Решение № 13503 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13264/2012 г.

Решение № 13503 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13264/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия чрез нейния председател, против решение № 4955 от 05.09.2012 г. по адм. дело № 5682 от 2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон с довода за нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Георги Костов Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът по жалба на Георги Костов е отменил решение № 230 от 16.06.2011 г. на комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА в частта, в която се установява и обявява принадлежността на жалбоподателя към органите на ДС в качеството му на секретен сътрудник. Съдът е изложил съображения, че оспореното решение е постановено при нарушение на материалния закон, а именно на чл. 30, ал. 1, т. 2 от посочения специален закон. Нарушена е забраната по посочената разпоредба за публикуване на данни за принадлежност по чл. 1 от същия закон на лица, които са дали съгласие за сътрудничество преди навършване на 18-годишна възраст, но няма доказателства за дадена информация от жалбоподателя след навършване на 18-годишна възраст. Решението е неправилно, като съдът незаконосъобразно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от закона. Установяването и обявяването на принадлежност на конкретно лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се извършва с решение на комисията въз основа на документи, посочени неизчерпателно в чл. 25 от същия закон, в производство, което не съдържа процедура по участие на страни. За нуждите на закона е дадена легална дефиниция на "документ" в § 1, т. 1 от допълнителните му разпоредби. Комисията е задължена ex lege да извърши проверка и да обяви принадлежност на лицата, заемали или заемащи публични длъжности, извършвали или извършващи публични дейности по смисъла на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, към органите по чл. 1 от същия закон, ако са налице документи за това, като решенията подлежат на публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина - чл. 29, от закона. Жалбоподателят е бил обект на задължителна проверка по следните съображения: Съгласно Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) (отм., ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г.) Висшата атестационна комисия (ВАК) е специализиран административен орган към Министерския съвет (чл. 32 от ЗНСНЗ), който се състои от Президиум и научни комисии по отделни научни области или специалности. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗНСНЗ (отм.) Президиумът на ВАК се състои от председател, заместник-председател, научен секретар и членове, като съгласно ал. 2 на същия чл. председателят, заместник-председателят и научният секретар се назначават от председателя на Министерския съвет за срок от 3 (три) години. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗНСНЗ (отм.) членовете на Президиума и на научните комисии на ВАК се назначават също за срок от 3 (три) години от председателя на Министерския съвет. Висшата атестационна комисия е закрита на 31 март 2011 г. съгласно § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. 38 от 21 май 2010 г., изм., ДВ, бр. 81 от 15 октомври 2010 г., изм., ДВ, бр. 101 от 28 декември 2010 г.). С оглед изложеното по-горе визираните в чл. 33 от ЗНСНЗ (отм.) длъжности във ВАК са публични длъжности по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 29 от ЗДРДОПБГДСРСБНА (други длъжности, които се заемат с акт на министър-председателя) и лицата, заемали или заемащи тези длъжности, подлежат на задължителна проверка по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Видно от извлеченията от списъци на членовете на научни комисии и на Президиума на ВАК, приложени към писмата на председателя на ВАК, представени по т. 1 и 2, жалбоподателят Георги Костов Георгиев с ЕГН ********** е посочен като заемащ публичната длъжност "член на Президиума от 2009 г.", поради което е подлежал на проверка съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 29 от същия закон. В конкретния случай въз основа на наличните документи, предадени от МВР, комисията е извършила проверка в кръга на правомощията си, установила е принадлежността на лицето към ДС като секретен сътрудник агент и е издала съответното решение по надлежния ред, а именно на заседание и след проведено гласуване съгласно закона. Съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА "секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството си на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Доказателства, че жалбоподателят е бил секретен сътрудник - агент на ДС, се съдържат в посочените по-горе документи. От тях е видно, че Георги Костов Георгиев, роден на 21.01.1941 г. в гр. София, е вербуван на 15.01.1959 г. и е регистриран като секретен сътрудник - агент на ДС, с псевдоним "Иванов" на 27.01.1959 г. - след навършване на 18-годишна възраст. Данните, посочени в картон обр. 4, като: л. д. 60921, арх. № Iа-36618, псевдонима "Иванов", категорията на секретен сътрудник агент, дата на вербуване, дата на регистрация и структурата на ДС, към която е осъществявано сътрудничеството, напълно съвпадат с данните, отразени на стр. 1 в регистрационния дневник, извлечение от който е представено по т. 3.1. Информацията се подкрепя от представеното по т. 3.3 извлечение от протокол № 1359 от 1962 г. за унищожаване на материали, в което под № 25 фигурира предложение за унищожаване на лично и работно дело № I-А 36618 на Георги Костов Георгиев, рождена дата - 21.01.1941 г, . като е посочено, че жалбоподателят е вербуван през 1959 г. от полк. Ефремов. Изложените по-горе обстоятелства, че жалбоподателят е бил секретен сътрудник - агент на ДС, се съдържат и на стр. 5, т. 15 от доклада на МВР, в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, представен по т. 3.4. Наличието на дейност от страна на оспорващия като секретен сътрудник - агент на ДС, е установено въз основа на документи от кръга на посочените алтернативно и неизчерпателно в чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно: "наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки"), "протоколите за унищожаване", същите носят единна информация и отговарят на определението за "документ", дадено в § 1, т. 1 от ДР на закона. Съгласно посочената дефиниция "документ" е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. В тази връзка са неприемливи твърденията на жалбоподателя, че не е осъществявал сътрудничество, тъй като не е изразил желание да сътрудничи, а "под страх" е приел сътрудничеството. Следва да се отчете обстоятелството, че съгласно специалния ЗДРДОПБГДСРСБНА при установяване и обявяване на принадлежността на лицата към органите по чл. 1 от закона комисията не разполага с правомощия да преценява нито реда и обстоятелствата, при които лицето е привлечено за сътрудничество към службите, нито да подлага на проверка действията на оперативните работници, в това число законодателят не е натоварил комисията с правомощие да извършва проверка на реда и обстоятелствата, при които са съставени документите, установяващи принадлежност на едно лице към органите по чл. 1 от закона, както и да подлага на съмнение информацията, съдържаща се в тях. Законът възлага на комисията единствено да констатира, че данни за принадлежност на проверяваното лице съществуват в справочните масиви и документи към момента на постановяването на решението, както и при наличието им да обяви принадлежността му към ДС. В този смисъл комисията формира решението си въз основа на официални удостоверителни документи, предадени й от орган по чл. 16 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, които доказват с обвързваща доказателствена сила, че фактите - предмет на удостоверително изявление, са се осъществили така, както се твърди в документите. Изложеният в жалбата довод за незаконосъобразност на решението в частта, касаеща обявяването на принадлежност на оспорващия в нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е неоснователен по следните съображения: Действително оспорващият (роден на 21.01.1941 г.) е вербуван преди навършването на 18 години. Същият е регистриран като секретен сътрудник - агент на ДС, след навършване на пълнолетие (дата на регистрация съгласно стр. 1 на регистрационния дневник - 27.01.1959 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от закона не подлежат на публикуване данни за лице, което е изразило готовност да дава или е давало информация единствено до навършване на 18-годишна възраст. В конкретния случай посочената разпоредба е неприложима, тъй като от документите, въз основа на които е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1, е видно, че дейността на оспорващия като секретен сътрудник агент е продължила и след навършването на 18 години. От стр. 3, ред 3 на представеното по т. 3.1 извлечение от регистрационния дневник е видно, че жалбоподателят е снет от действащия оперативен отчет на 23.03.1960 г. В картон обр. 3 се съдържат данни, че оспорващият е бил ръководен от о. р. Емил Маринов Реленков, о. р. Вл. Владимиров и о. р. Стойне Иванов. В протокола за унищожаване също се съдържа информация за осъществявана дейност след навършването на пълнолетие. Нещо повече - самият Георги Костов Георгиев посочва в жалбата си, че е имал контакти със служители от службите до февруари-март 1960 г. В тази връзка следва да се приеме, че са налице документи по смисъла на закона, от които е видно, че лицето е сътрудничило на ДС и след навършването на пълнолетие, поради което не е приложима хипотезата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от закона. Тълкуването на посочената разпоредба следва да се извършва логически и систематично във връзка с разпоредбите на чл. 24 и 25 от закона, уреждащи реда и обстоятелствата за обявяване на принадлежност и доказването на наличие на дейност като щатен или нещатен служител или секретен сътрудник, какъвто е настоящият случай. Наличните документи от алтернативно изброените за установяване на дейност, от които по категоричен начин е видно, че за жалбоподателя фигурират данни за дейност от дати и след навършването на пълнолетие, са доказателство за съпричастността му към ДС, поради които не е била налице правна пречка за публикуване на данните му на интернет страницата на комисията. На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респ. решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност, към съответните служби, посочени в закона, тъй като съгласно закона комисията действа в условията на обвързана компетентност. Законосъобразността на обжалваното решение е свързана и с целта, която си е поставил законодателят чрез приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно - да бъдат отворени и огласени архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА. Предвид гореизложеното оспореното административно решение е взето от компетентния орган; съдържа реквизитите, посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона; посочено е правното основание за издаването му; спазени са установената форма и административнопроизводствените правила. Решението съответства на материалноправните разпоредби и на целите на закона. По изложените съображения и след установените по делото правно релевантни факти обжалваното съдебно решение следва да се отмени и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата на Георги Костов против оспореното административно решение на комисията. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,