Решение № 1497 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2010 г.

Решение № 1497 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2010 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Пилибосов Гарабедян от гр. Аксаково, против решение № 1228/17.06.2010 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 594/2010 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ДК-02-ВН-20/06.04.2009 г. на Началника на РДНСК-Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - пристройка към съществуваща жилищна сграда в УПИ ХV-271, кв. 20 по плана на гр. Аксаково, обл. Варна, ул. "Велико Димитров" № 14. Касационната жалба не съдържа касационни основания за неправилност на решението. Иска се отмяна на последното, с оглед невъзможността да се изгради гараж по разрешението за строеж, поради денивелация на терена. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Пилибос Гарабедов Пилибосян, не се явява и не се представлява. Началникът на сектор РДНСК Варна - Североизточен район, чрез юрк. Белегова, моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и се потвърди постановеното от Варненския Административен съд решение, което е правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДНСК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно, подробно е изследвана законосъобразността на оспорената заповед, поради което и същото следва да се остави в сила. Съдът е изпълнил дадените в отменителното решение на ВАС указания и въз основа на допълнително събраните писмени доказателства и заключението на назначената и изготвена СТЕ е извел обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно в хода на делото по съществото му е установено, че процесната пристройка, строеж по смисъла § 5, т. 38 от ЗУТ, от V категория, е извършена без строителни книжа, извън обхвата на проектите и разрешението за строеж на жилищната сграда и без налични документи за узаконяването й, в разрез с предвижданията на действащия план. С оглед характера й и времето на извършване (2002 - 2003 г.), същата не е и от търпимите строежи, неподлежащи на премахване. Затова, точна е преценката на съда, че като е издал процесния административен акт, административният орган правилно е приложил закона. Наведените от жалбоподателя доводи не съставляват касационни основания за отмяна и не следва да бъдат обсъждани. При този изход на процеса на ответника следва да бъде присъдено своевременно претендираното възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,