Решение № 135 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 165/2019 г.

Решение № 135 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 165/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 275 от 9.04.2019 г., по касационната жалба на С. В. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 189 от 6.08.2018 г. по в. гр. д. № 170 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Кюстендил, в частта, с която е отменено решение № 644 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 772/2017 г. на РС Дупница и С. В. Х. е осъден да заплати, на основание чл. 55, ал. 1 изр. 1 ЗЗД, сумата от 8 131 лв., от която 5 784 лв. - получено без основание обезщетение чл. 222, ал. 3 КТ и 2347 лв. - получено без основание обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ, в частта за разликата над 4 131. 10 лв. както и изцяло в частта, с която е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. /от по 1000 лв. за първата и въззивната инстанции/. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на иска в обжалваната част. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка или може да се позове само на избрана част от доказателствата, без да изложи съображения защо отхвърля като недостоверни останалите?, по който е констатирано противоречие с решения по гр. д. № 4744/2008 г. на І г. о., по гр. д. № 5096/2008 г. на ІV г. о. и по гр. д. № 6832/2014 г. на ІV г. о. В съдебно заседание страните не се явяват, но ответникът се представлява. Процесуалният му представител желае въззивният акт да бъде потвърден, като изразява становището си, че касаторът разполага с други процесуални способи, чрез които да възстанови претендираната сума. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване: Съгласно горецитираните решения и трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че съдът е длъжен да основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. В конкретния случай не е имало спор по следните установени факти: С. В. Х. е предявил срещу РПК "Рила" иск за заплащане на сумата от 4 000 лв., представляваща неизплатената част от дължимото му обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ след прекратяване на трудовото му правоотношение. В хода на производството РПК "Рила" е предявила срещу С. В. Х. насрещен иск, на основание чл. 55, ал. 1 изр. 3 ЗЗД за сумата от 8 131. 00 лв., представляваща получено без основание обезщетение, включващо сумите от 5 784 лв., получено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 2 347 лв., получено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. С. В. Х. е работил в РПК "Рила" за периода от 20.10.1975 г. до 30.03.2017 г., заемайки различни длъжности, включително и "председател" за периода от 1.06.1999 г. до 1.05.2014 г. Със заповед № 4 от 29.04.2014 г. е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На същата дата /29.04.2014 г./, УС на РПК е взел решение за преназначаването му като председател до изтичане на мандата му през 2017 г. След прекратяване на трудовото правоотношение, му е признато правото на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г. в размер на 51 работни дни /2 347 лв./ и по чл. 222, ал. 3 КТ на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца /6 х 964 лв. = 5 784 лв./ Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че с разходен касов ордер № 290 от 26.05.2014 г. на С. В. Х. е изплатен пълният размер на дължимото обезщетение от 8 131. 00 лв. /2 347 лв. + 5 784 лв. /, каквото е и счетоводното отразяване в РПК. От същото заключение е видно и че впоследствие – с приходен касов ордер № 161 от 26.05.2014 г. С. В. Х. е възстановил на РПК "Рила" сума в размер на 6 652 лв. /като е задържал само сумата от 1 479 лв./ Тази сума от 6 652 лв., вещото лице установява, че е депонирана по с/ка 501/499 и е осчетоводена по с/ка 499 в счетоводните регистри на кооперацията. С два разходни касови ордери с № 720 от 12.08.2014 г. и с № 1123 от 31.10.2014 г. на С. В. Х. са изплатени сумите от 1 652 лв. и 1 000 лв. След тези плащания, от пълният размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ от 8 131. 00 лв., той реално е получил 4 131 лв., като е върнал сумата от 4 000 лв. В приетото заключение изрично е посочено, че "сумата в размер на 4 000 лв. стои в РПК по сметка 499, като дължима за плащане". При така установените безспорни факти, въззивният съд е приел, че С. В. Х. не е изпълнявал длъжността "председател"на РПК "Рила", въз основа на трудово правоотношение, поради което обезщетение не му се дължи и е предявената от него претенцията за 4 000 лв., заявена като обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за прекратяване на трудово правоотношение поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е неоснователна. Уважен е насрещният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с довода че С. В. Х. е получил сумата от 8 131 лв., от които 5 784 лв., обезщетение чл. 222, ал. 3 КТ и 2347 лв., обезщетение чл. 224, ал. 1 КТ без основание. В мотивите си, съдът не е обсъдил гореописаното заключение на приетата по делото експертиза, съгласно което от претендираната с насрещният иск сума от 8 131. 00 лв., ищецът не е получил сумата от 4 000 лв., която и понастоящем е налична в кооперацията, съобразно данните от собственото й счетоводство. Имайки пред вид отговорът на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивната инстанция за наличие на хипотеза по чл. 55, ал. 1 ЗЗД досежно сумата от 4 000 лв. Във всички случаи, за да се дължи връщане, следва преди това сумата да е получена /без значение дали при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание или на отпаднало основание, съобразно указанията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 по гр. д. № 1/79 г. на Пленум на ВС/. След като е надлежно установено, че ищецът е възстановил сумата от 4 000 лв., изводът на въззивният съд, че я е получел, се явява неправилен и в тази част, следва въззивният акт да бъде отменен, а предявеният насрещен иск отхвърлен, като неоснователен. В останалата част въззивният акт като необжалван е влязъл в сила. Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 КТ, следва да бъде пререшен въпроса с разноските, като за касационната инстанция бъдат присъдени направените разноски на касатора изцяло, които са в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № Д-177 от 25.09.2018 г., в който сумата е отразена като платена в брой, а за ответната страна, размерът на присъдените за въззивната и първата инстанции разноски следва да бъде редуциран наполовина – до 1000 лв. /по 500 лв. за инстанция/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение