Решение № 15591 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2012 г.

Решение № 15591 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11607/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК

Касаторът "Чинарите - 2001" ООД със седалище с. Бачково обжалва решение № 1715/17.07.2012 г. постановено по адм. д. № 230/2012 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-ЮЦР- 601/26.10.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която е наредено премахване на незокенен строеж " Надстройка - дървена конструкция над тяло А", находящ се в УПИ - 614, "Търговски комплекс "с. Бачково, Община г. Асеновград като неоснователно.

Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответникът РДНСК ЮЦР не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила.

Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведеното касационно оплакване във връзка с доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Решението е правилно.

1. Неоснователно е твърдението, че след като жалбоподателят не е присъствал при извършване на проверката от РДНСК и не е подписал Констативния протокол от 09.05.2011 г. правото му на защита е било накърнено, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на административния акт. Административният орган правилно, след като лицето не е било намерено на съответния адрес, е приложил правилото на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, като е поставил съобщение на обекта и на таблото на общината. Нещо повече - констативният акт му е връчен на 17.05.2011 г. и същият е могъл да организира защитата си. Дори това да не е било сторено, нарушението не е съществено, тъй като защитата е направил и в съдебно заседание.

Неоснователно е и твърдението, че постройката представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. С оглед начина на изграждането, закрепването, подовата настилка и монолитността на същата, то съдът законосъобразно я е определил като "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а по смисъла на чл. 137, т. 5, б. "а" от ЗУТ от пета категория. След като не отговаря на изискванията на ПУП по чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и за нея не са представени необходимите разрешения за строеж и инвестиционен проект, респ. архитектурен проект, съгласно изискванията на чл. 148, ал. 1 от същия закон, то правилно, както административният орган, така и съдът са я е определили като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ.

Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Решението е постановено въз основа на установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителното основание визирано чл. 209, ал. 1, т. 3 предл. 1 АПК и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение