Решение № 4324 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14681/2008 г.

Решение № 4324 от 01.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14681/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена от "Карелия" ЕООД - гр. Кюстендил касационна жалба срещу решение № 727 от 08.10.08 г., постановено по адм. д. № 3557/07 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 1749/11.01.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, в потвърдената част с решение № 725 /15.05.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София за определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за забава от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по 2 бр. фактури издадени от "Паралеум" ЕООД-ф/ра № 11/04.08.2001 г. с предмет "доставка на газьол за промишлени и комунални цели" с данъчна основа 20 720 лв. и ДДС в размер на 4144 лв. и от ЕТ "Драки" - ф/ра № 1614/30.12.2002 г. с предмет "доставка на газ пропан бутан" с данъчна основа 8800 лв. и ДДС-1760 лв. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост, немотивираност, неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. В съдебно заседание касаторът е представляван от адм. Мудев, който представя писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния си представител юрк. Мутева оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира че касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в потвърдената с решението на ДД"ОУИ" част за определени данъчни задължения, както следва:- постановен отказ на основание чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.) за признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4144 лв. за данъчен период м. 08.2001 г. по фактура № 11/04.08.2001 г., издадена от "Паралеум" ЕООД с предмет "доставка на газьол за промишлени и комунални цели" с данъчна основа 20 720 лв. ;- постановен отказ на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1760 лв. за данъчен период м. 12.2003 г. по фактура № 1614/30.12.2002 г., издадена от ЕТ "Драки" с предмет "доставка на газ пропан бутан" с данъчна основа 8800 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е доказано начисляване на данъка от доставчика - основание за отказ по чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.) за първата доставка и по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за втората доставка, както и че не е доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. От данните по делото се установява, че при извършена ревизия на "Карелия" ЕООД, въз основа на ревизионен доклад № 1749/08.12.2006 г., респективно - с издаден РА № 1749/11.01.2007 г. на данъчен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Благоевград са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО . При обжалването на РА по административен ред пред горестоящия административен орган - директора на дирекция "ОУИ"-София, последният с решение № 725/15.05.2007 г. е обявил РА за нищожен в частта за непризнат данъчен кредит общо в размер на 71 048, 99 лв. и дължимите лихви по фактури с доставчици "Аванти груп" ЕООД, "Дин" ЕООД и "Аполоник Ойл" ЕООД и е отменил РА в частта за установените данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 74 110, 78 лв. по фактури издадени от "Интеройл" ЕООД, "Аполоник Ойл" ЕООД, ЕТ "Селена - Сотир Борисов", "Паралеум" ЕООД, "Фрутела" АД и "Джет Ойл България" ЕООД за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2001 г. и м. 03.2004 г. и установени задължения по ЗКПО общо в размер на 55 613, 94 лв. за данъчни периоди 2000 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г., като в отменената част преписката е върната на органа по приходите за нова ревизия. В останалата част РА е потвърден и в тази част е бил предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд, а именно: относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 4 144 лв. за данъчен период м. 08.2001 г. по фактура № 11/04.082001 г. с предмет на доставката "доставка на газьол за промишлени и комунални цели" с данъчна основа 20 720 лв. и ДДС в размер на 4144 лв., издадена от доставчика "Паралеум"ЕООД и в размер на 1760 лв. за получена доставка по фактура № 1614/30.12.2002 г. за данъчен период м. 12.2002 г., издадена от доставчика "Драки" ЕТ с предмет на доставката "доставка на газ пропан бутан" - данъчна основа 8800 лв. и ДДС в размер на 1760 лв. По отношение на доставчика "Паралеум" ЕООД в хода на ревизионното производство е било изготвено искане за извършване на насрещна проверка № ДОК 2285/19.07.2006 г., приложено по данъчната преписка и прието като доказателство от съда, като е бил съставен протокол за извършена насрещна проверка № 01-02-993 ДОК и 85/12.09.2006 г. С посочения протокол е констатирано, че посоченият доставчик не е намерен на адреса за кореспонденция, поради което ИПДПОЗЛ изх. № 05-30/0665/26.07.2006 г. е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок дружеството не е представило изисканите от ревизиращите органи документи от значение за осъществяване на доставката и за начисляване на ДДС. Прието е от ревизията, че не е доказано данъкът по издадената фактура да е отразен в счетоводството на дружеството като задължение към бюджета. Прието, е че доставчикът не е начислил данъка и предвид чл. 64, т. 2 от ЗДДС неправомерно е бил ползван данъчен кредит в размер на 4144 лв. за посочения данъчен период от ревизираното ДЗЛ. По отношение на доставчика ЕТ "Драки" е била извършена насрещна проверка, като в изготвения протокол за извършена насрещна проверка е отразено, че при посещението на адреса за кореспонденция на едноличния търговец не могат да бъдат намерени лицето или негов представител. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е било връчено по реда на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, като съобщение изх. № 11-00-2204 за явяване на задълженото лице е поставено на определеното за целта място в ТД на НАП Враца на 27.07.2006 г. и свалено на 11.08.2006 г. като датите на поставяне и сваляне на съобщението са отбелязани върху самото съобщение. Съобщението е било публикувано и в Интернет. Исканите документи от значение за доказване реализирането на сделката и начисляване на ДДС не са били представени на органите по приходите. Направен е изводът, че е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС -непредставяне в срок от доставчика на исканите от данъчните органи документи, поради което във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС е направен извод за неправомерно ползван данъчен кредит в размер на 1760 лв. от ревизирания субект. В хода на обжалване на РА по съдебен ред, по делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която-основно и допълнително, не е оспорено от страните по делото. В основното и допълнително заключение вещото лице твърди, че не е намерило доставчиците на данъчните им адреси. Доставчикът "Паралеум" ЕООД не е открит на адреса и счетоводната му документация не е проверена от вещото лице. На вещото лице е поставена допълнителна задача за установяване на начисляването на ДДС от този доставчик по процесната фактура при отчитане на обстоятелствата, при които е издаден ДРА № 23/11.04.2005 г. на ТД на НАП-Монтана с ревизиран субект - "Паралеум" ЕООД, приет като доказателство по делото, ведно с приобщените документи, изпратени от ТД на НАП гр. Монтана във връзка с извършена данъчна ревизия на посочения доставчик "Паралеум" ЕООД. Видно от същия, ревизията е извършила корекции в данъчен период м. 08.2001 г. на "Паралуем" ЕООД, отказано е право на данъчен кредит и е определена нова данъчна основа по реда на чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.) в размер на 349 248, 11 лв. за данъчните задължения по ЗДДС като с ревизията е начислен допълнително ДДС за внасяне. Данъчната ревизия е неприсъствена, тъй като данъчния субект не е открит на данъчния адрес и ревизията е направена на база данъчното досие на фирмата в ТДД и в информационния масив при ТДД-гр. Монтана. Заключението на експерта на база на тези доказателства е за наличие на начисляване на ДДС от доставчика. По отношение на доставчика ЕТ "Драки" вещото лице твърди, че се е срещнало с бившия управител на едноличния търговец в гр. Сандански, т. е. в място различно от данъчния адрес по регистрация - ТД на НАП - Враца. Заключението на експерта, че ДДС е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС е на база представени извадки от с/ка 4532, като няма твърдения да е налично редовно счетоводство. При така установените данни, съдът е извел извод за недоказано начисляването на данъка от доставчиците, които не могат да бъдат открити на данъчните им адреси и това е препятствало проверка на счетоводството им, във връзка с начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както и извод за недоказаност на реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че същият като съд по същество следва да съобрази всички материално правни предпоставки за възникване и признаване на правото на данъчен кредит като едно от изискванията за това е основанието по чл. 6 от ЗДДС (отм.)- реални доставки, за доказването на които са изискани доказателства от доставчиците. Макар и в РА и потвърдителното решение да не е изрично вписано правното основание по чл. 6 от ЗДДС, констатациите в актовете на органите по приходите съдържат изводи за липса на представени доказателства за осъществяване на сделките. В хода на оспорване на отказа да му бъде признато правото на данъчен кредит жалбоподателят е следвало с да докаже всички положителни предпоставки във връзка с възникване и упражняване на правото, като в това се включва задължително и доказване, че сделките са реални, още повече че в случая се касае за доставки на горива в големи количества, които следва да имат придружаващи документи, съгласно специалните изисквания за такъв вид доставки на стоки. Както е видно от процесните фактури първата е с предмет "доставка на газьол за промишлени и комунални цели" с данъчна основа 20 720 лв., издадена от доставчика "Паралеум" ЕООД и по втората фактура, издадена от доставчика "Драки" ЕТ с предмет на "доставка на газ пропан бутан" с данъчна основа 8800 лв. Количества течни горива в обем на стойност общо 29520 лева предполагат специален превоз и съхранение, както и последваща реализация, но в тази насока жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е доказателства в хода на административното и съдебно производство по оспорване на РА. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалния представител на ответната дирекция "ОУИ" за присъждане на юристконсултско възнаграждение е основателно, тъй като такова не е присъдено с решението на Административен съд-София град и се дължи на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, съобразно с размера на отхвърлената жалба, определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 660 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение,