Решение № 4966 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2010 г.

Решение № 4966 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП) - град София против решение от 6.04.2010 г., постановено по адм. дело № 7301/2009 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Сдружение "Съюз на данъчните служители в България", представлявано от председателя си Димитър Спасов Тумбев, чрез пълномощника си адв. Георгиева оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение АССГ е отменил решение № РЦУ-68/28.09.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, в обжалваната му част по т. 2 и 3 за достъп до обществена информация, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление № 92-00-622/14.09.2009 г. "Съюза на данъчните служители в България" е поискал от НАП да му бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: т. 2 от заявлението: броят на наложените наказания по чл. 188 от КТ по видове и изпратени до служители на агенцията съобщения с текст "Обръщане на внимание" за периода на 2006, 2007 и 2008 г. по териториални дирекции и в ЦУ на НАП; и по т. 3 от заявлението: брой издадени ревизионни актове при условията на чл. 177 от ЗДДС за периода 2007 г. до 30.06.2009 г. В оспореното решение административният орган е изложил мотиви, че в НАП не съществува поисканата със заявлението информация по т. 3 от заявлението и частично по т. 2 - относно брой на наказанията по чл. 188 от КТ по видове и териториални структури. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа е задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ да съхранява исканата информация със заявлението и да я предостави на заявителя. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е изпълнителния директор на НАП е длъжен да предостави съхраняваната в НАП обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в т. 2 на заявлението на жалбоподателя, касаеща брой на наложените дисциплинарни наказания по чл. 188 от КТ и съобщения, изпратени до служителите на агенцията с текст "Обръщане на внимание" за посочените години не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - НАП, а касае само част от вътрешната организация на институцията и засяга лични данни на служителите й. Наложените наказания на служители от НАП не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на тази агенция и в този смисъл, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за нейната дейност. Поради това решението на АССГ в частта му, в която е отменил отказа на административния орган да предостави информация по т. 2 от заявлението е неправилно, като противоречащо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде отменено. По отношение на исканата информация по т. 3 от заявлението - брой на издадените ревизионни актове по чл. 177 от ЗДДС за периода 2007 г. - 30.06.2009 г., административният орган е отказал предоставянето й по съображения, че в базата данни "Ревизионни актове" не се съхранява информация по основанието, на което те са издадени. АССГ е изложил мотиви, че предоставянето на такава информация предполага извършването на специфична ревизия по ЗДДС, за да се изготви отчет за посочения вид ревизионни актове, но след като в НАП работят служители, които имат задължения да систематизират информацията, то административният орган е длъжен да предостави тази информация. Касационната инстанция не споделя така направените изводи, които също противоречат на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и на целта на този закон. По делото са приложени отчетни форми и справки на НАП, съдържащи управленска и статистическа информация за 2007, 2008 и 2009 г. за общия брой извършени ревизии, от които е видно, че те съдържат информация за общия брой извършени ревизии по периоди, но не по видове ревизионни актове. Следователно, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, която задължава субектите да предоставят обществена информация, която се създава или съхранява в тях и с оглед представените доказателства за наличната информация, която е създадена и се съхранява в НАП по отношение на т. 3 от заявлението, следва да се приеме, че задълженият субект не е създал и не съхранява така поисканата информация. Материалноправната разпоредба на чл. 3 от ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретни отчети, които са поискани в случая, при положение, че информацията не се създава в поисканата форма, а гражданите биха могли да се запознаят със съществуващата информация за ревизионната дейност на НАП, така както тя е регламентирана в специалните закони, но не по реда на ЗДОИ. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да е предостави. Предвид на изложеното решението на АССГ и в тази част следва да бъде отменено, като настоящата инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Съюз на данъчните служители в България" срещу решение № РЦУ-68/28.09.2009 г. на изпълнителния директор на НАП в обжалвана му част по т. 2 и 3. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,