Решение № 8835 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2017 г.

Решение № 8835 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М., гражданка на Афганистан, подадена чрез адв. М. Коен, против решение № 4742 от 14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6098 от 2017 г. по описа на Административния съд - С.-град с доводи, че е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Илиева, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е обсъдил фактическата обстановка по делото, свързана с историята на чужденката, както и доказателствата по делото. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на решението от административния орган не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдебното решение е обосновано. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на С. М., гражданка на Афганистан, против Решение № 9240/10.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо С. М. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на нея да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещата закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на С. М. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната са най-вече икономически. Видно от Протокол № УП-17968/23.01.2017 г. от проведеното с чужденката интервю тя изрично е заявила, че не е имала проблеми поради етническата й принадлежност или изповяданата от нея религия, не е арестувана или съдена в Афганистан, като също така не е членувала и в политически организации. Изрично е посочила, че в страната й на произход не й е било оказвано насилие. На въпрос от страна на административния орган дали е имала проблеми относно пола, търсещата закрила е посочила "да", като е разяснила, че това е свързано с обстоятелството, че в Афганистан жените нямат право да работят и да учат. Така посоченото от нея обаче е в противоречие с останалата част от разказа й, защото след това С. М. е посочила, че е работила в силите на НАТО. Посочила е, че "мъжете ми се караха, че работя при чужденците", което показва негативно отношение на околните за местоработата й, а не като цяло, че тя работи. Също така е посочила, че тя е завършила средно образование в Афганистан, където в момента се намират родителите й и двете й сестри, които са омъжени. Също така, в противоречие с казаното от нея, че жените не могат да работят, от заявеното от С. М. в интервюто се установява, че едната й сестра е отишла на работа на нейното място в чуждия контингент и работи там като лекар. В заключение следва да се посочи, че чужденката изрично е заявила, че нейната цел е Германия, където се намира един от братята й, като също така след влизането й на територията на Р. Б. и подаването й на молба за закрила, С. М. е напуснала страна и е достигнала до Унгария, от където е била върната в България. Всичко посочено дотук идва да обоснове извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденката по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността й като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на представените справки следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденката, не е установено тя да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,