Решение № 5106 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2013 г.

Решение № 5106 от 11.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 1298 от 22.05.2013 г. по адм. дело № 4841/2012 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, ХХVI състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Поддържа, че с РА правилно по отношение на Маргарита Анастасова е определено задължение по ЗОДФЛ (отм.) в резултат на наличието на облагаем доход от продажба на недвижимо имущество във връзка с нотариален акт № 4/2006 г., като изводът на съда за незаконосъобразност на РА не кореспондира със събраните доказателства и приложимия материален закон. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Маргарита Анастасова, действаща като ЕТ "Мара - Маргарита Анастасова" срещу РА и се претендират направените по делото разноски. Ответната страна - Маргарита Георгиева Анастасова, действаща като ЕТ "Мара - Маргарита Анастасова", не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Маргарита Георгиева Анастасова, действаща като ЕТ "Мара - Маргарита Анастасова" срещу Ревизионен акт /РА/ № 1003986 от 1.02.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 150 от 19.04.2011 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за ДОД по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 9 490,44 лева главница и 4576,33 лева лихви. В хода на ревизията органите по приходите констатират, че през 2006 г. ревизираният субект е извършил следните разпоредителни сделки с недвижими имоти: 1. Продажба на недвижим имот - апартамент № 20, находящ се в гр. Добрич, ул. "Екзарх Йосиф" № 5, на стойност 70 000, 00 лв., за която бил съставен н. а. № 4/16.06.2006 г. Купувач по акта е синът на жалбоподателката - Чавдар Цветанов Русев. В рамките на ревизионното производство е установено, че апартаментът е бил придобит на 8.04.2005 г. за 21 204.50 лв. съгласно фактура № 0000001180/8.04.2005 г., издадена от "Сплендид" ООД. Актуализираната данъчна оценка по н. а. № 4/16.06.2006 г. е 27 826.50 лв., а данъчната основа за облагане е определена от ревизиращите съгл. чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 42 173.50 лв. (70 000 лева - 27 826.50 лева; 2. Продажба на 3.002 дка земеделска земя за 6 707.00 лв. с н. а. № 1187/14.12.2006 г. Установено е, че същата е придобита на 03.05.2005 г. за 178,25 лв. Актуализирана данъчна оценка по н. а. № 117/2006 г. е 6 687.00 лв., определената по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа е 20.00 лв. (6 707 лева - 6 687 лева). Констатирано е, че лицето не е подало ГДД за 2006 г. и съобразно така установеното органите по приходите приемат наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за преминаване към облагане по особения ред. На физическото лице е връчено уведомление изх. № 5888-3 от 8.11.2010 г. на ТД на НАП Варна, офис Добрич по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, както и е връчено ИПДПОЗЛ изх. № 5888-2 от 08.11.2010 г. за изискване на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор на искането ревизираното лице е представило изисканата декларация за 2006 г. Въз основа на анализ на данните в декларацията на лицето и събраната по служебен път информация от трети лица органите по приходите са приели, че доходите от продажбата на описаните недвижими имоти са извън приложното поле на чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и са определили по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) облагаем доход за периода в размер на 42 193,50 лева, представляваща сбора между сумата в размер 42 173,50 лева /разликата между продажната цена на имота, описана в т. 1 - 70 000 лева и актуализираната цена по н. а. № 4 от 16.06.2006 г. - 27 826,50 лева/ и сумата в размер на 20 лева /разликата между продажната стойност на земята, описана в т. 2 - 6707,00 лева и актуализираната данъчна оценка на земята - 6687,00 лева/. Съдът е приел, че РА следва да се отмени като материално незаконосъобразен поради недоказване на факта, че сумата от 48 000 лева по н. а. № 4/2006 г. действително е получена от ревизираното лице и съответно, не е налице облагаем доход от продажба на недвижим имот за процесната 2006 г. Така постановеното съдебно решение се явява правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Административен съд Варна е обсъдил задълбочено събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, включително и заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, допусната в изпълнение на задължителните указания, дадени с Решение № 15789 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 4253/2012 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение. Съгласно цитирания нотариален акт № 4/2006 г. продажната цена на имота е за сумата от 70 000 лева, като в него изрично е посочено, че продавачът е заявил получаването на сума в размер на 22 000 лева, а сумата от 48 000 лева ще бъде изплатена на продавача от купувача с банков кредит по силата на договор за банков кредит № 556 от 13.06.2006 г., сключен с "Булбанк" АД. Спорният въпрос е дали ответникът по касация е получил сумата в размер на 70 000 лева по цитирания нотариален акт и не е декларирал получения доход от продажба на недвижим имот. Установено е, че незабавно след получаване на кредита в размер на 48 000 лева по индивидуалната си разплащателна сметка в "Булбанк" АД /на 23.06.2006 г./ купувачът Русев е превел 45 000 лева от него по разплащателна сметка на "Стратос" ООД за погасяване на кредити на дружеството, в което съдружници са ревизираното лице и нейният син. В писмо изх. № 2699 от 19.01.2012 г. от "Уникредит Булбанк" АД е посочено, че в досието на Чавдар Русев не се съдържа писмен документ от Маргарита Анастасова за дадено съгласие за извършения превод. Съгласно констатираното от вещото лице в приетата по делото ССчЕ сумата от 45 000 лева, наредена от кредитополучателя Чавдар Русев е постъпила на 23.06.2006 г. по банкова сметка на "Стратос" ООД в СЖ "Експресбанк" АД и е разходвана за погасяване на кредити на дружеството, като още на датата на постъпването й е била внесена за погасяване на два кредита - 2 500 лева и 43 000 лева. Експертът е установил, че съдружниците в "Стратос" ООД имат следните дялове: - Чавдар Русев - 8 дяла по 500 лева всеки - 80 %; - Маргарита Анастасова - 2 дяла по 500 лева - 20 % от капитала и това съотношение не е променяно към 23.06.2006 г. Въз основа на отговорите на вещото лице в приетото като неоспорено заключение по ССчЕ обосновано Административен съд Варна е приел, че процесната сума от 48 000 лева не е постъпвала по сметка 107 на съсобственика Маргарита Анастасова и тя не е дала съгласие за превеждането й в полза на "Стратос" ООД. В резултат на това правилен е изводът на съда, че ревизираното лице не е получило цялата продажна цена по н. а. № 4/2006 г. Необосновано органите по приходите се позовават на нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ, тъй като същата е действаща от 01.01.2007 г., а процесният доход е реализиран през 2006 г. След като е установено, че ответникът по касация не е дал съгласие, респ. не е сключил споразумение с купувача остатъкът от продажната цена по нотариалния акт да бъде получен от трето лице, то констатацията на ревизиращите за реализиран приход от продажба на недвижим имот в размер на 70 000 лева се явява недоказана. Прието е, че приходът от продажбата на посочения имот за Анастасова е 22 000 лева, като след като апартаментът е закупен за 21 204,50 лева и е продаден за 22 000 лева и данъчната му оценка е по-висока за сумата от 27 826,50 лева, то съгласно чл. 24, ал. 1 и ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) вр. чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ физическото лице не е реализирало доход, подлежащ на облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.). След като РА относно определената данъчна основа в размер на 42 173,50 лева се явява незаконосъобразен, то по отношение на другия придобит недвижим имот /земеделска земя с площ 3.002 дка/ с данъчна основа 20 лева не е налице облагаем доход с оглед нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ /необлагаемият минимум е 2 160 лева/. Като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд Варна, I отделение, ХХVI състав е постановил правилен съдебен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение