Решение № 1250 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2017 г.

Решение № 1250 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. Д., от гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. Р. Ш., против решение № 25 от 11 януари 2017 г. постановено по адм. дело № 1796/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 280 от 19 януари 2016 г. на кмета на р-н "Приморски", община В., като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кмета на р-н "Приморски" при община В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционният съд В. М. Д. е оспорил заповед № 280 от 19 май 2016 г. на кмета на р-н "Приморски" при община В. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж представляващ "Едноетажна жилищна сграда", с размери - обща застроена площ около 120 кв. м. и височина около 2,20 м., напълно завършена с поставена външна топло и хидроизолация, минерална мазилка и дограма от ПВЦ профил, находяща се в ПИ с идентификатор № 10135.2571.19 по КК на гр. В., кк "Ч.". За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган ( при делегирани от кмета на община В. правомощия на кмета на р-н "Приморски"), при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда процесната едноетажна жилищна сграда представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа, каквито се изискват, поради което е налице незаконен строеж. Представеното от оспорващия РС № 626 от 30 ноември 1983 г. за основен ремонт на съществуваща дървена постройка до 20 кв. м., е отхвърлено от съда като неотносимо към процесния строеж, който не е дървен и е с пет пъти по-голяма площ от дървения. Съдът е установил, че за строежа няма подавани искания за узаконяване по § 184 ПЗР ЗИДЗУТ. Позовавайки се на заключението на СТЕ, неоспорено от страните, е приел, че строежа за който има издадено Удостоверение за търпимост № 72 от 31 март 2015 г. не е идентичен със строежа - предмет на заповедта. Съдът е приел, че това удостоверение не го обвързва, тъй като е издадено за други цели - за извършване на сделки пред нотариуса. Подробно са анализирани доказателствата, установяващи годината на извършване на строежа, а оттам и възможността същия да е търпим в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ, или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. При тази преценка, съдът е приел за установено, че строежа е извършен след 31 март 2001 г., поради което посочените разпоредби от ЗУТ, касаещи търпимостта са неприложими. Въпреки това е обсъдил възможността за търпимост, на основание § 16, ал. 2 и 3 ДР ЗУТ, спрямо твърденията на оспорващия, че строежа е реализиран в периода 1998 г. - 1999 г., при което е отчел, че не е налице една от предпоставките за търпимост, а именно строежа да е деклариран пред одобряващия орган в съответния срок. Отхвърлил е възраженията на оспорващия, че извършеното строителство е разширение на съществуващата дървена постройка от 12 кв. м., с доводи, че е налице нова сграда от тухли. Въз основа на всичко това съдът е извел изводи за законосъобразност на заповедта и неоснователност на жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото са приети и обсъдени многобройни писмени доказателства, представляващи писма - кореспонденция между органите на РО "НСК" - В., респ. РДНСК-СИР и община - В., р-н "Приморски", относно процесния строеж. Приета е административната преписка по издаване на оспорения акт (в отделна папка, в края на делото), съдържаща констативен протокол (КП) № 96 от 10 юли 2014 г., Констативен акт (КА) № 19 от 1 юли 2015 г., КП № 82 от 17 май 2016 г. на служители при р-н "Приморски". Тези документи са официални по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и съставляват доказателство за удостоверените с тях действия и факти от съответните длъжностни лица. Формалната им доказателствена сила не е била оборена от касатора. Ангажираните от него гласни доказателства, съгласно приетото от съда, не установяват със сигурност както периода на извършения строеж, така и твърдението му, че строежа представлява разширение на съществуващата дървена постройка от 12 кв. м. върху имота, предоставен му за ползване през 1990 г., който впоследствие е закупил. Посочените доказателства не се оборват и от представеното от касатора удостоверение за търпимост № 72 от 31 март 2015 г. на строеж "Едноетажна жилищна сграда" в ПИ № 10135.2571.19 по КК на р-н "Приморски", кк "Ч.", гр. В., поради това, че същото не обвързва съда, както правилно е прието от решаващия съд, а е писмено доказателство, което подлежи на преценка наред с останалите доказателства по въпроса дали е налице строеж от вида на описания, годината на извършването му и дали е търпим, на основание законовите разпоредби от ЗУТ. Съдът служебно дължи произнасяне по въпроса за търпимостта на строежа, независимо дали е издадено или не удостоверение за търпимост на строежа, защото това е правен въпрос, а издаденото удостоверение е за други цели - то важи пред нотариуса за извършване на правни сделки със строежа. Поради това не е от съществено значение за правния спор въпроса налице ли е идентичност между строежа, описан в издаденото удостоверение за търпимост и строежа - предмет на заповедта за премахване. И при пълна идентичност, каквато не е доказана в случая, съдът дължи самостоятелна преценка за наличието на търпим строеж, каквато в случая е извършена на база всички доказателства. От официалните писмени документи и писма на РДНСК-СИР, за извършени проверки, правилно е установено, че процесната едноетажна жилищна сграда представлява нов строеж в имота на касатора - ПИ 10135.2571.19, извършен на мястото на дървената постройка от 12 кв. м., след 31 март 2001 г., а не преди това, както се поддържа от касатора. С първият КП № 96 от 10 юли 2014 г., след проверка на място, е установено изграждането на новострояща се жилищна сграда, в процес на строителство. С КА № 19 от 2015 г. вече е установено наличието на нова жилищна сграда в имота, на фаза "груб строеж", а с КП № 82 от 2016 г. е посочено, че сградата е довършена. От заключението на СТЕ, неоспрено от страните, е установен видът и параметрите на извършения на място строеж. Тези данни са потвърдени от: доклад на дл. лица при РДНСК-СИР от 23 април 2015 г., т. 2 от него (стр. 171), писмо на управителя на "Гео проект РТ" ООД до СГКК - В., вх. № 16.07.2015 г., със скица от геодезическо заснемане (стр. 230 - 231), протокол за оглед от 18 май 2015 г. на АГКК (стр. 247), представляващи част от адм. преписка по издаване на заповед от 17 юни 2015 г. на началника на СГКК - В. При тези установявания правилни са изводите на съда, че този нов строеж отговаря на изискванията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и че същият е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради отсъствието на издадени строителни книжа по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилни са и изводите му, че спрямо установения период на извършване на строежа - след 31 март 2001 г., същият е нетърпим, поради неприложимост на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ, както и на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИД ЗУТ. Законосъобразна е и преценката му, че дори и да се приеме тезата на касатора, че строежът е извършен в периода 1998 г. - 1999 г., същият отново е нетърпим, поради това, че не е деклариран пред одобряващия орган на общината за узаконяване в съответния срок, като едно от кумулативно дадените условия за търпимост по § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ. Поради изложеното неоснователни са касационните доводи в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са спрямо оспорената заповед, а не спрямо обжалваното решение. В решението си съдът е дал отговор на всички доводи на касатора за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както по отношение срока на развилото се административно производство, така и по отношение разпоредбите на чл. 6, 7, 8, 12, 34, 35 и чл. 36 АПК, които се споделят от касационната инстанция. Не е вярно, че органът не е взел становище по приложението на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Не се подкрепя от доказателствата и оплакването, че КА № 19 не е връчван на касатора. Изложените по-горе мотиви оборват и доводите му, че строежа е извършен преди 31 март 2001 г. Не се споделят и оплакванията в с. з., че към делото липсва административната преписка. Същата е приложена в цялост, в края на делото, след приетото като доказателство адм. д. № 2832/2015 г. на Административен съд В. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход по обжалването, искането за разноски на касаторът се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение