Решение № 7523 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2021 г.

Решение № 7523 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 110/01.02.2021 г. по адм. д. № 2531/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 328 – ФК от 29.10.2020 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесната ПАМ е наложена в съответствие с целта на закона за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях. Сочи, че към момента на налагането на ПАМ търговецът не е преустановил дейността си и е съществувала възможност за извършване на друго нарушение. Намира, че в тази връзка в заповедта са изложени подробни мотиви, за да се гарантира, че всички лица ще спазват закона, за да не настъпят за фиска значителни и трудно поправими вреди. Завява, че задълженото лице се е възползвало от приложението на института на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, с оглед на което му е издадено постановление за прекратяване изпълнението на принудителната административна мярка по оспорената заповед. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – "Ел Пи Джи транс" ЕООД, [населено място], Област Варна, с писмен отговор оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 328 – ФК от 29.10.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Ел Пи Джи транс" ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – газстанция, находящ се в с. Старо Оряхово и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че събраните доказателства установяват основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но налагането на ПАМ не е съобразено с целта на закона. Този извод е обоснован с констатацията, че нарушението е преустановено и продажбите на битова газ се отчитат от задълженото лице в група "Б". Решаващият състав е приел, че след като нарушението е преустановено, то няма необходимост от осъществената административна принуда. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, наред с твърденията и възраженията на страните и в резултат на това е с достигнал до логически издържани и съответстващи на приложимия материален закон правни изводи. От фактическа страна е установено, че при проверка на 28.10.2020 г. в търговски обект - газстанция, стопанисван от "Ел Пи Джи транс" ЕООД, органите по приходите са констатирали, че дружеството е отчело продажбата на битова газ по ФКБ № 0000036259/28.10.2020 г. в данъчна група "В", вместо в данъчна група "Б". Така осъщественото деяние правилно е квалифицирано от решаващия състав като нарушение по чл. 27, ал. 4 вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. За да прецени съответствието на наложената ПАМ с целта на закона, обосновано първоинстанционният съд е съобразил представените доказателства за своевременното преустановяване на нарушението, в резултат на което от 30.10.2020 г. продажбите на битова газ са отчитани коректно в група "Б". По аргумент от чл. 22 ЗАНН правилно е прието, че след като нарушението е преустановено в рамките на два дни от установяването му, то липсва необходимост от осъществяването на административна принуда в продължение на определения при условията на оперативна самостоятелност 14 дневен срок. В заповедта са изложени бланкетни мотиви досежно неговата продължителност, без да е осъществен конкретен анализ в каква степен установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина. Развитите съображения не мотивират извод за системно неизпълнение на задълженията на търговеца и създаване на организация, водеща до отклонение от данъчно облагане, нито за налагането на ПАМ за срок от 14 дни при нормативно предвиден максимум от 30 дни. В тази връзка следва да се подчертае, че прилагането на принудителни административни мерки трябва да бъде съобразено с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, налагането на ПАМ за 14 дневен срок и то без продължителността му да е мотивирана с конкретни доводи е явно несъразмерно на целта, за която актът се издава. Заповедта е в колизия с принципа, прогласен с чл. 6, ал. 5 АПК и поради това на основание чл. 146, т. 5 е незаконосъобразен. Друго заключение не следва от соченото от касатора Постановление за прекратяване изпълнението на процесната ПАМ, издадено на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като този акт не е в корелация с дължимата преценка за законосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след и като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Тъй като самото административно нарушение е основанието за налагането на ПАМ, а не дължимостта на наложената имуществена санкция, то заплащането й от нарушителя не би могло да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на атакуваната заповед, така и извод за нейната законосъобразност. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение