Решение № 12374 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2016 г.

Решение № 12374 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. и Ж. С. Х., чрез техния пълномощник, срещу решение № 45/15.02.2016 г. по адм. д. № 161/2015 г. на Административен съд С. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. По делото е депозирана и частна жалба от касаторите срещу определение № 95/10.03.2016 г. по същото делото. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. Ч. чрез процесуалния си представител в писмено възражение намира касационната и частната жалби за неоснователни и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № 164/22.05.2015 г. на кмета на община Ч., с която им е наредено да премахнат незаконен строеж - стопанска сграда, разположен в рамките на улична регулация - тупик, заключена между УПИ V - Здравен дом, УПИ IV-101, УПИ VI-100 в кв. 4 и главната улица по плана на с. З., като изпълнен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Сградата е изградена през 1975 г. от наследодателя на жалбоподателите. Същата е масивна със стени от тухлена и каменна зидария, покрив от греди и ламарина и е предназначена за отглеждане на животни. Постройката е без строителни книжа, в улична регулация - в тупика, заключен между УПИ V - Здравен дом, УПИ IV-101, УПИ VI-100 в кв. 4 и главния път. Уличната регулация не е променяна и е съобразно застроително-регулационния план от 1968 г. Спрямо строежа не са налице предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, тъй като строеж, извършен в улична регулация, не е допустим нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито по сега действащия ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен в улична регулация - в улицата тупик, общинска собственост. В случая се претендира от жалбоподателите собственост върху мястото - улицата тупик - в полза на наследодателя им съобразно договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба от 1991 г. Кому принадлежи правото на собственост върху земята е въпрос, който е ирелевантен за процесния спор, тъй като застроително-регулационният план е от 1968 г., влязъл е в сила и като такъв следва да е проявил и евентуалното си отчуждително си действие и към имоти, собственост на физически лица към момента на влизането му в сила. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Строежът е без строителни книжа, което сочи на незаконен такъв. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. С оглед местонахождението на незаконния строеж - в улица тупик - същият не е търпим, тъй като не са налице предвидените в § 16, ал . 1 ПЗРЗУТ предпоставки. Като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. По частната жалба: С обжалваното определение е допълнено решение № 45/15.02.2016 г. по адм. д. № 161/2015 г., като А. Х. Х. и Ж. С. Х. са осъдени да заплатят на община Ч. направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Определението е правилно. Разноските са претендирани своевременно в открито съдебно заседание на 15.01.2016 г., не са присъдени с решението, като искането за изменение на решението е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд по т. д. № 5/2009 г. в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Поради това обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,