Решение № 8594 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2012 г.

Решение № 8594 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3995/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Анатолий Петров Попов обжалва решение № 5517/5.12.2011 г. постановено по адм. д. № 2909/2009 г. на Административен съд - София - град, II отд., 26 състав, с което е отменена заповед № РД-50-41/4.09.1998 г., издадена от кмета на район "Студентски" Столична община, с която на основание чл. 6, т. 7, чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. от ППЗТСУ е одобрено попълването на кадастралната основа на регулационния план на м. "Студентски град" - III ч. като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Национална спортна академия "Васил Левски" чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Ответникът Столична община - район "Студентски" не изразява становище. Останалите ответници физически лица не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е валидно допустимо и правилно. Съответни на доказателствата по делото, че ответникът НСА "Васил Левски" е от кръга на заинтересованите собственици по смисъла на чл. 295, ал. 2, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), съгласно която норма е предвидена възможността за обжалване на заповедта за попълване на кадастралния план от лица, които имат ограничени вещни права върху имота. В конкретния случай имотът е предоставен за ползване и стопанисване на НСА (чл. 14, ал. 1 от ЗДС), и безспорно е публична държавна собственост (чл. 89, ал. 2 от ЗВО). Съгласно АДС от 31.05.1998 г. е описан имотът, предоставен за стопанисване и управление с посочени граници. А от АДС от 1971, 1977, 1989 г. се установява, че на МНП е предоставено за ползване място от 240 х. кв. м, вкл. за спортни съоръжения и сгради на НСА със съответния терен. В съответствие с тези доказателства и заключения на експертизата, обосновано е прието, че нанесеният имот, собственост на касатора засяга част от терена, предоставен за стопанисване на НСА, поради което правилно е прието наличие на предпоставката по чл. 295, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), затова и наведения довод, за липса на правен интерес за ответника НСА "В. Левски " неоснователен. Допустимостта на жалбата и съответно наличието на правен интерес се обуславя от доказването на ограничено вещно право върху имот в обхвата на заповедта, което в случая е установено, поради което е налице правен интерес, поради което оспорването е било допустимо и законосъобразно е разгледано по същество. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В случая е приложим чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.). Имотът е възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в която връзка е предвидено, че попълването става по реда на чл. 86, ал. 1 от правилника. При липсата на акт, съставен от техническата служба, подписан и от пряко заинтересования собственик, обосновано е направен извод за неспазване на изискванията на закона - 86, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), т. е. процедурата за установяване на непълноти и грешки в плана, което е достатъчно основание заповедта да се счете за незаконосъобразна. Приемайки тези изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК,