратено правото на ползване и дали е наследимо, а дали е наследимо правото да се иска трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост и дали са налице изискуемите от закона предпоставки. Упражняването на това право се погасява не със смъртта на носителя му, а с изтичане на предвидения в закона срок за неговото упражняване. Правото да се иска трансформиране на правото на ползване по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е наследимо и може да се упражни при условията и реда предвидени със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното по-горе, е неоснователен доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил решението си с установените факти и с приложимите правни норми. Дори да се приеме, че са били налице основания за придобиване на имота, както бе посочено по-горе, правотое погасено, поради неплащане в срок на определената цена. Неоснователно е позоваването на предходното съдебно решение на ВАС, тъй като с него е отменено предходно решение на Административен съд - Монтана, и е постановено връщане на преписката на кмета на община Монтана за ново произнасяне. Със съдебното решение на административния съд е отменена предходната заповед на кмета, но спорът не е решен по същество. Представените с настоящата касационна жалба доказателства, а именно два оценителни протокола и разписка, представени по него, са неотносими към настоящия спор. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение