Решение № 764 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2015 г.

Решение № 764 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ф." АД, ЕИК *********, подадена чрез изпълнителния директор Д. Р. Г., против решение № 5664 от 8.09.2015 г. на Административен съд - С. град, постановено по адм. д. № 478/2015 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 141306691/19.06.2014 г., издаден от Д. В. Я., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., в частта потвърден с Решение № 2242/15.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, както и допълнително определен корпоративен данък ведно с дължащите лихви. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е необосновано, постановено е при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Релевирани са касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображенията, подробно изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП моли чрез юрк. И. да бъде оставено в сила решението на административния съд като правилно и съобразено с нормите на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата за процесуално допустима. По същество тя е частично основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 141306691/19.06.2014 г., издаден от Д. В. Я., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., в частта потвърден с Решение № 2242/15.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП, както и допълнително определен корпоративен данък, ведно с дължащите лихви. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури с № 190/21.06.2009 г., издадена от "С. 3" ООД и фактури № 82/20.12.2012 г. и № 94/21.12.2012 г. № 96/27.12.2012 г., издадени от "Е. - М. 2012" ЕООД, съдът е приел, че законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС след като и двете дружества доставчици са дерегистрирани по ЗДДС към момента на издаване на горепосочените фактури. В частта по ЗКПО: Съдът е установил, че дружеството е подало Искане № ИТ-00-3149/28.04.2013 г. за възстановяване на надвнесен корпоративен данък в резултат на извършена корекция на грешка от минали периоди по реда на чл. 75, ал. 3 от ЗКПО, представляваща неосчетоводени възнаграждения и задължения за задължителни осигуровки на управителя и членовете на Съвета на директорите на дружеството за периода от 2003 г. до 2010 г. и произтичащите задължения за задължителни осигуровки. В решението си АССГ е проследил подробно извършените през ревизираните години /2008 г. - 2012 г./ корекции по реда на чл. 75 ЗКПО. Счел е за неоснователно твърдението на дружеството, че ревизиращият орган неправилно е приел корекцията от "Ф." АД по реда на чл. 75, ал. 5 ЗКПО за погрешно извършена. Според решаващия съд това е така, защото процесното дружество е формирало загуби в общ размер на 99534 лева. Същите са приспаднати последователно през 2009 г., 2010 г, и 2011 г. Съгласно предвиденото в чл. 75, ал. 5 и 6 от ЗКПО установените грешки от дружеството през 2011 г., които са допуснати от 2003 г. до 2010 г. не водели до формиране на загуба за съответната година защото с тях следвало да се увеличи счетоводния финансов резултат за съответната година. Съдът се е мотивирал, че ревизиращият орган законосъобразно приложил нормата на чл. 42, ал. 1 ЗКПО, като в конкретния случай е неприложимо изключението по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Останалите твърдения в жалбата са били обсъдени в административното производство, поради което съдът не ги е преповторил. Обжалваното съдебно решение е частично неправилно, в противоречие с материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. По отношение на фактури с № 190/21.06.2009 г., издадена от "С. 3" ООД и фактури № 82/20.12.2012 г. и № 94/21.12.2012 г. № 96/27.12.2012 г., издадени от "Е. - М. 2012" ЕООД, правото на данъчен кредит е отказано с аргумент, че дружествата доставчици са дерегистрирани по ЗДДС към момента на издаване на горепосочените фактури. След като в случая страните не спорят относно реалността на доставките, видно и от изявлението на процесуалния представител на ответника, направено в с. з. на 30.05.2015 г., то доводът за отказ само поради дерегистрацията на дружествата, е незаконосъобразен и е в противоречие с практиката на СЕС, че правото на данъчен кредит не може да бъде поставено в зависимост от предоставянето на доставчика на идентификационен номер по данък върху добавената стойност - решения по дела С-385/09, С-587/10, С-284/11 и други. Това е така, защото липсата на посоченото формално изискване, не може да постави в неблагоприятно положение получателят по доставката, при положение, че са изпълнени всички предпоставки за признаване на материалното право на данъчен кредит. Освен това са основателни твърденията на касатора за необсъждането датата на служебната дерегистрация по ДДС във връзка с изискванията на чл. 32 ДОПК. Приходните органи са приели подадените дневниците за покупки и справки - декларации за м. 06 и м. 12.202 г. без отказ, респективно към 14-то число на м. 07.2012 г. и м. 01.2013 г. ИН по ДДС на процесните търговци не е бил обявен за невалиден. Предвид гореизложеното, решението в частта относно непризнато право на ДК по фактура № 190/21.06.2009 г., издадена от "С. 3" ООД и фактури № 82/20.12.2012 г. и № 94/21.12.2012 г. № 96/27.12.2012 г., издадени от "Е. - М. 2012" ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени РА в тази част като незаконосъобразен. В частта по ЗКПО: Касаторът счита за неправилни съдебните мотиви за законосъобразност на РА касателно допълнително установените задължения за корпоративен данък ведно с дължимите лихви. Органът по приходите преценил като погрешно извършена от "Ф." АД корекцията по реда на чл. 75, ал. 5 ЗКПО, касаеща периода 2006, 2007, 2008, 2009 г. 2010 г. Дружеството - касатор е формирало загуби за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., равняващи се на размера на изплатените възнаграждения и осигуровки в общ размер на 99 534 лева. Според административните органи установените грешки от дружеството през 2011 г., до 2010 г. не водели до формиране на загуба за съответната година защото с тях следвало да бъде увеличен счетоводния финансов резултат за съответната година. Този извод е аргументиран с разпоредбата на чл. 41, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗКПО. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за основателно твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил приетото без оспорване заключение по ССчЕ. В него експертът е описал в табличен вид по години внесеният и начислен данък по ГДД, изготвяйки варианти по решението на Д "ОДОП" - С., съгласно приложението на чл. 42, ал. 1 и 5 и чл. 42, ал. 2 ЗКПО. Експертът е направил обобщена справка според която при приложението на чл. 42, ал. 2 ЗКПО: За периода до 2012 г. е начислен КД - 45129 лв., внесения КД е 43197 лв., а разликата е в размер на 1932 лв., ведно с лихвата върху дължимия КД - 981 лева. Разликата между двата варианта се дължи на приспадащите се временни разлики и на проявлението на ефекта от заплатите и осигуровките, изплатени през 2013 г. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че макар по време на ревизията да е констатира изплащане на сумите през 2013 г., не е била сторнирана сумата с която вече е бил увеличен по - рано ФР. Заключението не е оспорено от жалбоподателя и от процесуалния представител на Д "ОДОП" - С.. Касационната инстанция го кредитира и приема, че процесния РА трябва да бъде отменен за сумата в размер на 10 240.03 лв., представляваща разликата между корпоративния данък в общ размер на 12 172,03 лв., установен в РА, изменен с решението на Д "ОУИ" и дължимия КД в размер на 1932 лв. за ревизирания период от 2008 - 2012 г., както и за лихвата над 981 лева. РА е незаконосъобразен и по отношение на непризнатия ДК по фактури с № 190/21.06.2009 г., издадена от "С. 3" ООД, с № 82/20.12.2012 г., № 94/21.12.2012 г., № 96/27.12.2012 г., издадени от "Е. - М. 2012" ЕООД. Разноски: Решението трябва да бъде отменено и в частта за разноските, като съобразно на защитения материален интерес и след компенсация при този резултат по делото страните не си дължат взаимно разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,