Решение № 15251 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2010 г.

Решение № 15251 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 103 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 3103/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Татяна Димитрова Цолова, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-01-399 от 10.04.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на Татяна Цолова е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съд е приел, че при издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 93 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и правилата на чл. 95 и чл. 96 от ЗДСл. Направен е извод, че държавната служителка е извършила, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, но същата е незаконосъобразна поради неспазване изискването на чл. 91 ЗДСл., тъй като не са изложени съображения относно тежестта на нарушенията и настъпилите последици, както и не е обсъдено цялостното поведение на служителя. Последното е мотивирало съда по същество да приеме, че заповедта на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е издадена при съществено нарушение на процесуалния закон, което е основание за отмяната й. Съответен на материалния закон и на доказателствата по делото е изводът на Административен съд София-град, че жалбоподателката е извършила описаните в оспорения административен акт нарушения при изпълнение на служебните си задължения. Както правилно е приел първоинстанционният съд, описаните по т. 2 и т. 3 нарушения, изразяващи се в приемане на работа на служител без сключен договор с работодателя, както и неправомерното отпускане и изплащане на месечна и еднократна помощ за процесния период, е установено по безспорен начин по делото, като същите въобще не са били оспорени от Цолова. Недоказани остават и твърденията на последната, че не била извършила нарушението по т. 1, като е бил изготвен график за дежурствата на служителите с оглед осигуряването на непрекъснат режим на работа с потребителите. Оспореното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Незаконосъобразен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на чл. 91 ЗДСл. Безспорно цитираната разпоредба изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. Дисциплинарният съвет в процедурата по чл. 96 ЗДСл е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства по извършеното нарушение, като с решение взема становище за наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на съответното на нарушението наказание. В случая, необосновано съдът е приел, че това не е било изпълнено. Както се установява от съдържанието на оспорената заповед, в мотивите на същата изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане се позовава на становището на Дисциплинарния съвет по дисциплинарното дело на Цолова, в което членовете на съвета изрично са преценили извършените нарушения като много тежки, както и са отчели фактора значимост на държавната служба. Именно с оглед тежестта на извършените нарушения и последиците им за държавната служба и за гражданите, както и на цялостното служебно поведение на държавния служител, дисциплинарният съвет е излязъл със становище за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Мотивите на дисциплинарния съвет са възприети от дисциплинарнонаказващия орган, който в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се е позовал на тях. При това положение, изводът на първоинстанционния съд, че дисциплинарнонаказващият орган не е обсъдил предпоставките по чл. 91 ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено. По несъмнен начин по делото е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при осъществени материалноправни предпоставки на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл., като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,