Решение № 3319 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2013 г.

Решение № 3319 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Националната здравно-осигурителна каса /НЗОК/ чрез юриск. Светослав Петкашев срещу решение № 533 от 03.04.2013 г., постановено по адм. д. № 874/2012 г. по описа на АС-Благоевград, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е уважена изцяло исковата претенция на ЕТ" Виолета Пенджакова - Мулти -ВМ", ЕИК 040077459 със седалище гр. Благоевград като НЗОК е осъдена да заплати на ищцата главница в размер 21 629,44 лв и лихва за забава върху главницата в размер на 9 926,90 лв, представляващи пропуснати ползи в резултат на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК в колона 7 - "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от задължително здравно осигурено лице" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", съставляващо неразделна част от горното Указание. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл. 208 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът ЕТ" Виолета Пенджакова - Мулти -ВМ", не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Иванчева по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба и писмена защита по същество с развити доводи за неоснователност на жалбата, съответно - правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Благоевград е осъдил НЗОК да заплати на ЕТ "Виолета Пенджакова - Мулти -ВМ" със седалище гр. Благоевград сумата от 21 629,44 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди- пропуснати ползи, ведно с дължимата законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 9 926,90 лв, представляваща лихва за забава върху горната главница. Въпреки, че в диспозитива на съдебното решение не се съдържа нито основанието за присъдените вреди, нито периода, в който същите са причинени, съответно дължими / безспорна непрецизност на съдебния диспозитив/, видно от петитума на исковата молба, писмената защита на ищеца и мотивите на съдебното решение, присъдените имуществени вреди и лихвата за забава върху тях са резултат от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК-РД16-3/10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК в колона 7 - "пределна цена за НЗОК" и колона 9"максимална стойност, заплащана от задължително здравно осигурено лице" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", а периодът, за който са присъдени сумите е: от 01.02.2008 г. /датата на влизането на Указанието на директора на НЗОК в сила/ до 31.05.2009 г. - датата, на която приложението на Указанието в отменената му част е спряно от НЗОК с влизането в сила на нов Позитивен лекарствен списък. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Благоевград, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените искове са изцяло основателни. Съдът е заключил, че са налице всички, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ предпоставки, за да бъде ангажирана обективната безвиновна отговорност на НЗОК за вреди, а именно: 1. налице е незаконосъобразен административен акт на властнически орган на държавата, чиято незаконосъобразност е установена с влязло в сила съдебно решение; 2. незаконосъобразният административен акт е при или по повод извършване на административна дейност; 3. от този акт са настъпили реално вреди за ищеца в претендирания от него период на увреждане 4. настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. Съдът, основавайки се на приетата като неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, е стигнал до извода, че исковете са доказани, освен по основание, и по размер, поради което е уважил същите в цялост. Решението на АС-Благоевград е неправилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите на сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Липсват третата и четвъртата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ, а именно: от отменения нормативен акт да са настъпили реално вреди за ищеца, а ако евентуално се приеме, че са настъпили вреди, тези вреди не са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. С влязлото в сила съдебно решение на ВАС, пето отделение, публикувано в "Държавен вестник" - бр. 27 от 10.04.2009 г. са отменени колона 7 и 9 от Приложение № 2 - "Лекарствен списък на НЗОК-работна версия за аптеки" към указанието на директора на НЗОК, с които са определени пределна цена за НЗОК/колона 7/ и максимална стойност на лекарства, плащана от здравно осигурените лица / колона 9/. В исковата си молба ЕТ "Виолета Пенджакова- Мулти-ВМ" - гр. Благоевград твърди, че в качеството си на търговец на дребно е била принудена да продава лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства по смисъла на чл. 262 във вр. с § 18, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ съгласно отменените колони 7 и 9 от Указанието на директора на НЗОК, които намалявали размера на нормативно определената в чл. 7, ал. 1, т. 3 от действащата Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /НУПРРРЦЛП/ надценка за търговците на дребно /аптеките/, фиксирани съответно на 22%, 20% и 18 % според цената на продукта по критериите, посочени в чл. 8 от същата наредба. Настоящият състав на ВАС, III отделение намира, че за ищеца не са настъпили реално твърдяните от него вреди - пропуснати ползи за исковия период поради следното: Ищецът не доказва пропуснати ползи за процесния период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по чл. 7 от НУПРРРЦЛП надценки, тъй като посочените в същия чл. от Наредбата размер на надценките не е фиксиран. Разпоредбата на чл. 7 от приетата с ПМС № 295/03.12.2007 г. НУПРРРЦЛП/ в сила към края на периода, за който се претендират вредите/ посочва начина и компонентите за формиране на крайната цена на лекарствените продукти от хуманната медицина, сред които и цената за лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства /чл. 7, ал. 1 от Наредбата/. Сред трите компонента, определяща крайната цена на този вид лекарствени продукти, фигурира и компонентът "надценка на търговец на дребно в размер на 22, 20 или 18 % от заявената по т. 1 цена, съобразно критерия, определен в чл. 8" /чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата/. Неправилно ищецът квалифицира така определената надценка по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата като фиксирана такава, поради което не е провел и пълно доказване на твърденията си за претърпени от него вреди -пропуснати ползи. В правния мир действа принципът, утвърден както в ЗЛПХМ, така и в чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП, съгласно който търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 - т. е. определената цена на лекарствен продукт от позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й е фиксиран и нормативно гарантиран. Същият също следва да се тълкува като определен със своя максимум, но не и минимум или твърда величина. След като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат, а още по-малко са нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП, тъй като при нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и т. н. На следващо място - претенцията на ищеца за пропуснати ползи не е в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Евентуалните вреди за ищеца са в причинна връзка не с отменените колона 7 и колона 9 от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК- РД16-3/10.01.2008 г., а със сключения между НЗОК и едноличния търговец договор № 01-0633/28.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК и анекс към него от 31.01.2008 г. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от този договор / л. 11 по делото/ предвижда предоставянето от фармацевта -изпълнител на отстъпка в размер на 8% от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Директорът на НЗОК не е упражнявал административна власт при сключване на договора, тъй като, както правилно отбелязва касаторът, в правната уредба на РБългария не съществува правна норма, която да задължава фармацевта да сключи договор с НЗОК. Сключването на договор с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК предполага свободната воля и желание на управителя на съответната аптека, който, подписвайки договора, предварително се е съгласил с предложените от НЗОК условия в него. Със сключването на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляване на печалбата на аптеката. Ако не беше приел отстъпка от 8% от пределната цена на лекарствените продукти, действително не би се стигнало до подписване на договора, но това обстоятелство не прави отношенията НЗОК- фармацевт-изпълнител различни от договорните. Ищецът би могъл да работи на свободния пазар като аптека и без да е сключил договор с НЗОК. Но при подписването на такъв договор, какъвто е конкретният случай, разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от договора става част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Предвид особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характера на отношенията, които регулират договорите с касата, следва да се приеме, че НЗОК действа като орган на власт само в случаите, в които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на Върховния административен съд № 5 от 2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. С оглед гореизложеното АС-Благоевград неправилно е приложил материалния закон, като необосновано е приел, че е налице реално настъпила вреда за ищеца, договорът между НЗОК и едноличния търговец е сключен при упражняване на административна дейност и претендираните вреди са в причинно - следствена връзка с отменените по съдебен ред Указания. Съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено, а предявеният от ЕТ" Виолета Пенджакова - Мулти -ВМ"със седалище гр. Благоевград срещу НЗОК иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение