Решение № 2725 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2014 г.

Решение № 2725 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 252/24.01.2014 г. по адм. д. № 3521/12 г. на Административен съд - Пловдив. С касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив обжалва решението в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 131201622/24.07.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1ЗЗ4/16.10.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Дирекция "ОДОП", считано от 01.01.2013 г.) - гр. Пловдив, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер 288 056, 22 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 638, 79 лв. Подадена е от същия касатор и частна жалба срещу определение № 755/20.03.2014 г. по същото дело, с което е осъдена Дирекцията да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 21 197, 64 лв. С касационна жалба "ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС " ЕООД обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата оспорена част относно отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 65 260, 32 лв., ведно със законната лихва и е осъдено дружеството да заплати на ответната Дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 876 лв. В касационните жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част, иска се отмяна на решението в съответната част и решение по същество, съобразно обжалваемия интерес на всеки от касационните жалбоподатели. В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на присъдени разноски, при твърдение, че доказателствата са ангажирани в хода на съдебното производство, за което жалбоподателя следва да понесе разноските изцяло, както е приел съдът в решението и определението с противоречиви мотиви, е неправилно и следва да бъде отменено. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Касационните жалби и частната жалба са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството с непризнат данъчен кредит в размер общо на 353 316,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 106 123,04 лв., по фактури, издадени от доставчици: "Интерсервиз М" ЕООД, "Чери - 777" ЕООД, "Ивитекс груп" ЕООД, "СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Сити строй мърси" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ЕН ЕЛ ЕР - 2008" ЕООД, "ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05" ЕООД, "НИКСИ РООД" ЕООД, "БЕНДЖАМИ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД, "ДЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД, "ДЕЙЛИ ТРАНС 2010" ЕООД, "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД и "СИГМА ОЙЛ" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. С обжалваното решение е отменен РА частично за непризнат данъчен кредит общо в размер на 288 056, 22 лв., ведно с лихвите, формиран като сбор от отразения ДДС по фактури, издадени от "СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Сити строй мърси" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД, "ДЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД, "ДЕЙЛИ ТРАНС 2010" ЕООД, "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД и "СИГМА ОЙЛ" ЕООД и в останалата част, жалбата е отхвърлена. По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив: За да отмени РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени за процесните данъчни периоди от "СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Сити строй мърси" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД, "ДЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД, "ДЕЙЛИ ТРАНС 2010" ЕООД, "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД и "СИГМА ОЙЛ" ЕООД, съдът след съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, е приел, че констатациите на органите на проходна администрация в тази част от РА не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Доказателствата събраните в хода на ревизионното производство не са преценени от ревизиращите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи, необоснованост на фактическите констатации, съответно до незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта относно липсата на доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС по процесните фактури издадени от посочените доставчици. Изложен е от съда последователен анализ както на предмета на доставките, който е различен по съответните фактури: СМР, доставка на горива, рекламни материали, така и на основанията за отказ, въз основа на насрещните проверки по конкретни доставки и доставчици, като съдът е анализирал и събраните в хода на ревизията и в хода на оспорване на РА в административното и съдебно оспорване, писмени и гласни доказателства, както и приети от съда съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Относно непризнатият данъчен кредит по фактури, издадени от "СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД и "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД, с предмет на доставките "СМР " съдът се е позовал на ангажираните писмени доказателства - договори, протоколи за приемане на строителните работи, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Обсъден е първият аргумент за отказ - недоказано плащане. Спорни между страните са плащанията единствено по отношение на "АГРОБИЛД 7" ЕООД и "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД, за които е установено, че приложените към процесните фактури фискални бонове не са издадени от регистрирани по съответния ред фискални устройства. В тази насока следва да се отбележи, че обстоятелството, че посочените доставчици не са изпълнили задължението си да регистрират получените от тях плащания чрез издаване на касова бележка от надлежно регистрирано фискално устройство, само по себе си не е основание да се направи извод, че такова не е извършено в действителност, както правилно е приел съдът. След като правно не е регламентиран механизъм, чрез който задълженото лице да противодейства на неправомерното поведение на неговите доставчици, недопустимо е държавата да санкционира изправната страна по една доставка, поради неизпълнение на законоустановените фискални задължения на другата страна по същата тази доставка. Напротив, приходната администрация разполага с такъв механизъм, а именно възможността на "АГРОБИЛД 7" ЕООД и "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД да бъде наложена имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 1 или ал. 2 във връзка с чл. 118 ЗДДС за неиздаване на касова бележка от надлежно регистрирано за целта фискално устройство. В допълнение, съдът е констатирал, че към доказателствения материал по делото е приобщен РА № 800453/096.01.2009 г. издаден на жалбоподателя, обхващащ данъчни периоди от 1.05.2008 г. до 31.08.2008 г., като с настоящата ревизия началото на ревизирания период е от 01.09.2008 г. С РА за предходен период - м. 08.2008 г., на жалбоподателя е признато право на приспадане на данъчен креди в общ размер на 156 000 лв. по фактури издадени от един от посочените доставчици, за които се твърди, че фискалните бонове не са от регистрирано от дружеството фискално устройство - "АГРОБИЛД 07" ЕООД. При тази ревизия изрично е прието, че "АГРОБИЛД 07" ЕООД разполага с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. Тези констатации са направени въз основа на извършена насрещна проверка приключила с издаването на ПИНП № 25901/04.12.2008 г., който ведно с приложенията към него също е приобщен към доказателствата по делото. Сред приложените към цитирания ПИНП писмени доказателства е Свидетелство за регистрация на фискално устройство № 1518/01.12.2007 г. с индивидуален номер на ФУ DT 201258 и индивидуален номер на фискалната памет 02201258 - напълно идентични с номерата на фискално устройство и на фискална памет, съдържащи се в приложените по делото фискални бонове. След като орган по приходите при предходна ревизия е установила този факт, констатациите при последващата ревизия, че фискалните бонове, придружаващи фактурите издадени от "АГРОБИЛД 07" ЕООД са от нерегистрирано фискално устройство са неверни. Плащанията по фактурите са надлежно осчетоводени от "ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД в редовно водено от него счетоводство, което обстоятелство не е спорно и е потвърдено от вещото лице по приетата по делото ССчЕ. По отношение на процесните СМР, отказът по които е мотивиран с недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, ненамиране на някои от тях на данъчните им адреси, за несъответствие на назначените лица по длъжности, неотговарящи на изискванията за осъществяване на процесните услуги, както и недоказано закупуване на материали и наета техника, съдът се е позовал на констатациите на съдебно-техническата експертиза, вещото лице по която е посочило за кои обекти се отнасят извършените СМР, като е конкретизирало същите количествено и стойностно, проследило е всички съпътстващи фактурите документи, изчерпателно изброени в заключението и след извършена проверка на място е дала заключение, че всички СМР, така както са документирани в договорите за строителство, одобрени проекти, протоколи за приемане на извършената от доставчиците работа от възложителя, издадени фактури, фактически съществуват като извършени на посочените обекти. Поддържаните в касационната жалба на ДД"ОДОП"-Пловдив твърдения, че не е доказано именно тези доставчици да са осъществили доставките на СМР, поради недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, ненамиране на някои от тях на данъчните им адреси, за несъответствие на назначените лица по длъжности, неотговарящи на изискванията за осъществяване на процесните услуги, както и недоказано закупуване на материали и наета техника, са неотносими в случай като настоящия, при който с приетата СТЕ е доказано наличието на обекти, в които са осъществени СМР, описани по количество и стойност и съпоставени с процесните фактури. Доказването на обстоятелства, свързани с кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците на СМР не следва да се вменява изцяло в тежест на жалбоподателя, но при осъществени СМР на посочени обекти е задължителна наличност на строителна документация, която в случая е представена, без да е оспорена от ответната страна и е средство за обосноваване заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В случая са доказани факти от обективната действителност - реално осъществени СМР на съществуващи обекти, които отговарят на данните отразени в Договорите сключени между жалбоподателя и всяко едно от цитираните по-горе дружества ("СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД и "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД, процесните фактури, които сами по себе си също обективират, покриващите се по предмет /процесните СМР/, отчетите за извършени строителни работи (Акт 19 и приемо-предавателни протоколи) съставени между жалбоподателя (възложител) и "СОФИЯ ТРЕЙД - 3000" ЕООД, "АГРОБИЛД 7" ЕООД, "ОФИС КОНСУЛТ ГРУП" ЕООД, "Строителна компания Тосев" ЕООД, "ГЕО КОМ - СТРОЙ" ЕООД, "БЛЕК ДЪСТ" ЕООД, "ГАМА ТРЕЙД БГ" ЕООД и "СТОЙЧЕВ СТРОЙ" ЕООД (Изпълнители) за фактически осъществените и приети от възложителя дейности, подписани и от двете страни, документи, с които се отчитат от Изпълнителя количествата видове СМР, реализирани към определен момент и тяхното приемане от страна на Възложителя, със съответното заплащане, потвърдено с приетата ССчЕ. При така установените данни, мотивите на съда в тази част от решението са в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз. С решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11 СЕС (Gabor Toth) СЕС се е произнесъл, че : "... 2) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 3) Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. ...". Такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, не са установени в хода на производството от страна на органите на приходната администрация. По отношение доставките на рекламни материали обективирани във фактури издадени от "Сити строй мърси" ЕООД, "ДЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД и "ДЕЙЛИ ТРАНС 2010" ЕООД констатациите на съда са: От страна на "СИТИ СТРОЙ МЪРСИ" ЕООД са представени процесната фактура, Договор за изработка на рекламни материали от 2.07.2010 г.; Приемо-предавателен протокол от 26.07.2010 г.; СД, Дневник за продажбите за данъчен период м. 07/2010 г. и Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 16.08.2010 г.; Банково извлечение за извършено плащане в размер на 24000 лв.; фактури от предходни доставчици. Всички тези документи несъмнено установяват прехвърлянето на собствеността върху процесните стоки. По отношение доставките от "ДЕЙ КОНСУЛТ" ЕООД и "ДЕЙЛИ ТРАНС" ЕООД с предмет-блузи, рекламни фланелки и рекламни ризи се поддържа в касационната жалба основанието за отказ по РА, че посочените доставчици са декларирали в ГДД по чл. 92 ЗКПО дейност "Строителство на жилищни и нежилищни сгради" и че не са посочили налични активи в Справка 2 "Амортизируеми активи". Съдът се е позовал на представените приемо-предавателни протоколи, декларация на ревизирания субект, че транспорта е бил за негова сметка, както и на заключението на вещото лице, установило фактическа наличност на посочените стоки в хотела на дружеството-жалбоподател. Поддържаните в касационната жалба възражения по отношение доказателствената стойност на тези документи са неоснователни. Твърдението, че липсват доказателства за материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставчика и че не е установено приемо-предаването на стоките по веригата от предходни доставчици, са обстоятелства, за доказването на които не може да се вменява отговорност на получателя на доставките. Оспорване на приемо-предавателните протоколи не е направено в хода на производството, поради което съдът ги е ценил, наред с останалите доказателства, свързани с тези доставчици. Посочената в ГДД дейност, не лишава търговеца от правото да извършват и друг вид търговска дейност, като единственото изискване е да не е забранена от закона. Транспортът на процесните стоки е за сметка на жалбоподателя, за който не е спорно, че разполага с транспортни средства. От данните по делото се установява, че плащанията по процесните доставки, са осъществени от жалбоподателя на доставчиците. Плащането е извършено или по банков път, за което са представени съответните извлечения от банкови сметки, или в брой, удостоверено с фискални бонове, издадени от надлежно регистрирани ФУ. Ангажирани са доказателства и за счетоводното отразяване на извършените плащания - изрични констатации в тази насока са обективирани в приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата ССчЕ. Всички основания за непризнаване данъчен кредит по РА са свързани предимно с предходния доставчик "НОМЕР ЕДНО АДВ" ЕООД. При насрещната проверка, същият е представил всички изискани му документи и писмени обяснения. По отношение доставките на дизелово гориво, бензин, масло и спирачна течност обективирани във фактури издадени от "СИГМА ОЙЛ" ЕООД: В тази част решението е обосновано с изводи, че от страна на "СИГМА ОЙЛ" ЕООД са представени убедителни доказателства, въз основа на които самите органи по приходите, извършващи насрещната проверка изрично са посочили в ПИНП № 16-02-1104719-10/26.10.2011 г., че "СИГМА ОЙЛ" ЕООД разполага с необходимата материална, кадрова и техническа обезпеченост за реално извършване на доставките по горецитираните фактури. Всички работници и служители са с необходимата квалификация и са назначени по трудови договори, декларирани в НАП". Фактурите са включени в СД и Дневник за продажбите за съответния данъчен период. Констатирано е, че доставчикът стопанисва Петролна база - Велинград, индустриална зона - удостоверение № 1032/15.12.2006 г., Бензиностанция - гр. Велинград, индустриална зона - удостоверение № 10ЗЗ/15.12.2006 г., Бензиностанция - гр. Ракитово, индустриална зона - удостоверение № 085/30.06.2005 г. Дружеството притежава цистерна Мерцедес СО 1838 ВВ, за което е представен регистрационен талон. Представени са и транспортни документи (товарителници и пътни листове), които макар и представени за пръв път в хода на съдебното производството, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства установяват факти, относими към спора. Представени са фактури на предходни доставчици в опровержение на един от аргументите на органите на приходна администрация за отказа да признаят правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, а именно, че част от предходните доставчици "ЕР ВИ ГУДС" ЕООД, "Ц. Е. Ф. 67" ЕООД и "СТИВ КОМЕРС БГ" ЕООД са дерегистрирани лица по ЗДДС. Съдът е изследвал констатираното от ревизията частично несъответствие, свързано с издадените акцизни данъчни документи и е направил извод за неправилни изводи на приходна администрация, обективирани в процесния РД. Вписването на място на разтоварване различно от гр. Велинград в коментираните акцизни данъчни документи, издадени на предходния доставчик, съдът е приел, че не може да обоснове извод, че това количество гориво не е било продадено именно на "СИГМА ОЙЛ " ЕООД, а след това и на жалбоподателя. Изводите на съда се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция и решението в тази част е правилно. По касационната жалба на "ЕЛБРУС ХОЛИДЕЙС" ЕООД: По отношение на непризнатия данъчен кредит по фактури издадени от "Интерсервиз М" ЕООД, "Чери - 777" ЕООД, "Ивитекс груп" ЕООД, с предмет "предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали", "по договор за реклама", "медийна реклама", от "БЕНДЖАМИ" ЕООД с предмет "апаратура за физиотерапия", от "ЕН ЕЛ ЕР - 2008" ЕООД, "ЛЮБЕНОВ КОМЕРС - 05" ЕООД, "НИКСИ РООД" ЕООД, всички с предмет "дизелово гориво", съдът е обосновал изводи за недоказани действително осъществени доставки. В процеса на оспорване на РА задължение на оспорващия е било да установи със съответните доказателства къде, кога и как са изработили търговците трудовият резултат, за който се е задължил по договорите и отразени във фактурите, съответно къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката. На установяване е подлежало и местонахождението на стоките към момента, в който е започнал превозът, както и от кого и с какво са извършени услугите "предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали", "по договор за реклама", "медийна реклама". Както е приел съдът, единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък, произтича от това, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния процес. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт или от противната страна по административния спор. Въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК). От данните по делото се установява плащане от ревизираното лице, извършено в брой и по банков път, което обстоятелство не е спорно между страните, установено е включително и от изготвената по делото ССЕ. По делото обаче не се установява вторият елемент от приложимата правна норма - предаване на стоката (дизелово гориво), съответно фактическото извършване на услугите: "предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали", "по договор за реклама", "медийна реклама", с което реалността на доставките не е доказана и отказът на данъчен кредит е законосъобразен. По отношение на доставките на услугите "предпечатна подготовка, дизайн и визуализиране на рекламни материали" и "по договор за реклама", освен фактури и подписани между страните договори, други доказателства не са ангажирани. Не съществува конкретика в уговореното между страните, а са при общата формулировка, при което не може да се направи извод и за реалност на доставките. В подкрепа на извода за липса на действително осъществени доставки е и липсата на каквито и да било доказателства за счетоводното отразяване на спорните количества стоки и услуги от страна на доставчиците. По изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата като неоснователна, е правилно. По частната жалба на ДД"ОДОП" следва да се съобрази, че независимо от изхода на спора, поради новопредставени от жалбоподателя доказателства пред съда, на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП са присъдени извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, определени в размер на 876 лв. С определение № 755/20.03.2014 г. по същото дело, е изменено решението в частта за разноските и е осъдена Дирекцията да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 21 197, 64 лв. Актът съдържа обосновка на фактите по събиране на доказателства и изменението е в рамките на предоставената на съда компетентност, съобразно разпоредбата на чл. 248 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК и твърдението за недопустимост на определението е неоснователно. Постановеното определение, с което е изменено решението в частта за разноските следва да се остави в сила по изложените съображения. За касационната инстанция разноските на страните следва да се понесат така както са направени, поради това, че всяка страна е в двойно качество: на касационен жалбаподател и на ответник по касационна жалба. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение