Решение № 11249 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2016 г.
ВАСVIII отделение25.10.2016 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 396 от 22.02.2016 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 800 по описа за 2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 161402163/19.09.14 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Т. А. Т. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП гр. П., в потвърдената и изменената му части с Решение № 37/19.01.2015 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П.. ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на "Е. В." ЕООД, гр. С. с ЕИК *********, разноски по делото в размер на 7585 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11249 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е. В." ЕООД, гр. С. с ЕИК *********, подадена чрез адв. Д. Б., против Решение № 396 от 22.02.2016 г. на Административен съд - П. по адм. д. № 800 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161402163/19.09.14 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Т. А. Т. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП гр. П., в потвърдената и изменената му части с Решение № 37/19.01.2015 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД, "Схедион" ООД и "Нотеб" ЕООД, след като по делото са налице множество доказателства за реалността на отразените в тях стопански операции. В тази връзка счита и за необосновани изводите на съда за законосъобразност на РА и в частта относно увеличения ФР за 2012 г. в размер на 976 420.20 лв., което е извършено на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО със сумите по фактурите, издадени от "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД, поради липса на документална обоснованост на отразените в тях доставки. Позовава се на практика на ВАС и на СЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, дело С-324/11 и др. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 27.07.2016 г. от юрк. Бъчварова е постъпила писмена защита, в която същата излага доводи по съществото на спора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Е. В." ЕООД против ревизионен акт № 161402163/19.09.2014 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Т. А. Т. - гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в ТД на НАП гр. П., в потвърдената и изменената му части с Решение № 37/19.01.2015 г. на Директора на Д "ОДОП" гр. П. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Пи преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на ССЕ и СТЕ. Приел е, че фактурите, издадени от "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД, "Схедион" ООД и "Нотеб" ЕООД не отразяват реално осъществени стопански операции. Този извод обуславя и законосъобразността на РА и в частта досежно извършеното, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, увеличение на ФР за 2012 г. на дружеството със разходите по фактурите, издадени от "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Aдминистративният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора в резултат, на което е достигнал до неправилни изводи. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Предмет на спора е наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: За м. 03 и м. 04.2012 г. не е признат данъчен кредит в размер на 8742,53 лв. по 5 броя фактури, издадени от "В и С билдинг" ЕООД. Предмет на доставките са гипсокартон, изолация, лепило и др. строителни материали. Същите са заведени в счетоводството на РЛ по сметка 302 Материали - аналитично по видове материали и количествено. За м. 10.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 2050,00 лв. по фактури № 252/01.06.11 г. и № 253/01.06.11 г., издадени от "Нотеб" ЕООД. Предмет на доставките са телевизори, фотоапарати, телефони, климатици, алуминиево скеле и офис обзавеждане и др. под. Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи - 2бр. от 01.06.11 г. Плащането е в брой. При ревизираното лице стоките са заведени като дълготрайни активи, съгл. Приложената инвентарна книга на сметка 206 "Стопански инвентар". Установено е по безспорен начин правото на фактическо разпореждане във връзка с доставките. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства касаторът е доказал наличието на реални доставки по процесните фактури. За м. 10.2012 г. не е признат данъчен кредит в размер на 10544,00 лв. по фактура № 2/26.10.12 г., издадена от "Ланд фокс" ЕООД. Предмет на доставката е СМР. Към фактурата е приложен договор от 01.08.2012 г., протоколи обр. 19. Същият е сключен във връзка с възложени СМР по договор от 18.09.2012 г. с "Импулс МС" АД. Фактурите издадени към възложителя са отразени счетоводно при РЛ и отчетени приходи от продажба на услугите. За м. 09, м. 10 и м. 11.2012 г. не е признат данъчен кредит в размер на 87000,77 лв. по 9 броя фактури, издадени от "КПФ-Строй БГ" ЕООД. Предмет на доставките са СМР на следните обекти: Б. М., Д. С., МОЛ С., кантар П., административно-битов компекс Р., ремонт на хидроизолацията и водоотвеждането по покривите на сгради - подобекти КПП Люляковица; филтрационно отделение; корпус и Сливни води; централна ведомствена бензиностанция и работни помещения към нея; централна ремонтна база. За някои от обектите са представени договори и фактури от подизпълнител "Йоби груп" ЕООД, протоколи обр. 19. Към всички фактури са налични протоколи обр. 19. Обектите - МОЛ България, Магазин "Джъмбо", "Б. М. - Мотописта", Супермаркет "Лидл" са въведени в експлоатация. Отчетени са приходи от продажби на услугите договорени с възложителите - "Импулс МС" АД, "Виста Г" ООД, СО Спектър" ЕАД и "МИГ Инженеринг" ЕООД. За м. 08, м. 09 и м. 10.2012 г. не е признат данъчен кредит в размер на 78893,83 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД. Представени са договор от 01.08.2012 г., с предмет изпълнение на СМР от "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД на територията на Р България, доставки и почистване на обекти, посочени от възложителя. Два обекта са уточнени в два анекса към договора. Представени са фактурите, протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, счетоводни записвания за фактурите и оборотна ведомост за периода 01.01.2012 г. - 31.10.2012 г. Предмет на доставките са извършени СМР, включващи зидарии, настилки, кофраж, бетон, монтаж на външни обшивки на сгради и на покриви, товаро-разтоварни дейности, изграждане и монтаж на електроинсталации и ВиК инсталации на следните обекти: Б. М. - Мотописта, Комплекс за отдих и курорт, супермаркет Л. П. Тези СМР са извършени в изпълнение на сключени договори с "Импулс МС" АД и "Виста Г" ООД, към които ревизираното дружество е издало фактури, счетоводно отразени, начислен е ДДС и са отчетени приходи от продажби на услуги. За м. 05.2012 г. не е признат данъчен кредит в размер на 10103,01 лв. по фактура № 115/29.05.12 г., издадена от "Дори груп" ЕООД. Предмет на доставката е СМР съгласно акт обр. 19. Към фактурата е приложен акт обр. 19 от 29.05.2012 г., договор от 30.04.2012 г. Възложител към "Е. В." ЕООД е "К. С." ЕООД по договор от 27.04.2012 г., обект - офис сграда ж. к. "Л. 1, ул. 109, № 19, ет. ... и ет. .... Представени са фактури за закупени материали от "Еристе" ЕАД. СТЕ е потвърдила, че в обекта са извършени договорените СМР. За м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04.2013 г. не е признат данъчен кредит в размер на 43102,80 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Схедион" ООД. Предмет на доставките са СМР по акт обр. 19. Доставчикът "Схедион" ЕООД е превъзложил изпълнението на доставките възложени му от касатора на подизпълнител "Екс леге Фактум" ЕООД. Предмет на доставките са почистване на речно корито /за обект р. П./, различни други видове строително-ремонтни работи на обект "Преместваемо ремонтно хале", обект къща за гости в гр. А., УМБАЛ гр. П.. Основните възложители във връзка с тези фактури са "Енерджи ефект" ЕАД, съгл. Договор от 19.08.2011 г.; "Тобо" ООД, съгл. Договор от 15.08.2012 г.; "Булстрой и ко" ООД - по договор от 01.03.2012 г. - обект р. П.; "Миг инженеринг" ЕООД - съгл. Договор от 28.02.2013 г. за обект ремонтно хале. РЛ е издало фактури към възложителите, които са осчетоводени като са взети следните стопански операции Дебит см 411 Клиенти, на кредит см 703 Приходи от продажба на услуги, на кредит на сметка 453,2 - Начислен ДДС по продажбите. Предвид гореизложените данни, настоящият състав намира, че е налице пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. След замерване на извършените услуги са съставяни двустранно подписани приемателни протоколи, които следва да бъдат кредитирани, тъй като липсват забележки при съставянето на документите. Протоколите съдържат подробна информация за вид, количество, стойност на СМР. Обстоятелството, че тези документи са частни не ги дисквалифицира като доказателства в съдебния процес. О. повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика и нормален начин за документиране на дейностите в търговския оборот. В случая представените от ревизираното дружество документи не са надлежно оспорени като частни документи и имат доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. В изпълнение на сключените договори с възложителите РЛ е издало фактури, които са счетоводно отразени, начислен е ДДС по тях, реализирани са приходи от продажби на услуги. Представени са и разрешения за ползване на обектите, които също доказват, че СМР предмет на разглежданите доставки действително са извършени на строителния обект и получателя по доставката притежава фактическата власт върху резултата им, което му дава право на данъчен кредит. За обектите, за които няма такива разрешителни самите видове СМР са от естество, което не налага изпълнение на работи по одобрени проекти и разрешение за строеж, а само довършителни работи в сгради и съоръжения с предварително изпълнена конструкция. При така установените факти и обстоятелства по спора, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият касационен състав счита за необосновани мотивите на първоинстанционния съд за невъзникнали данъчни събития по фактурите с издатели - "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД, "Схедион" ООД и "Нотеб" ЕООД. Отказът на органа по приходите да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на процесните фактури за стоки и услуги не е доказал обезпечеността, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. В случая спорът се концентрира върху въпроса дали тези услуги са осъществени именно от издателите на процесните фактури. Тази проверка обаче, съобразно гореизложените съображения /С-324/11/, е предпоставена от наличието на обективни данни, предоставени от данъчния орган, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Касатора основателно се е позовал на практиката на СЕС. В настоящия случай следва да се има предвид и Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Недоказани са и твърденията на ревизиращите, че ДЗЛ е могло само да извърши фактурираните СМР. В този смисъл СТЕ сочи, че след преглед на всички видове и количества СМР, отчетени в по протоколите обр. 19, съставени между касатора и възложителите към него в процесния период, се констатират обеми работи, които изискват значително по-голям брой преки изпълнители в обектите така, че да бъдат изпълнени описаните количества работи. Предвид кратките срокове цялата възложена работа не е могло да бъде извършена от наетите от РЛ лица, още повече, че обектите са и в различни населени места. Неотносимо към правото на приспадане на данъчен кредит на получателя е съществуването на задължение за внасяне на ДДС от доставчика за доставките, по които е упражнено правото на приспадане. Издателят на фактурата дължи данъка и заради самото му посочване в данъчния документ - чл. 85 ЗДДС. Неподаването на дек. обр. 1, обр. 6 или уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от страна на някои от доставчиците, непубликуването на ГФО и липсата на регистрация на използваните от тях ЕКАФП са административни нарушения, за които отговорност носи съответния нарушител, а не получателя по доставката и не е основание да му се откаже право на данъчен кредит. При тези данни - документи за приемо-предаване на договорените и фактурирани услуги, и на обективно наличен резултат, след като изявленията в тях не са опровергани от други доказателства, нито са събрани обективни данни, сочещи за данъчна измама или за злоупотреба, се налага изводът, че услугите са осъществени, настъпило е данъчно събитие. Данъкът се явява начислен правомерно, поради което и при липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, отказът за приспадането му се явява незаконосъобразен. Освен това съществуват и доказателства, че резултатите от доставките, по които е отказано право на данъчен кредит на касатора, е използвал за извършване на конкретни последващи облагаеми доставки. Съответно незаконосъобразно с РА е увеличен ФР на дружеството за 2012 г. със сумите по фактурите, издадени от "В и С билдинг" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД, "КПФ-Строй БГ" ЕООД, "Ем джи проджект интернешънъл" ЕООД, "Дори груп" ЕООД в общ размер на 976 420.20 лв. Като е приел обратното на изложеното административният съд е постановил необоснован акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен процесния РА. Разноски: С оглед изхода на делото на "Е. В." ЕООД се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 7585 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е в размера на минималното, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,