Решение № 10760 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община – район „Възраждане“, чрез ст. юрк. Керемедчиев, против решение № 13377 от 04.04.2026 г., постановено по адм. дело № 11690/2025 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 177/31.10.2025 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. К. Д., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № 177/31.10.2025 г. на кмета на Столична община – район „Възраждане“, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на В. К. Д. за длъжноста "юрисконсулт" в отдел „Правно-нормативно обслужване“ на район „Възраждане“ при Столична община, от органа по назначаване преди изтичане на изпитателния срок, без предизвестие, считано от 03.11.2025 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Намира, че административният акт е постановен при липса на визираните в правните норми на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл предпоставки и в противоречие с целта на закона. За да достигне до този извод съдът счита, че жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба в ТД на НАП на длъжност „инспектор по приходите“. В тази връзка излага съображения, че между първоначално заеманата длъжност „инспектор по приходите“ и длъжността „юрисконсулт“, на която жалбоподателката е назначена в Столична община – район „Възраждане“ не съществува различие в съпоставяните функции, задължения и изисквания. Съдът приема, че Д. е изпълнявала присъщите за тези длъжности идентични задължения и задачи в период от време, надхвърлящ установения в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл едногодишен срок, съответно не са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл, служебното правоотношение да бъде прекратено в срока за изпитване. По тези съображения съдът отменя оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на работодателя при назначаване на служителя за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното му правоотношение без съобразяване изискванията на чл. 103 ЗДСл. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Това обосновава и липсата на изискване за мотивираност на заповедта с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най-ефективното функциониране на администрацията. От представената по делото служебна книжка е видно, че В. Д. не постъпва за първи път на държавна служба. На 24.07.2017 г. същата е назначена на длъжност „Инспектор по приходите“ в отдел „Обслужване“ при ТД на НАП на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, и има зачетен служебен стаж за периода 24.07.2017 г.-07.02.2018 г., в размер на 6 месеца и 13 дни. На стр. 7 от книжката е посочено, че служебното ѝ правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 ЗДСл, т.е. в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗДСл „ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване". В случая и предвид изложените по - горе съображения, предходното служебно правоотношение на Д. е било прекратено в срока за изпитване, съответно с възникването на новото му служебно правоотношение по заповед № 45 от 22.04.2025 г. със Столична община – район „Възраждане“ започва да тече нов едногодишен срок на изпитване. Заповедта, оспорена в настоящото производство е издадена на 31.10.2025 г., съответно при възникналия нов едногодишен срок за изпитване, служебното правоотношение е прекратено в рамките на този срок и при наличие на правните основания по чл. 12, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДСл. Касае се за изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя да изпълнява служебните функции и задачи. Смисълът на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл е, че държавният служител се изпитва на нова длъжност, с други задължения и отговорности и новият административен орган не може да бъде обвързан с чужда преценка. Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразна, издадена при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в закона, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и необосновани. С оглед на изложеното, релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последиците на прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДСл са осъществени, поради което е налице съответствие на процесната заповед с целта на закона. При издаването на заповедта е спазен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид горното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него – постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на В. К. Д. като неоснователно. С оглед изхода на спора, надлежно и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от касатора се явява основателно, поради което ответникът дължи разноски в общ размер 220 евро юрк. възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,