Решение № 6634 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2015 г.

Решение № 6634 от 5.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2015 г., III о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 605 от 2.12.2014 г., постановено по адм. д. 602/14 г. Административен съд - Пазарджик, трети състав, е отхвърлил изцяло предявения иск от Назъм Назми Азис - понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, с искане ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, като е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 440 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Назъм Назми Азис - понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик, чрез назначения му служебен пълномощник адвокат Атанас Узунов от АК - гр. Пазарджик. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пазарджик е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В протеста се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пазарджик. Ответната по касационната жалба Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в него касационни основания, приема за установено следното: Касационният жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд Пазарджик е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск от Назъм Назми Азис - понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, с искане ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка относно преместването на ищеца от Затвора - гр. Пловдив във Затвора - гр. Пазарджик, както и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. Прието е, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, безсъние и здравословни проблеми, причинени от преместването на ищеца от единия затвор в другия, който не е в районна на местоживеенето му. Решаващият съд е счел така предявения иск за неоснователен и недоказан, като мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. за да бъде доказана претенцията по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ следва да бъде установено: причинена вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. 2. неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че ответникът с действията си му е причинил вреда. 3. от събраните по делото доказателства се установява, че по предложение на началника на Затвора - Пловдив е издадена заповед за преместване на ищеца в затвора - Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание "доживотен затвор", която заповед е оспорена от лишения от свобода по административен ред пред министъра на правосъдието, който е отхвърлил подадената жалба със заповед № ЛС-04-1184/17.07.2014 г., като няма данни ищецът да е упражнил до край дадената му възможност да оспори заповедта по съдебен ред. 4. по делото не са доказани твърденията на ищеца, че пребиваването му в Затвора - Пазарджик възпрепятства осъществяване на свиждания с негови близки. На база на изложеното е направен краен извод, че не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при ответника, които по повод на изпълнение на административна дейност да са довели до влошаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в главоболие, безсъние или изживяване на негативни емоции, поради което исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Постановеното решение на Административен съд - Пазарджик е не правилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Видно от данните по делото, касационният жалбоподател е предявил претенцията си по чл. 1 от ЗОДОВ поради това, че е бил преместен по негови твърдения незаконосъобразно от Затвора - гр. Пловдив в Затвора - гр. Пазарджик на основание заповед № Л-4059 от 9.04.2014 г. на в. н. д. зам. главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. София. По отношение на тази заповед първоинстанционния съд е приел, че няма данни тя да е обжалвана пред съда, поради което я намира за влязла в сила. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, искът за вреди може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. Според ал. втора от същия член, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото по делото заседание. Предвид наименованието на чл. 204 от АПК "Допустимост на иска", отмяната на административния акт по съответния ред е положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК. Това обстоятелство следва да бъде установено в хода на съдебното производство, като бъде указано на ищеца да представи доказателства в тази насока, ако такива не са ангажирани с исковата молба. На настоящия съдебен състав е служебно известно /и поради участие на съдията докладчик в посоченото дело/ обстоятелството, че с определение № 4506 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 424/2015 г. е отменено разпореждане № 1362 от 4.11.2014 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 829 по описа за 2014 г., с което на Назъм Назми Азиз, понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса, като вместо него е постановено друго такова, с което освобождава Назъм Назми Азиз, понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик, от задължение за внасяне на 10.00 лв. държавна такса. Със същото определение е отменено и определение № 1429 от 17.11.2014 г., на административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 829 по описа за 2014 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Назъм Назми Азиз против заповед № ЛС-04-1184/17.07.2014 г., издадена от заместник министъра на правосъдието и е прекратено производството по делото като делото е върнато на същия съд за разглеждане на жалбата. Приемайки, че въпросната заповед е влязло в законна сила, без да събере доказателства в тази насока и без да укаже на страната, че следва да представи такива доказателства, и отхвърляйки в последствие исковата претенция, Административен съд - гр. Пазарджик е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това обуславя отмяна на постановеното решение на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да бъдат събрани доказателства относно движението на спора по адм. д. № 829/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик и при висящност на производството по него, производството по настоящето дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, или двете производства да бъдат съединени в едно общо производство при условията на чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 204, ал. 2 от АПК, по което да бъде преценена законосъобразността на оспорената заповед и основателността на исковата претенция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,