Решение № 12354 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6312/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на ЕкомаЕООД с адрес на управление в гр.София, чрез адв. Шумарска срещу Решение 785 от 09.02.2023г., постановено по адм. дело 5877/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 16-ДО-148-06 от 01.06.2022г. на Директор на РИОСВ София, с което е отнето Разрешение 16-ДО-148-00 от 22.01.2013г. за извършване на дейности с отпадъци, ведно с всички негови изменения и допълнения. Ответникът Директор на РИОСВ София, чрез юриск. Бозов счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на едноличното търговско дружество, първоинстанционният състав е приел, че в случая обжалваното решение на Директор РИОСВ София е издадено от компетентен орган, при точно спазване на материалноправната регламентация и при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство пред органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, досежно поддържаното от касатора основание за неправилност на първоинстанционното решение, свързани с несъобразяване с нормата на чл.59 ал.2, т.5 АПК, касателно предписаните действията, имащи отношение към последиците на отнемане на разрешението на търговеца. Всъщност, по отношение самото отнемане на разрешението, поради наличие на хипотезата на чл.75 ал.1,т.2 от Закона за управление на отпадъците(ЗУО) липсват конкретни оплаквания в касационната жалба, а от пълната административна преписка се установява наличие на две извършени нарушения на 11.08.2021г. и на 18.08.2021г., за които са били съставени и две НП, влезли в сила на 27.11.2021г. Няма данни към момента на приключване на съдебното дирене, вкл. и пред касационната инстанция, същите да се били отменени, вкл. и по извънредните способи за това, предвидени в ЗАНН. Т.е. налице е било основанието по чл.75 ал.1,т.2 ЗУО за издаване на акта за отнемане на разрешителното за извършване на дейност с отпадъци на оператора. Неоснователно е позоваването в жалбата, че неспазването на сроковете по чл.57 ал.1 АПК опорочава крайния акт, тъй като производството е започнато служебно от органа(а не по молба на субекта), в която хипотеза не се формира и мълчалив отказ. Не се споделя и извода в жалбата, че е налице немотивираност на акта, тъй като той се издава при наличие на конкретна хипотеза и тя е била описан изчерпателно и ясно в съобразителната част на обжалвания акт. Що се отнася до пороците, отнасящи се до разпореденото в част III-та на акта, то разгледаните там въпроси, касаят действия по изпълнение на допуснатото по силата на закона(чл.77 ал.2 ЗУО)предварителното изпълнение на акта по пункт I-ви, уреждащ последици от отнемане на разрешението. Споровете по тяхната законосъобразност, респ. въпросите за реалното им фактическо изпълнение, следва да се разрешават от органа по изпълнение и адресата в отделно производство, съобразно предвиденото в Дял Пети на АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,