Решение № 1474 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2014 г.

Решение № 1474 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12891/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Никола Атанасов Ангелов от гр. Пловдив против решение № 1548/2.07.2014 г. по адм. дело № 3715/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-07/16.01.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР за премахване на незаконен строеж: "пристройка до съществуваща жилищна сграда на странична регулация запад", намиращ се в УПИ VI-737, кв. 44 по плана от 1989 г. на гр. Перущица. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна началник на РДНСК ЮЦР оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна-без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Счетено е, че незаконният строеж не е търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При повторното разглеждане на делото, въз основа на събраните доказателства и допълнително заключение по СТЕ, решаващият съд правилно и обосновано установява, че процесният строеж е изпълнен в периода преди 7.04.1987 г. Същият представлява допълваща едноетажна постройка до съществуваща жилищна сграда на страничната регулационна линия, с размери: ширина 1,50 м, дължина 8,50 м и височина 5 м. Свързана е функционално с жилищната сграда-предназначена за преходно помещение с мивка, баня и площадка на стълбище към дневна стая. Към момента на строителството не е имало действащ ЗРП, поради което не може да се провери съответствието му с предвижданията на градоустройствен план. Съгласно действащия ЗРП, одобрен през 1996 г., за УПИ V-736 и УПИ VI-737 се предвижда ново основно ниско жилищно застрояване, свързано по регулационната линия, без запазване на съществуващите сега сгради. Реализирането на това устройствено предвиждане на ЗРП е основание за премахване на съществуващите сгради. Процесният строеж обаче не може да бъде запазен до тогава, защото няма статут на търпим, поради липсата на едно от кумулативните условия по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ - да е допустим по правилата и нормите, действащи към момента на извършването му или съгласно ЗУТ. Постройка на допълващото застрояване е допустима, дори и когато не е предвидена с действащия ПУП, само ако се изгражда на вътрешната регулационна граница на УПИ, свързано с такава постройка или с плътна ограда в съседния УПИ, като калканните им стени се покриват - чл. 42, ал. 3 ЗУТ. При свободно разполагане на допълващото застрояване с височина до 3,6 м е задължително разстояние от вътрешната граница на УПИ най-малко 3м- чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Процесната пристройка на допълващото застрояване е разположена на самата вътрешна регулационна линия без да е свързана с друга такава или с ограда в съседното УПИ, поради което е недопустима по техническите правила и норми, действащи по време на извършването й и съгласно ЗУТ. Затова не е търпим строеж и подлежи на премахване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Ползването й явно, спокойно и необезпокоявано, повече от 30 г. не променя градоустройствения й статут и не е основание за запазването й, противно на твърденията на касатора. Като е достигнал до верни правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,