Решение № 15399 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2013 г.
ВАСIII отделение17.12.2014 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 200 от 24.01.2013 г., постановено по адм. д № 86 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив в частта, с която Иван Ангелов Генев от с. Войводиново, община "Марица" е осъден да заплати на Агенция "Социално подпомагане", сумата от 150 лв. за осъществена юрисконсултска защита, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: Отхвърля искането на Агенция "Социално подпомагане" за присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт. Оставя в сила решение № 200 от 24.01.2013 г., постановено по адм. д № 86 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15399 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по редана чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Иван Ангелов Генев против решение № 200 от 24.01.2013 г., постановено по адм. д. № 86 по описа за 2012 г. на Административен съд - Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му изцяло във всички негови части. Ответникът по касационната жалба, директор на Дирекция "Социално подпомагане" Марица Пловдив оспорва основателността й в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Заповед № 1944 от 14.11.2011 г. на И. Д. Директор на дирекция "Социално подпомагане" Марица - Пловдив, по молба-декларация вх. № 1944/3.11.2011 г. за отпускане на еднократна помощ в размер на 200 лв. за 2011 г. и обективно съединените му искове срещу Агенция "Социално подпомагане", за сумата от 5000 лева - твърдяни неимуществени вреди, поради очевидно нанесена вреда на здравето на ищеца и за 100000 лева - твърдяни имуществени вреди, представляващи размера на средната заплата за една година в Европейския съюз, получавана от колега на ищеца, експерт "IT", като неоснователни и недоказани. Решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е приел, че на 2.12.2011 г. в Регионална дирекция за социално подпомагане - Област Пловдив е постъпила жалба, подадена от жалбоподателя Иван Ангелов Генев, в която твърди, че заповедта на ДСП "Марица", с която се отпуска еднократна помощ, не съответства на целта на закона, тъй като с 200 лева не е възможно да се преживее. От данните по делото е видно, че по искане на жалбоподателят И. Г., директорът на дирекция "Социално подпомагане" при Община Марица със заповед № 1944 от 14.11.2011 г. му е отпуснал еднократна помощ в размер на 200,00 лева. Правилно съдът е приел, че задължението за социално подпомагане възниква по силата на Конституцията и на закона, а преценката, която административният орган по чл. 13, ал. 2 ЗСП, респ. по чл. 28, ал. 1 ППЗСП, е по отношение на размера на дължимата социална помощ - дали направеният инцидентен разход надхвърля максималния размер на еднократната помощ, определен от държавата (законодателя). При условията на оперативна самостоятелност административният орган е съобразил относимите за решаване на правния спор обстоятелства, извършил е преценка, която съответства на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, като е приложил и другите принципи на административния процес. Размерът на отпусната еднократна помощ е съобразен с установените в административния процес обстоятелства, относими за приложението на разпоредбата на чл. 12 от ЗСП. Спазени са били административнопроизводствените правила за извършване на социален доклад и отразяване в него на фактическите констатации. Социалните работници са установили, че жалбоподателят няма деца, близки и роднини, които да му оказват финансова подкрепа, нямал личен лекар, представял се за математик, програмист и инженер, преподавател по математика, но не конкретизирал къде и кога е преподавал. Преценката, че размерът на отпусната еднократна помощ от 200 лв., е съобразен с целта, за която тя се отпуска, именно задоволяване на еднократно възникнали нужди, е правилна. Правилно е преценено, че в случай на наличие на други нужди, и в случай, че същият отговаря на законовите условия, гражданинът може да кандидатства за другите видове социални помощи. Предвид преценката за законосъобразност на заповед № 1944/14.11.2011 г. исковата претенция също така правилно е счетена за неоснователна. Не е налице незаконосъобразен адимнистративен акт, действие или бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вреди от тях, които да са в пряка причинно-следствена връзка. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Пловдив следва да се остави в сила, освен в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските, като е осъдил Иван Ангелов Генев да заплати на Агенция "Социално подпомагане" сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Решението в тази част е неправилно. Макар формално условията на чл. 143, ал. 4 от АПК да са налице, и оспорването е отхвърлено, което сочи, че жалбоподателят следва да заплати всички направени по делото разноски, вкл. и минималното възнаграждение за юрисконсулт, съобразно ТР № 3/13.05.2010 г., равняващо се на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/9.07.2004 г. съдът не е съобразил конкретните обстоятелства в конкретния правен спор и относимите към тях материалноправни норми. Делото се отнася до оспорване поради заниженост на отпусната еднократна социална помощ от 200 лв. по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП. Този закон урежда обществените отношения, свързани с гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи и социални услуги. Законът, съгл. чл. 2 има за цел: 1. подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности; 2. укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации; 3. подкрепа за социално включване на лицата, които получават социални помощи, и на лицата, които ползват социални услуги; 4. подпомагане на трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за получаването на месечни социални помощи; 5. насърчаване на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица. Съгласно ал. 3 на чл. 2 от ЗСП социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. Целите, които законът поставя при регулиране на обществените отношения в областта на социалното подпомагане трябва да се преследват не само в рамките на административните производства, провеждани от компетентните за това специализирани административни органи, но и в съдебно-административните производства при контрол за законосъобразност на издадените въз основа на закона административни актове. В съдебното производство съдът следва да отчита не само конкретните цели на Закона за социално подпомагане, но и възможността гражданите, които са обхванати от обективните предели на ЗСП да защитят правата си пред съд. Това налага диференциран и пропорционален подход, включително и при възлагане на съдебните разноски. Общият подход, посочен в чл. 143, ал. 4 от АПК, спрямо лица, адресати на актове по ЗСП, особено в случаите на определяне на еднократни социални помощи, когато те се възползват от правото си на достъп до съд, би довел това, средствата, получени от еднократната социална помощ да послужат всъщност за заплащане на съдебни разноски, произтичащи от реализиране основното право на достъп до съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд