Решение № 9095 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2015 г.

Решение № 9095 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14652/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

"Х. С." ЕООД, гр. С. чрез адв. А. П. обжалва решение № 414/29.10.2015 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 64/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 041401439/12.09.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 464/08.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон - ЗДДС и ЗКПО и необоснованост.

Искането е за отмяна на решението и с оглед порока, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или спорът да бъде решен по същество. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен писмен отговор от 22.12.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в конкретно посочен размер.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Х. С." ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 11 444.53 лева и лихви в размер на 7 575.82 лева, а в частта по ЗКПО е извършено намаление на декларираната от дружество данъчна загуба за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. За 2011 г. е установена данъчна печалба в размер на 5030 лева, за която с ревизионния акт е признато право на приспадане от данъчните загуби за преходни години.

Задълженията за ДДС са резултат от следното:

• начислен ДДС, на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 и чл. 82, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 86, ал. 1 и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, в размер на 2316.67 лева за м. 11.2008 г. за извършена продажба на МПС на цена по-ниска от стойността на придобиването му;

• отказ на право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 8 261.28 лева по фактура № 843/26.02.2008 г. издадена от Б. Т. ЕООД с предмет на доставката поземлен имот № 336 и хлебокомбинат, представляващ двуетажна масивна сграда;

• отказ на право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2012 г. и м. 01.2013 г., съответно в размер на 480 лева по фактура № 2483/31.12.2012 г. издадена от Ф. Д. ООД за доставка на счетоводни услуги по фактура № 2483/31.12.2012 г. и в размер на 1700 лева по фактура № 2607/31.01.2013 г. за доставка на колесен трактор.

В частта по ЗКПО при ревизията е извършено преобразуване на декларираните от дружеството резултати за ревизираните периоди с размера на разходите /за амортизации, за външни услуги и др. разходи/, за които е установено, че са направени без основание.

При ревизията е прието наличие на основание чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за облагане по особения ред - воденото от ревизираното лице счетоводство не дава възможност за определяне основата за облагане с данъци.

По фактура № 843/26.02.2008 г. издадена от Б. Т. ЕООД, при ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 21 400 лева за доставка с предмет прехвърляне право на собственост върху недвижим имот с данъчна основа 107 000 лева. Установено е също, че към м. 02.2008 г., доставчикът и ревизираното дружество са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като са управлявани от едно и също лице. Органите по приходите са приели, че данъчната основа за доставката на недвижим имот, предмет на тази фактура, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗДДС е платената продажна цена, посочена в нотариалния акт за покупко - продажба от 26.02.2008 г. - 64 000 лева, увеличена на основание чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС с разходите за придобиване на имота - нотариални и местни такси и такса за вписване или общо 65 693 лева, върху която правомерно начисленият ДДС е в размер на 13 138.72 лева. За разликата до пълния размер на начисления ДДС по фактурата, за който "Х. С." ЕООД е упражнил право на данъчен кредит в размер на 8 261.28 лева в ревизионният акт е прието, че данъкът е неправомерно начислен, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказан данъчен кредит.

Отказът на право на данъчен кредит от Ф. Д. ООД в общ размер на 2180 лева по фактура № 2483/31.12.2012 г. и по фактура № 2607/31.01.2013 г. е мотивиран в ревизионния акт с липса на доказателства за осъществяване на доставките на счетоводна услуга и прехвърляне право на собственост върху колесен трактор.

ДДС за данъчен период м. 11.2008 г. е начислен на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Органите по приходите са приели, че извършената от ревизираното лице доставка на МПС - Ф. К. е безвъзмездна доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗДДС във връзка с легалната дефиниция по § 1, т. 8 ЗДДС. Ревизионният акт е обоснован с факта, че автомобилът е продаден на цена от 500 лева с начислен ДДС от 100 лева, при цена на придобиване 12 083.33 лева и ДДС 2 416.67 лева. От органите по приходите чрез експертна оценка е установено, че пазарната цена на автомобила към датата на придобиване е 3 800 лева, а към датата на последващата продажба - 3 300 лева.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предписаната от закона форма. Приел е, че е обосновано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, както и че задълженията по ЗДДС и ЗКПО са определени в съответствие с материалния закон.

По фактурата № 843/26.02.2008 г. на Б. Т. ЕООД съдът е приел, че стойността на сделката е завишена, без основание. Този извод е мотивиран със липсата на доказателства за плащане в брой или по банков път на разликата от 65 693 лева до пълния размер на данъчната основа по фактурата от 107 000 лева. Това обстоятелство според съда се потвърждава от заключението на съдебно - икономическата експертиза и от факта, че доставчикът е придобил имота от А. Л. АД с фактура № 0...18/16.02.2005 г. за сумата от 30 000 лева. Съдът е приел, че тези изводи не се променят от заключението на съдебно - техническата експертиза /СТЕ/, което определя пазарната цена на процесните обекти към 26.02.2008 г. в размер на 126 940 лева, тъй като липсват доказателства, че посочената сума е платена от жалбоподателя на доставчика. С тези мотиви съдът е приел, че липсват основания за начисляване на ДДС в размера, посочен в спорната фактура, поради което определената в ревизионния акт данъчна основа на доставката и размер на данъчния кредит са законосъобразни.

Във връзка с възраженията на ревизираното дружество в решението е посочено, че в случая ревизионният акт е издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което нормата на чл. 80 § 1 от Директива 2006/112/ЕО не намира приложение, а данъчната основа е определена на основание чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК.

По фактурите от Ф. Д. ЕООД от представените по делото доказателства ( копия на фактури, договор от 31.01.2013 г. за продажба на колесен трактор и копие от свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника - част I), съдът е приел, не е доказано осъществяването на доставките. По доставката на колесен трактор MITSUBISHI MT256D е посочил, че не е прехвърлено правото на собственост по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като договорът за продажба между доставчика и ревизираното лице не е сключен в предвидената от чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника форма, с нотариална заверка на подписите. По отношение на фактурираните счетоводни услуги съдът е приел, че не е доказано извършването им.

Относно начисления ДДС в размер на 2 316.67 лева за м. 11.2008 г. съдът е изложил мотиви че е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, данъчната основа, за която не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или от себестойността й съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

В частта по ЗКПО съдът е обсъдил извършените от органите по приходите корекции в данъчния финансов резултат и е приел, че законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО. В мотиви си е посочил, че счетоводството на ревизираното дружество е водено нередовно. Активът - хлебокомбинат е придобит през 2008 г. в резултат на сделка между свързани лица, като за определяне на данъчната основа и цената на придобиване е взет предвид официален документ - нотариален акт от 26.02.2008 г. Съгласно заключението на СИЕ в счетоводството на ревизираното дружество са отразявани различни стойности на актива - в инвентарната книга този актив е заведен със стойност 62 000 лева, а в сметка 203 "Сгради" със стойността по фактурата - 103 000 лева. Според съда след като в счетоводството на дружество са осчетоводени различни стойности на актива, както се посочи по-горе, наличието на свързани лица и предвид експертизата, изготвена при първоначалната ревизия, то законосъобразно органът по приходите е намерил, че активът е следвало да бъде заведен по посочената в нотариалния акт цена на придобиване и върху тази стойност е следвало да се начисляват амортизации. По тези съображения съдът е приел за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат за съответния период за разходите за амортизации, начислени върху стойност над посочената в нотариалния акт продажба цена, както и определената данъчна амортизируема стойност в размер на 64 300 лева съгласно експертизата за пазарната стойност на актива към датата на придобиване. При определяне размерите на амортизационните разходи са спазени предвидените от закона амортизационни норми от 4 %.

За 2011 г. съдът е установил, че непризнаването на амортизации е основано на липсата на доказателства за формиране на посочените в ГДД стойности на данъчно признатите разходи за амортизации. Тези стойности се различават от отчетените такива за 2010 г. По делото не са ангажирани доказателства, че освен сградата на хлебокомбината, дружеството притежава други активи от същата група. При ревизията е установено, че след м. 07.2010 г. не са налице данни за отчитани приходи от експлоатация на хлебокомбината.

По отношение извършените корекции на основание чл. 122 ДОПК във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗКПО на разходите за амортизации на транспортни средства за 2008 г., 2009 и 2010 г. съдът е приел за установено, че не се ползват за дейността на дружеството. Формиран е извод, че посочените в акта 5 бр. транспортни средства, придобити по фактури, издадени от Б. Т. и по фактура от Данимекс ЕООД не са данъчно амортизируеми активи и начисляването на амортизациите правилно е преустановено от 01.01.2011 г. Посочено е, че тези активи не носят икономическа изгода по смисъла на чл. 59 от ЗКПО, поради което разходите за амортизации не следва да бъдат признати в намаление на финансовия резултат.

С тези мотиви съдът е потвърдил ревизионния акт изцяло.

Решението е неправилно в частта, в която е потвърден начислен ДДС в размер на 2 316.67 лева за данъчен период м. 11.2008 г.

В касационната жалба липсват конкретни касационни доводи по тази част от спора. Доколкото решението се обжалва изцяло и съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно за спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението в тази част е постановено в противоречие с чл. 27, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.

Нормата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС /в приложимата й за 2008 г. редакция/ урежда особен случай на определяне на данъчната основа при доставки на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 ЗДДС, при който данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността й, а когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса. В конкретния случай органите по приходите са приели, че е налице доставка по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Тази норма предвижда, че за възмездна доставка на стока по смисъла на ЗДДС се счита и безвъзмездното прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса, придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

В противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че в разглеждания случай се касае за безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху товарен автомобил Ф. К. от Х. С. ЕООД на Славянка ЕАД. От приложения по преписката договор за покупко - продажба на моторни превозни средства от 06.11.2008 г. е видно, че правото на собственост върху автомобила е прехвърлено възмездно - срещу цена от 500 лева, която сума съгласно изявленията на страните по договора е платена от купувача и получена от продавача напълно и в брой преди подписване на договора. Договорът за покупко - продажба е сключен в предвидената от закона форма, с нотариална заверка на подписите на 06.11.2008 г. При удостоверено плащане на цената в договора, сключен с нотариална заверка на подписите, неправилно органите по приходите са приели в ревизионния доклад, че липсва плащане по тази доставка, тъй като такова не е отразено в счетоводството на ревизираното дружество. Неправилно съдът и органите по приходите се позовават на легалната дефиниция на понятието "безвъзмездна доставка" по § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС - доставка, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. За да се приложи фикцията по чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС за "възмездна доставка" и да се определи данъчната основа по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС следва да е налице безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В случая е налице възмездна сделка - продажба на МПС, марка Ф. К., срещу определена цена, която е платена напълно от купувача. Обстоятелството, че цената е по-ниска от цената на придобиване, не може да се определи сделката като безвъзмездно прехвърляне на правото собственост по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС. В този смисъл е и решение на Съда на ЕС по дело С-412/03, според което чл. 2, чл. 5 § 6 и чл. 6, § 2 б. "б" от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. трябва да бъдат тълкувани като забраняващи национална норма, по силата на която сделки, при които е платено действително възнаграждение се разглеждат като употреба на стоки за лични нужди или услуги за лични нужди, дори когато възнаграждението е по-ниско от себестойността на доставените стоки и услуги. Нормата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС транспонира в националното законодателство чл. 5, § 6 от Шеста директива 77/388/ЕИО, съответно чл. 16 от Директива 2006/112/ЕО.

От изложеното следва, че не е налице доставка по чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, поради което не са изпълнени условията за определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В този случай данъчната основа се определя по общия ред съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС - на базата на действително получената насрещна престация за доставката в размер на цената по договора за покупко - продажба на автомобила, както е начислен и данъка от ревизираното лице.

С оглед на изложеното, решението в частта, в която е потвърден начисления ДДС за м. 11.2008 г. в размер на 2 316.67 лева е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.

Неправилно и в противоречие с понятието доставка на стоки съдът е приел, че е законосъобразен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 1 700 лева по доставката на колесен трактор, предмет на фактура № 2607/31.01.2013 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стоки е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока. Нормата от националния закон следва да се тълкувана и прилага съгласно тълкуването на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - доставката на стоки по смисъла на директивата не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик.

В случая от данните по делото се установява, че отказът на данъчен кредит е мотивиран с обстоятелството, че правото на собственост върху трактора не е прехвърлено в предвидената от чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника форма с нотариална заверка на подписите. Но от представените по делото писмени доказателства - договор, фактури и от констатациите на органите по приходите по приходите в протокол № 1311711/29.03.2013 г. е видно, че по силата на сключения договор доставчикът е предал и овластил ревизираното дружество в качеството му купувач да се разпорежда като собственик с вещта, индивидуализирана в писмения договор. В хода на предходната ревизия е установено, чрез проверка от органите по приходите, че тракторът се намира във владение на ревизирания и е предназначен за облагаемата му дейност. При това положение следва да се приеме, че са изпълнени всички критерии на понятието доставка на стоки по смисъла на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, при която за получателя възниква право на данъчен кредит.

От друга страна - договорът за покупко - продажба, който не е сключен в предвидената от закона форма за действителност има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, който съдържа всички съществени уговорки на продажбата. По делото е установено, че към момента на издаване на фактурата, стоката фактически е предадена на получателя. При така установените факти доставката може да се определи като такава по чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС, при която данъчното събитие настъпва към момента на фактическото предоставяне на стоката, което в процесния случай е към момента на издаване на фактурата. И на това основание следва, че правото на данъчен кредит е незаконосъобразно отказано с единствения аргумент, че сделката не е сключена в предвидената от националния закон форма.

С оглед на изложеното, решението и в тази част, в която е отхвърлена жалбата против отказа на право на данъчен кредит в размер на 1 700 лева за м. 01.2013 г. следва да се отмени и вместо него да се отмени ревизионния акт.

В останалата част решението е правилно постановено.

Относно отказът на данъчен кредит за м. 02.2008 г. в размер на 8 261.28 лева по фактура № 843/26.02.2008 г. издадена от Б. Т. ЕООД касационните доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, са неоснователни. Установените от съда факти се подкрепят от доказателствата по делото.

Фактура № 843/26.02.2008 г., документира доставка на поземлен имот № 336 и хлебокомбинат, с данъчна основа 107 000 лева и начислен ДДС в размер на 21 400 лева. Органите по приходите и съда са приели, че данъчната основа за доставката е 65 693 лева и дружеството законосъобразно е упражнило право на данъчен кредит в размер на 13 138.72 лева, а за разликата до пълния размер са налице основанията по чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

От съдържанието на акта и ревизионния доклад е видно, че за разлика от първоначалната ревизия, при повторната ревизия, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт, данъчната основа по спорната фактура е определена по материалния закон - на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 2 ЗДДС, а не въз основа на пазарната цена на имота, установена от експерт в хода на ревизията на основание чл. 122, ал. 2, т. 16 ДОПК. В този смисъл е и твърдението на директора на дирекция ОДОП в устните състезания пред първата инстанция. Поради това изцяло неотносими към предмета на спора са възраженията на ревизираното лице за нарушение на чл. 80 от Директива 2006/112/ЕО, както и мотивите на първоинстанционния съд по тълкуването и директното приложение на тази норма от директивата. Следва да се отбележи, че данъчната основа не е определена и в хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗДДС, независимо от констатациите в ревизионния акт, че сделката е между свързани лица. Поради това изцяло неотносима към предмета на спора по ЗДДС е пазарната цена на имота към м. 02.2008 г. определена в съдебното производство от вещото лице по съдебно - техническата експертиза, на която се позовава касатора.

В конкретния случай при издаване на ревизионния акт за м. 02.2008 г. е приложено общото правило на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, по силата на което данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Нормата от националния закон изцяло съответства на чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО. От доказателствата по делото се установява, че действително платената цена за покупко - продажбата на недвижимия имот (земя и хлебокомбинат), предмет на фактура № 843/26.02.2008 г. е тази, посочена в нотариалния акт от същата дата - 26.02.2008 г. Неправилно съдът е преценели доказателствената сила на нотариалния акт в частта на договорената и платена цена като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, но допуснатото нарушение не засяга изводите му по приложението на материалния закон. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС в случая данъчната основа на доставката е цената от 64 000 лева /без ДДС/, която съгласно изявленията на страните в нотариалния акт е платена напълно и в брой преди подписването му. За посочената във фактурата данъчна основа на доставката от 107 000 лева по делото не са налице никакви доказателства да е платената или дължима цена за придобиване право на собственост върху недвижимия имот, описан в нотариалния акт. В данъчната основа, на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗДДС са включени и разходите за данъци и такси за прехвърлянето на собствеността и е определена в общ размер на 65 693 лева и на дружеството е признато право на данъчен кредит в размер на 13 138.72 лева. За разликата до пълния размер от 21 400 лева или за 8 261.28 лева, правилно е прието, че данъкът е начислен без основание и съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит.

Относно отказът на правото на данъчен кредит за м. 12.2012 г. в размер на 480 лева по фактура № 2483/31.12.2012 г. законосъобразно съдът е приел, че за извършването на счетоводни услуги от Ф. Д. ЕООД не е доказано по делото. Осъществяването на доставката е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане е да докаже това обстоятелство. В случая доказателствената тежест не е изпълнена, поради което съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата в тази част.

В частта по ЗКПО първоинстанционният съд е изложил мотиви по конкретните фактически основания за преобразуване на данъчния финансов резултат на дружеството и е обосновал законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението в тази част се основават на твърденията относно задълженията по ЗДДС.

Относно непризнати разходи за амортизации за сградата на хлебокомбината:

По делото от заключението на вещото лице по ССЕ е установено, че счетоводството на ревизираното дружество е водено нередовно. В експертизата е констатирано, че при счетоводните операции невинаги са спазени изискванията на ЗСч и други нормативни актове. Съставени са ГФО с данни, различни от посочените в оборотните ведомости. В хода на ревизията е установено, че един и същи актив (хлебокомбинат) е заведен в счетоводството с различни стойности - в инвентарната книга със стойност 62 000 лева - по цена на придобиване, а в сметка 203 "Сгради" със стойността по фактурата - 103 000 лева.

Предвид изложеното по-горе относно липсата на доказателства за формиране на данъчната основа по фактурата, законосъобразно органите по приходите не са признали отчетените от Х. С. ЕООД разходи за амортизации, върху фактурната стойност на хлебокомбината от 103 000 лева.

Съгласно чл. 56 данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност. По силата на чл. 53, ал. 1 ЗКПО - данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Историческата цена съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСч (отм. от 01.01.2016 г. но в сила за процесните периоди 2008 г. - 2011 г.) е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. В съдебно - техническата експертиза при определяне на пазарната цена на сградата не са използвани пазарни аналози по реално сключени сделки, а цената е дадена въз основа на данни от интернет сайт - imoti. bg и списание Българските имоти за 2008 г., поради което не може да служи като амортизируема стойност на актива.

В случая за данъчна амортизируема стойност е приета 64 300 лева, която съответва на пазарната стойност на имота към датата на придобиване, определена в хода на ревизията. Тази стойност не отговаря на определението за историческа цена, съответно данъчна амортизируема стойност, но е по-висока от цената на придобиване на имота от 62 000 лева по нотариален акт, поради което и на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК не следва да се коригира в посока намаление, тъй като ще доведе до по-нисък размер на признатите с ревизионния акт амортизации и изменение на акта във вреда на ревизираното лице.

При ревизията е констатирано, че след м. 07.2010 г. от ревизираното дружество не са отчитани приходи от експлоатация на хлебокомбината. Тази констатация не е опровергана при обжалването на ревизионния акт, поради което законосъобразно съдът е приел, че са налице основания по чл. 59 ЗКПО за преустановяване начисляването на данъчни амортизации, съответно непризнаване на отчетените разходи за амортизации.

Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В случая увеличението на финансовия резултат е с разходи за амортизации на транспортни средства, за които е установено, че не се използват в дейността на дружеството. Дружеството не излага конкретни възражения срещу законосъобразността на така извършеното преобразуване на данъчния финансов резултат. Не се представят и доказателства за основанието, на което придобитите от Боянов трейдинг ЕООД и Данимекс ЕООД общо 6 броя транспортни средства са включени в данъчния амортизационен план на дружеството. Правилно съдът се е позовал на чл. 58 от ЗКПО, според който начисляването на амортизации започва от въвеждането в експлоатация на актива и продължава до отписването му при условията на чл. 60 ЗКПО.

Предвид фактическото основание, на което не са признати разходите за амортизации на транспортните средства, изготвената в хода на съдебното производство пазарна оценка на тези активи е неотносима към предмета на спора.

Последната корекция на декларираните от дружеството финансови резултати за 2008 г. и 2010 г. е на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. По делото е установено, че дружеството е отчитало по счетоводни сметки 602 "Разходи за външни услуги" и 609 "Други разходи" текущи разходи, за които не са представени никакви първични счетоводни документи. Тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и не се признават за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО.

От изложеното следва, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата в частта по ЗКПО е постановено в съответствие с материалния закон.

С тези мотиви, настоящият състав намира, че решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата против начислен ДДС за м. 11.2008 г. в размер на 2 316.67 лева и в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 700 лева за данъчен период м. 01.2013 г. и съответните лихви. В тази част спорът следва да се реши по същество и да се отмени ревизионният акт. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Х. С. ЕООД против ревизионния акт, решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски за сумата над 934.52 лева.

На жалбоподателя се дължат разноски за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба - общо 5536.47 лева (главница и лихви), при обжалван материален интерес от общо 19020.35 лева (главница и лихви). По делото са представени доказателства за разноски с общ размер 1075 лева - за вещи лица и за държавни такси. Не са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение и в двете инстанции. Поради това на Х. С. ЕООД следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 312.91 лева.

На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 934.52 лева за касационната инстанция, за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,