Решение № 6794 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2016 г.

Решение № 6794 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 612/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3361/2015 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000315001415-091-001/07.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 506/30.10.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., с който на [фирма] за периода м. 06 и 07. 2011 г. и м. 11. 2012 г. са определени задължения за ДДС в общ размер на 6 938,34 лева и лихви в общ размер на 2 688, 79 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на реална доставка на стоки по фактурите, издадени от [фирма] с твърдения, че предаването на стоките от предходен доставчик е доказано, а ползването на един и същ склад от доставчика и ревизираното лице обуславяло предаване на стока и без подписване на нарочни протоколи за приемането и. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 811, 36 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) – В. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-03000315001415-091-001/07.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 506/30.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- В., с който на [фирма] за периода м. 06 и 07. 2011 г. и м. 11. 2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по три фактури, издадени от [фирма] с предмет доставка на риба пенгасиус и ментай и са определени задължения за ДДС в общ размер на 6 938, 34 лева и лихви в общ размер на 2 688, 79 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - В. е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 811, 35 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото съвкупната преценка на приетите по делото доказателства не позволявали формирането на извод, че процесните стоки - риба пангасиус и ментай са продадени и предадени на ревизираното лице именно от издателя на фактурите [фирма], предвид липсата на доказателства за надлежно направено фактическо предаване на стоки между страните по сделката. Обжалваното решение е частично правилно. Основния спорен момент е налице ли е реална доставка на стоки по фактури № 75/05.07.2011 г. и № 10.189/05.07.2011 г., издадени от [фирма] с предмет "доставка на риба пангасиус" и по фактура № 10.118/13.06.2011 г., издадени от [фирма] с предмет "доставка на риба минтай" по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури № 75/05.07.2011 г. и № 10.. 189/05.07.2011 г., издадени от [фирма] с предмет "доставка на риба пангасиус", като изводът на АС - В. за материална законосъобразност на РА, в тази му част, кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Правилно АС - Врана е приел, че липсват доказателства за осъществена реална доставка на стоки по процесните два броя фактури, доколкото в хода на ревизията и съдебното производство не са ангажирани доказателства за предаване на стоките от соченият доставчик на получателя. При липса на доказателства за предаване на стоките по пряката доставка, правилно съдът е приел, че наличието само на фактури не може да обоснове извод за реалност на доставките. В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че при обитаване на един и същ склад от доставчика и получателя не е необходимо съставянето на нарочни приемо-предавателни протоколи за установяване предаване на стоките. Правилно съдът е приел, че при родово определените вещи, какъвто е предмета на доставката по процесните фактури - риба, това прехвърлянето на собствеността върху стоките следва да се установи с доказателства за предаването им - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В процесния случай, няма спор, че такова предаване на стоката от патримониума на доставчика в патримониума на получателя не е доказано. Получателят и доставчикът обитават един склад за съхранение на риба, поради което правилно съдът е приел, че не е необходимо да се доказва транспортирането на стоките, но в същото време е необходимо да се установи разграничението на собствеността върху стоките, както по отношение на завеждането им в този склад, така и досежно отчуждаването им, за да се установи прехвърляне правото на собственост между двете дружества, стопанисващи един и същи склад. С оглед изложеното, обжалването решение, в тази му част, следва да бъде оставено в сила. Решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактура № 10.. 118/13.06.2011 г., издадени от [фирма] с предмет "доставка на риба минтай" с данъчна основа 4 257 лева и ДДС в размер на 855 лева. За разлика от обсъдените по-горе фактури, в случая предаването на стоката - 1350 кг замразено филе "минтай" по фактура № 10.. 118/13.06.2011 г. е доказано с представеният по делото Приемо-предавателен протокол от 14.06.2011 г., подписан от доставчика и получателя, както и от представител на Хладилна складова база "Д. " (лист 345 от делото). С оглед това, настоящата инстанция счита, че неправилно АС – В. е приел, че липсват доказателства за предаване на стоката по фактура № 10.. 118/13.06.2011 г., издадени от [фирма]. Предвид това е налице соченото в касационна жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение, в тази му част следва да бъде отменено и тъй като спора е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение, с което се отмени издадения РА, в частта на установени задължения за ДДС в размер на 855 лева, ведно със съответните лихви, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактура № 10.. 118/13.06.2011 г., издадени от [фирма]. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, обжалваното решение е неправилно и в частта на разноските. Настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото и уважената част от жалбата, счита, че от действително направените от страна на жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 550 лева, от които 50 лева - държавна такса, 1 500 лева за адвокат, следва да му се присъдят разноски в размер на 191 лева за първоинстанционното производство, а разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат, поради липса на претенция за такива. Наред с това, съразмерно отхвърлената част от жалбата на Дирекция "ОДОП" – В. се дължат разноски в размер на 593 лева за първоинстанционното производство, поради което решението на АС - Врана, в частта на присъдените разноски над 593 лева до присъдения размер от 811, 35 лева, следва да се отмени. Съразмерно отхвърлената част от касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - П. се дължат разноски и за касационното производство, които следва да се определят в размер на 3/4 от дължимите за първоинстанционното производство или това е сумата от 445 лева, предвид обстоятелството, че освен подаването на отговор на касационното жалба, не е осъществено процесуално представителство по делото за касационната инстанция Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение