Решение № 12417 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2020 г.

Решение № 12417 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4664/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Секвоя Лес" ЕООД, с. Д. село, община К., чрез процесуален представител, срещу Решение № 62 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 331 от 2019 г. по описа на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22001018005752-091-001/14.02.2019 г., издаден от органи по приходите пи ТД на НАП- С., в частта, потвърдена с Решение № 772/07.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- С.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Намира, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и не са съобразени с ангажираните доказателства, а единствено с нередности при доставчиците по веригата. Позовава се на тълкувателно приложима практика на СЕС, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –К. е обосноваността и законосъобразността на № Р-22001018005752-091-001/14.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., в частта, потвърдена с Решение № 772/07.05.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП- С., с който на "Секвоя Лес" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер от 19 006.87 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 2 131.63 лв. за данъчни периоди м. 11.2017- м. 02.2018 г. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 11 и м. 12.2017 г. по 13 бр. фактури, издадени от "АДС Рейстудио" ЕООД, с предмет на доставките- "палети". За данъчни периоди м. 01. и м. 02.2018 г. органите по приходите са установили като дължим декларирания от ревизирания ДДС за внасяне и са начислили лихва за забава за неплатените в срок задължения на дружеството. За да приемат, че следва да откажат на ревизирания претендираното данъчно предимство по фактурите, издадени от "АДС Рейстудио" ЕООД, органите по приходите са преценили, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е мотивиран от липсата на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките от предходните доставчици на прекия, както и от последния към получателя, като в обобщение е формирано заключение, че доставките са относително симулативни. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е систематизирал в табличен вид относимите към всяка спорна фактура доказателства, съпоставил е съдържанието им и е достигнал до извод за идентитет по между им. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, първостепенният съд е счел, че те не установяват еднозначно, че доставчикът е разполагал с процесните стоки и е прехвърлил собствеността върху тях на получателя. Счел е, че в спорните фактури стоките са конкретизирани само като вид, но не са индивидуализирани чрез техните размери и чрез материала, от който са изработени. При липсата на спецификация решаващият състав е приел, че не може да се прецени могат ли палетите да бъдат превозени и доставени с курсовете, описани в пътните листове. Подчертал е, че неустановените предходни доставки са косвено доказателство, че прекият доставчик не е разполагал със стоките, поради което и не ги е предал на ревизирания. По тези съображения е приел, че доставките по спорните фактури не са реално извършени, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано на получателя признаване на данъчен кредит за тях. Относно начислените лихви за данъчни периоди м. 01 и м. 02. 2018 г. първоинстанционният съд е съобразил, че с РА не са установени различни от декларираните от ревизирания резултати за внасяне. Предвид неплащането им в рамките на законоустановения срок, решаващият състав е приел, че законосъобразно органите по приходите са начислили лихва за забава в съответния, точно определен размер. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В своята практика ВАС многократно е подчертавал, че при действащия ЗДДС дължимата преценка относно претендираното данъчно предимство се ограничава в рамките на реалността на пряката доставка, но не и на предходните доставки по веригата и на произхода на стоките. Наред с това, нередностите при прекия доставчик не могат да се противопоставят на получателя и да са самостоятелно основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Само при наличието на обективни данни, че сделката е белязана с измама или злоупотреба, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае, непризнаването на данъчното предимство се явява правомерно. В Решението от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД, СЕС уточнява, че "Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. Понятието "доставка на стоки" по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112 включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, като националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. " (така и Решение от 6 септември 2012 г. по дело M. -G., C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). С Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС разяснява, че обстоятелствата относно дължимото или налично познание на данъчно задълженото лице, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. Сочи още, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В случая, при изричен извод на органите по приходите, че спорните доставки са относително симулативни, спорът между страните се концентрира върху въпроса дали именно издателят на фактурите е предал правото на разпореждане със стоките като собственик на получателя. В тези хипотези непризнаването на претендираното от получателя данъчно предимство е обусловено от наличието на обективни данни, сочещи, че сделката е белязана с данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае. Настоящият състав намира, че от съвкупния анализ на събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства не следва извод за недобросъвестност на ревизирания. Всяка от спорните фактури е придружена със стокова разписка, която е подписана както от представител на изпращача – "АДС Рейстудио" ЕООД, така и от представител на получателя. Както видът на стоките, така и тяхното количество, единична цена и обща стойност са в корелация със съдържанието на съответната фактура, както и с представените към всяка от тях складово- стокова разписка. Действително, представените от доставчика приемо- предавателни протоколи не са подписани, но стоковите разписки към фактурите, установяват предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от "АДС Рейстудио" ЕООД на ревизирания. Друг извод не следва от констатацията на решаващия орган, че "съществуват явни различия между положените подписи по фактурите и стоковите разписки от една страна", а от друга – с положения подпис от управителя на дружеството- доставчик в декларацията по чл. 141 ТЗ". При липсата на специални графологични знания, възприятието на ответника за явно различие в подписите следва да се подкрепи в съдебното производство от вещо лице графолог чрез провеждане на СГрЕ. Искане за назначаването на такава обаче не е отправяно, а дори и да бе сторено, то същото би било ирелевантно за дължимата преценка. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 301 ТЗ, сочещата, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая " АДС Рейстудио" ЕООД не само, че не се е противопоставило на подписаните от негово име стокови разписки и издадените фактури, но и ги е включило в своите СД и ДП за съответните данъчни периоди. Поради това, не може да се приеме, че стоковите разписки са неавтентични и не доказват предаването на стоките от издателя на фактурите на получателя. Последният е обяснил още в хода на ревизионното производство, че транспортирането на палетите е осъществено с негов товарен камион, за което пред съда са представени кореспондиращи пътни листи. В тях е уточнен маршрутът на превоза, което наред с приложените към 7 бр. от фактурите фискални бонове за плащане в брой мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че спорните доставки са реално извършени. Липсват обективни данни, че сделките са белязани с данъчна измама или злоупотреба, с оглед на което незаконосъобразно органите по приходите са отказали на ревизирания претендираното данъчно предимство. Като е достигнал до обратния краен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което РА в тази му част бъде отменен. В останалата му част обжалваното решение е правилно. Както обосновано е приел АС- К., за д. п. м. 01. и м. 02. 2018 г. с РА не са установени допълнителни данъчни задължения, а на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК са начислени лихви за забава за неплатените в срок, но декларирани от самия ревизиран резултати за внасяне. В касационната жалба не се съдържат никакви доводи, подкрепящи заявените касационни основания спрямо решението в тази му част, а осъществената от настоящия състав преценка сочи, че атакуваният съдебен акт в тази му част е постановен в съответствие с материалния закон. При този изход на спора и направеното искане пред АС- К., в полза на "Секвоя Лес" ЕООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство, възлизащи на сумата от 201. 44 лв. В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съобразно материалния интерес по неоснователната част от касационната жалба, възлизащо на сумата от 517. 44 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение