Решение № 3931 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16517/2011 г.

Решение № 3931 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16517/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Жанета Петрова Управляващото дружество "Златен лев Капитал" АД със седалище и адрес на управление - София е подало касационна жалба срещу решението от 1.11.2011 г. по адм. дело № 8900/2011 г. по описа на Върховния административен съд, с което жалбата на дружеството срещу решение № 780 от 15.06.2011 г. по преписка № КЗК-812/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията е била отхвърлена. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поискано е решението да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане или с решаването му по същество, като се присъдят направените разноски. Комисията за защита на конкуренцията е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. "Централен депозитар" АД със седалище и адрес на управление София е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Тричленният състав на Върховния административен съд е установил, че производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по искане на Управляващо дружество "Златен лев Капитал" АД за възобновяване на производството по преписка № КЗК-812/2009 г., прекратено с решение № 1629 от 22.12.2010 г., с което са били одобрени задължения за "Централен депозитар" АД. С решението от 22.12.2010 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 75, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) Комисията за защита на конкуренцията одобрила поемането на задължения от страна на "Централен депозитар" АД за приемане на нова тарифа за услугите на дружеството, с която да бъдат въведени такси, както следва: такса за първоначална регистрация, за откриване на сметка на съответното дружество с безналични финансови инструменти, със заверка на всички акционери в него и откриване на техни подсметки при депозитара или при инвестиционен посредник, по които се разпределя съответното на лицата акционерно участие; такса за присвояване на единен идентификационен код на емисията; такса за водене на сметки на дружества с емисии безналични финансови инструменти, формирана от два основни компонента - такса за поддържане на обща сметка на емисията, заплащана от емитента на финансови инструменти и такса за поддържане на индивидуални сметки на инвеститорите във финансови инструменти, заплащана от тях; такса за винкулация и блокиране на финансови инструменти при винкулираните емисии; отделно заплащане на такса за издаване на книга на акционерите, която да се извършва при поискване и да се предлага под формата на два типа услуги: извлечение от сметката на дружеството и от сметка на всички акционери (списък на акционерите) и пълно извлечение от сметката на дружеството и от сметките на всички акционери, като стойността на представените списъци се формира в зависимост от обхвата и съдържанието на справката, както и от спешността на подготвянето и издаването й, а всички останали разходи по партидата на дружеството, издало финансови инструменти, да се таксуват поотделно в зависимост от сложността и обема на информацията и присъщите разходи за отразяването. След направено проучване за изпълнението на поетите от "Централен депозитар" АД задължения, Комисията за защита на конкуренцията постановила решение № 780 от 15.06.2011 г., с което оставила без уважение искането на "Златен лев Капитал " АД за възобновяване на производството по преписка № 812/2009 г. Тричленният състав на Върховния административен съд приел, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е законосъобразен административен акт. Съдът споделил извода на комисията, че "Централен депозитар " АД е изпълнил всички свои задължения. Приел е нова тарифа, отчетена пред Комисията за защита на конкуренцията с писмо от 28.01.2011 г. Анализът на одобрената такса за първоначална регистрация сочел наличието на постоянен компонент, който се различавал в зависимост от вида на емисията регистрирани финансови инструменти, но с фиксиран максимален размер. Запазена била еднократната такса за присвояване на код. Въведена е била месечна такса за съхраняване и поддържане на данните от емисията, както и еднократно заплащане на такса за издаване на книга на акционерите. Предвидено било и отделно таксуване на останалите разходи по партидата на дружеството. Съдът счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че размерът на предвидените такси е висок. Той се позовал на обстоятелството, че доводът не е направен в молбата на "Златен лев Капитал АД", въз основа на която е започнало производството, поради което комисията не е одобрила такива задължения на "Централен депозитар" АД. Тричленният състав на Върховния административен съд не намерил нарушения на административнопроизводствените правила, в какъвто смисъл били твърденията на жалбоподателя. Предвид характера на производството, за административния орган не съществувало задължение да изслуша страните в открито заседание. В приетите с решение № 131/9.02.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията правила било предвидено изрично, че решенията за възобновяване на производството по чл. 75, ал. 4 ЗЗК се вземат на закрито заседание. Съдът не възприел и оплакването за прекомерно дълъг срок за приключване на производството. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията преминало през няколко етапа, което обуславяло неговата продължителност. Извършеният анализ показвал, че производството се е развило в разумни срокове, с възможност за упражняване правото на защита и на двете страни. С оглед преценката за законосъобразност на административния акт, тричленният състав на Върховния административен съд отхвърлил жалбата на " Златен лев Капитал " АД. В касационната жалба се поддържа, че съдът нарушил материалния закон, като приел, че при одобряване на поетите задължения не бил повдигнат въпроса за размера на таксите, одобрени с новата тарифа. В представените пред Комисията за защита на конкуренцията становища от 26.07.2010 и 1.12.2010 г. на "Златен лев Капитал" АД било изразено несъгласие с направеното от "Централен депозитар " АД предложение за поемане на задължения. Подчертана била необходимостта от изготвяне на вътрешен акт, който да определя механизма за изчисляване на таксите на основата на направените разходи за услугите. Съдът не отчел, че административният орган не спазил задължението си да извърши конкретна оценка на размера на новите такси, така че да възпрепятства последваща злоупотреба с налагането на цени от страна на "Централен депозитар". Оплакването на касационния жалбоподател е неоснователно. При прегледа на решение № 1629/22.12.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията се установява, че в мотивите на решението е обсъдено възражението на молителя, че "Централен депозитар" не прилага разходоопределящ принцип при формиране на таксите от одобрената нова тарифа. Комисията е приела, че възражението не се оправдава, тъй като в предложението на Централен депозитар е направено изявление, че определянето на размера на конкретните такси ще отразяват разходите на дружеството. Това изрично е било посочено във връзка с таксата за водене на сметка на дружеството. С постановеното решение № 1629/22.12.2010 г. обаче Комисията за защита на конкуренцията не е одобрила отделно задължение с такова съдържание. Въпросът за наличието на разходориентиран размер на таксите не може да се поставя отново в производството по възобновяване, тъй като предмет на преценка в това производство е изпълнението на поетите задължения от страна на "Централен депозитар" АД, такива, каквито са били одобрени от комисията. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не би могъл да се ревизира и преценката на съдебния състав на Върховния административен съд, постановил определение № 3837/17.03.2011 г. по адм. дело № 772/2011 г. Съдът не е упражнил контрол върху решение № 1629/22.12.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като е приел, че жалбата на " Златен лев Капитал " АД" е недопустима и я оставил без разглеждане. Решение № 1629/22.12.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията е влязло в сила, поради което неговата законосъобразност не може да бъде поставена на обсъждане в производството по оспорване на последващо издаденото решение № 780/15.06.2011 г. По тази причина не може да се приеме за основателно оплакването, че тричленният състав на Върховния административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на решение № 1629/22.12.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Не се оправдават и оплакванията на касационния жалбоподател за противоречие с материалния закон при преценка на законосъобразността на административния акт по отношение на твърденията за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Изслушването на страните в открито заседание, предвидено в чл. 76, ал. 1 ЗЗК, е част от производството, в което се установяват нарушения на конкуренцията по глава трета и четвърта от закона. Този извод се налага при тълкуването на текста на чл. 76, ал. 1 ЗЗК във връзка с текста на чл. 77, ал. 1 ЗЗК, който изброява видовете решения, които комисията приема, след като изслуша страните. Това, което обединява тези решения е, че с тях комисията се произнася за нарушения на конкуренцията. Решението по чл. 75, ал. 2 ЗЗК не е споменато сред тях, тъй като с него не се установяват нарушения на конкуренцията, а наличието на основания за прекратяване на производството. От това следва, че комисията не е имала задължение да проведе открито заседание с участието на страните преди да пристъпи към постановяването на решение № 780/15.06.2011 г., тъй като с решението тя е отказала да възобнови производството. Не е налице незаконосъобразна преценка на съда и що се отнася до възражението на жалбоподателя за прекомерна продължителност на административното производство. Законът за защита на конкуренцията не установява нормативни срокове за провеждане на производството, чието изтичане да преклудира правомощия на административния орган или права на заинтересованите страни. Поради това съдът, който проверява законосъобразността на административния акт, не дължи произнасяне по възражения, които не са свързани с изпълнението на нормативноустановени изисквания. При отсъствието на нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост в логическите изводи на съда, следва да се приеме, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,