Решение № 3467 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Неделчев против решение 1503/ 8.03.2023 г. по адм. д. 9441/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението и уважаване на първоначалната жалба по съображения развити в нея. Ответната страна Комисията за защита на личните данни оспорва чрез процесуален представител касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира чрез процесуален представител присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от лице, за което съдебното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Н. Неделчев против решение ППН-01-11/2021 г. от 7.04.2022 г. на КЗЛД, първоинстанционният съд приема, че решението на КЗЛД е материално законосъобразно и постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Пред КЗЛД Н. Неделчев доказва, че е сезирал на 10.06.2019 г. РП-Търговище с твърдение, че четири физически лица са го набедили в извършване на престъпление. Въз основа на образувана преписка е разпоредено на ОДМВР-Търговище да извърши проверка, а на 13.06.2019 г. жалбата е входирана в системата на МВР с вписан заявител Н. Неделчев. На 9.08.2019 г. РП -Търговище е отказала образуване на досъдебно производство и този отказ е потвърден от Окръжна прокуратура-Търговище /л.92/. Следва заявление за изтриване на лични данни от системата на МВР, по който е постановен влязъл в сила отказ от 31.12.2020 г. на директора на ОДМВР-Търговище. След този неблагоприятен резултат Н. Неделчев сезира КЗЛД с жалба от 7.04.2022 г. Не е допуснато нарушение на чл. 56, ал.1 от ЗЗЛД. Субектът на лични данни има право да поиска изтриването на лични данни, които го засягат, ако обработването нарушава чл. 45, 49 или 51 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗМВР органите на МВР обработват лични данни, което обработване трябва да е свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Сроковете за съхранение на данните се определят от министъра на вътрешните работи с Инструкция 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, предвид законовата делегация с чл. 26, ал. 2 от ЗМВР. Министърът на вътрешните работи се явява администратор на лични данни по правилото на чл. 29 от ЗМВР и като такъв е конституиран в производството пред КЗЛД. Личните данни на заявител на престъпление, обработвани в информационни фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, се заличават при изтичане на 5 години от датата на въвеждането им във фондовете на МВР, предвид чл. 5 от Инструкцията. Тъй като регистрацията е извършена на 13.06.2019 г. петгодишният срок не е изтекъл и правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу отхвърлително решение на КЗЛД ППН-01-11/7.04.2021 г. Предвид изхода на спора са основателни своевременно направените искания на ответниците за присъждане на направените по делото разноски по чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правна помощ, които настоящата инстанция определя на 100 лева за процесуално представителство на всеки от ответниците. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение