Решение № 6111 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1885/2024 г.
ВАСВторо отделение17.05.2024 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 8107/22.12.2023 г. по адм. д. 9822/2023 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерството на образуванието и науката чрез неговия пълномощник срещу решение 8107/22.12.2023 г. по адм. д. 9822/2023 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- Столична община чрез своя пълномощник в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед РСТ23-РД56-87/15.09.2023г, с която кметът на Столична община, район Студентски е установил на основание чл.16, ал.6 ЗУТ в собственост на Столична община УПИ II- за образование, кв.126, местност Студентски град с площ от 6 607 кв.м., при граници: от две страни улица, УПИ III- за образование, детска градина, УПИ IV-4366, 4282, 2631 - за ЖС и ОО. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Актът е постановен от компетентен орган- кмета на район Студентски, в кръга на правомощията му, предоставени по делегация от кмета на Столична община и предвид териториалната му компетентност. Не се констатира порок на заповедта по чл.146, ал.1 от АПК. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта. Преценката на административния орган в случая е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган е събрал всички необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че със заповед САГ23-РА53-445/07.07.2023г. на главен архитект на Столична община е бил одобрен проект за: 1. План за регулация по реда на чл.16 ЗУТ в териториални граници: на север - по южната граница на УПИ Ш-за образование-детска градина", на изток - по ос на улица о.т. 385 - о.т. 396, на юг - по ос на улица о.т. 396 - о.т. 3976 (ул. "Проф. Атанас Иширков"), на запад - по ос на улица о.т. 3976 - о.т. 434 (ул. "Акад. Борис Стефанов"), относно ПИ с идентификатори 68134.1605.2631, 68134.1605.4282, 68134.1605.4366, 68134.1605.4708, 68134.1605.4681, 68134.1605.4680, 68134.1605.4739, 68134.1605.4692 и 68134.1606.97 по КККР, за създаване на нови УПИ II за образование и УПИ IV-4366,4282,2631 за ЖС и ОО, кв. 126(нов), м. Студентски град", район Студентски", по червените и сините линии, цифри и текст, съгласно приложения проект и 2. план за застрояване за нови УПИ II за образование" и УПИ IV- за ЖС и ОО", кв. 126 (нов), м. Студентски град", район Студентски", съгласно приложения проект и без допускане на намалени разстояния към съседни имоти и/или сгради, включително през улица. В обстоятелствената част на заповедта за одобрявенe на ПУП-ПРЗ по реда на чл. 16, ал. от ЗУТ е записано, че се осигурява възможността за реализиране на публично мероприятие, като се създава нов УПИ II-за образование. В разглеждания аспект съдът законосъобразно е посочил, че заповедта по чл.16, ал. 6 ЗУТ е част от сложен фактически състав, като издаването на такъв административен акт е предпоставено от влязъл в сила акт за одобряване на ПУП, процедиран по реда и на основание чл.16, ал.1 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена да конкретизира УПИ II-за образование в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ. Урегулираните поземлени имоти за съответните поземлени имоти са определени не с атакуваната заповед, а с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. С този план се разместват и имуществените права. Предназначението на заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ е единствено и само да индивидуализира новообразувания урегулиран поземлен имот относно неговите граници, както е процедирано в конкретния случай. Индивидуализацията на имотите следва да е идентична с обективираното в плана по отношение на конкретния УПИ, което в настоящия казус е налице. Чрез тази процедура собствениците на поземлени имоти придобиват собствеността върху новообразуваните с плана УПИ, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части. Заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ само констатира регулационния режим на имота на собственика, създаден с влезлия в сила ПУП. Същата не може да създаде, измени или прекрати права, различни от тези, създадени с влезлия в сила ПУП. Нейната цел е точното индивидуализиране на новообразуваните УПИ с описване на границите. Със заповед със съдържание като оспорената административният орган само отразява изрично посочените в закона обстоятелства. Поради това неоснователни са възраженията и пред първоинстанционния съд и в касационната жалба, че със заповедта се извършва разпореждане с имот, публична държавна собственост. Административният орган е обвързан от данните по плана и е бил длъжен да се ограничи в рамките на съдържането на влезлия в сила ПУП при посочване на собствениците на имота. На тази плоскост правилен е изводът на решаващия съд, че МОН е било уведомено за заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, тоест за заповедта за одобряване на плана и ако е считало, че с този акт са нарушени негови права и интереси е следвало да обжалва именно тази заповед. В случая обаче заповедта за одобряване на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ е влязла в сила и това предпоставя издаването на заповед по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, каквато е процесната. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваната заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като индивидуализира конкретният УПИ, придобит от собственик на неурегуриран дотогова имот, предмет на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. С тази заповед УПИ II се отрежда с предназнаение "за образование", което е част от обектите на социалната инфраструктура-публична собственост по смисъла на пар. 5, т. 75 от ДР на ЗУТ. В този смисъл настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед, тъй като същата съответства на правното основание, въз основа на което е издадена. Поради това, като е приел процесната заповед за валиден и законосъобразен административен акт съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми. Предвид изложото спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,