Решение № 9857 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2018 г.

Решение № 9857 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) – Варна срещу Решение № 2254 от 14.12.2017 г. по адм. дело № 2993/2017 г. на Административен съд-Варна, с което съдът е отменил Заповед № РД-14-1836/2.10.2017 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО АА) - Варна за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и е върнал преписката на административния орган за издаване на нова заповед при съобразяване с дадените указания. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател по делото е безспорно установено, че за конкретно посочен в касационната жалба период превозвачът е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност. Иска отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Аякс-2002" ООД ЕИК 103734484, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-14-1836/02.10.2017 г. на началника на ОО АА - Варна за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в", предл. 1 от ЗАвтП - спиране дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на товари чрез отнемане на двадесет и два броя удостоверения към Лиценз № 03974/09.02.2015 г., валиден до 14.12.2024 г. - до отстраняване на несъответствието, послужило като основание за издаване на заповедта, но за не повече от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта. Заповедта е издадена, тъй като дружеството е престанало да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. З от ЗАвтП за финансова стабилност. В заповедта има констатация, че финансовата стабилност на дружеството последно била доказана на 30.06.2015 г. Други факти не се излагат в заповедта. Заповедта препраща към доклад рег. № 11-01-5888/1/15.09.2017 г., без да възпроизвежда съдържанието му. Съдът е отменил заповедта поради липса на мотиви – в заповедта не са изложени каквито и да било фактически и правни съображения по отношение на преценката, че дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност. По изложените съображения съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и я е отменил като незаконосъобразна. Върнал е също ката преписката за издаване на нова заповед съобразно дадените указания. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационната инстанция споделя становището на касатора досежно необходимостта от доказване на финансова стабилност на превозвача. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП лиценз на Общността и лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България с автомобили с българска регистрация се издава на търговци по смисъла на Търговския закон, когато отговарят на изискванията за финансова стабилност. Правилен е обаче изводът на административния съд, че в случая административният акт не съдържа мотиви. В него не са посочени фактическото основание за издаването му, нито правните съображения на административния орган. Мотиви не се съдържат и в доклада, към който препраща актът. Съдържанието на цитирания в акта доклад рег. № 11-01-5888/1 от 15.09.2017 г. е следното: "Във връзка с писмо № 11-01-5888/14.09.2017 г. Ви предоставям справка за "Лицензи с изтекла финансова стабилност" и "Лицензи без компетентно лице до 15.09.2017 г. ". Приложените към него справки съставляват разпечатки от деловодната система на администрацията на ответника. Други документи към доклада не са приложени. Не става ясно въз основа на какви документи е формиран изводът, че превозвачът е престанал да отговаря на чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвтП. По горните съображения съдът е извършил правилна преценка, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като не отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Обжалваното съдебно решение в частта, с която е отменен административният акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която съдът връща преписката за издаване на нова заповед, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Настоящият случай не попада в хипотезите, изброени в чл. 173, ал. 2 от АПК, поради което съдът не разполага с правомощие да изпраща преписката за ново произнасяне. Търсената защита е срещу неблагоприятен административен акт, който е издаден по инициатива на административния орган. Чрез отмяната му защитата е постигната в пълен обем. Разбира се, ако административният орган прецени, че е налице основание за издаване на нов акт, няма пречка да стори това по собствена инициатива. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение